Определение № 655 от 29.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. София, 29.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800100429 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 7 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искове на „АРТРИКС“ ЕООД за осъждане на Софийския градски съд и Върховния касационен съд да му заплатят обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 3500000 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 600000 лв.

Исковата молба е била подадена до Софийския градски съд, който е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ поради изразеното от съдията- докладчик становище, че производството е по реда на този закон.

Настоящият съдебен състав не споделя горното становище поради следните съображения:

Ищецът не предявява искове по ЗОДОВ.

От съдържанието на исковата молба, от релевираните с нея факти и от ищцовите изявления в нейната обстоятелствена и петитумна част е видно, че ищецът ангажира деликтната отговорност на ответниците на основание пряко приложение на Конституцията и Закона за задълженията и договорите, а твърденията му са за претърпени имуществени вреди от такива конкретни действия на ответниците, които попадат извън тясното приложно поле на ЗОДОВ и не позволяват субсумиране на исковите претенции под никоя от неговите норми.

Така например не може да се мисли за квалификация по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не релевира незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците при или по повод изпълнение на административна дейност, а и това би противоречало на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Ако пък за такова действие се приеме изтъкнатото в исковата молба вписване на несъществуващо обстоятелство (апорт на недвижим имот), следва да се имат предвид разрешенията, дадени с т. 2 и т. 7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен 1 съд. Следователно, квалификацията на исковете не може да бъде по чл. 1 от ЗОДОВ.

Същевременно, ищецът не релевира никакви обстоятелства по чл. 2, чл.

2а, чл. 2б или чл. 2в от ЗОДОВ.

Не обосновава обратен извод позоваването на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и Протокол № 1 към нея, тъй като тази конвенция все още не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът не се е присъединил към нея, а това изключва квалификация на исковете по чл. 2в от ЗОДОВ. Такава квалификация не може да се обоснове и с цитираната съдебна практика на ЕСПЧ и СЕС, която има значение само като аргумент в подкрепа на исковете, но не и за тяхното квалифициране. Още повече, че надлежен ответник по иск по чл. 2в от ЗОДОВ може да бъде само национален съд, отсъждащ като последна инстанция.

Следователно, дори ако исковете хипотетично се квалифицират по чл. 2в от ЗОДОВ (което според настоящия съдебен състав е некоректно), те биха били недопустими срещу ответника Софийски градски съд, доколкото от изложените в исковата молба твърдения е видно, че той не е правораздавал като последна инстанция по делата, в хода на които на ищеца са били причинени вреди. В такъв случай би се оказало, че исковете са предявени пред съд, който не може да бъде ответник тях, т.е. не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, на която се е позовал СГС.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът претендира обезщетение по общия исков ред, а производството не е по специалния ред на ЗОДОВ.

Това, обаче, означава, че в него са неприложими разпоредби от този закон, доколкото процесуални норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др.

Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото. В същия смисъл е трайната практика на САС, обективирана напр. в Определение № 1932 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на Софийския апелативен съд.

Следователно, Софийският градски съд неправилно се е позовал на неприложима правна норма, за да изпрати делото по подсъдност на Софийския окръжен съд.

С оглед гореизложеното, делото е подсъдно на Софийския градски съд, а той не е имал основание да го препраща по подсъдност на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и 2

Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 429/2025г. г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 139957/17.12.2024г., подадена в СГС, респ. вх. № 5287/15.05.2025г. в ОССофия.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа исковете по чл. 7 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, на „АРТРИКС“ ЕООД за осъждане на Софийския градски съд и Върховния касационен съд да му заплатят обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 3500000 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 600000 лв.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3