Решение № 20 от 05.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Тодор Ст. Деянов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600441 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по повод постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по делото. В искането се сочи, че в хода на същото са били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се релевират нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – на закона и процесуалните правила. В искането се съдържат и подробни данни в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановения съдебен акт – определение за одобряване на споразумение и оправдаване на осъдения по обвинението.

В съдебно заседание се поддържат наведените доводи от страна на представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив.

Настоящият съдебен състав намира, че искането за ревизия на определението за одобряване на споразумение по реда на възобновяването се 1 явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, отнася се до съдебен акт от кръга визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, подадено е в срок, тъй като е в интерес на осъденото лице, спазени са били и изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК по неговото администриране.

Разгледано по същество допуснатото до разглеждане искане, изхождащо от главния прокурор е напълно основателно, като претендираното нарушение на касационните основания се съдържа в делото, спрямо което се търси приложение на извънредния способ за съдебен контрол чрез възобновяването му.

Видно от материалите по делото с протоколно определение № 260018 от 30.03.2021 г. по НОХД № 66/2021 г. Районен съд – Първомай е одобрил споразумение, с което обвиняемият Х. Б. Х. е бил признат за виновен за това, че на 10.03.2021 г. в Първомай, област Пловдив е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведена със заповед № РД – 01-105 от 16.02.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването на Република България – като лице по т. 8 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина от 02.03.2021 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Видин, не е изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е поставен под карантина за посочения в предписанието 10-дневен срок, считано от 02.03.2021 г., като деянието е извършено по време на епидемия – престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На обвиняемия Х. Х. е било наложена кумулативна санкция, при условията на чл. 54, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 от НК - три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, след влизане на определението за одобряване на споразумение в сила, както и наказание глоба от 10 000 лева.

Определението е влязло в сила на 30.03.2021 г. и не подлежи на касационна проверка.

Споделят се наведените доводи, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД № 66/2021 г. на РС – Първомай, е било постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Съдът е постановил определението си при неизвестна фактическа обстановка, което е довело до нарушение на задължението му да вземе всички 2 мерки за разкриване на обективната истина – чл. 13 НПК. Не е изпълнил и задължението си по чл. 14 НПК да постанови акта си след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Нормата на чл. 355, ал. 1 НК е бланкетна и се допълва с препращане към съответните действащи нормативни или поднормативни актове, правила или мерки. Допуснатите нарушения следва да бъдат детайлно описани при повдигане на обвинението, с посочване на конкретните действия от страна на обвиняемото лице, за да може да разбере в какво точно се обвинява.

В конкретния случай в постановлението за привличане в качеството на обвиняем липсва описание на действията на обвиняемия Х., с които е нарушил противоепидемиологичните мерки, както и на механизма на извършване на самото престъпление. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените и е свързано с гарантиране правото на защита на обвиняемото лице.

Във връзка с данните по делото на 02.03.2021 г. след пристигането си в Република България от рискова държава Кралство Нидерландия, където работел, обв. Х. бил поставен под карантина за десет дни, считано от 02.03.2021 г. На 10.03.2021 г. почувствал болки в коремната област и отишъл до аптеката за лекарства, но в това време старши инспектор от РЗИ – Пловдив констатирал, че не се намира на адреса за карантина.

В принципен план деянието по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е формално престъпление и не изисква определен вредоносен резултат. Но за да се приеме, че е осъществено престъпление, деянието и деецът следва да разкриват минимално изискуемата степен на обществена опасност. В случая при горните данни е било необходимо внимателно да се преценят в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, включително естеството и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.

Необходимо е било това да бъде сторено във връзка с обществените отношения, свързани с гарантиране живота и здравето на хората за ограничаване разпространението заразна болест с оглед тяхната застрашеност, доколкото обвиняемият не е бил заразно болен, не е бил в контакт със заразно болни и не е имал оплаквания, наподобяващи проявите на ковид-вируса, с 3 което няма данни да е увеличил опасността от разпространение на болестта.

Бил е опериран наскоро от **, почувствал силни болки в коремната област и закупил лекарства. Поставянето под карантина не е било свързано със заболяване на дееца или на членове на неговото домакинство, нито е било последица от контакта му с други лица извън домакинството, които са били инфектирани. Единствената причина за изолирането му е било пристигането му от рискова държава.

Представителят на държавното обвинение намира, че обвиняемият е неосъждан, по отношение на него няма данни да е извършвал други противообществени прояви, като се касае за деяние, което се явява инцидентно в живота му. Приложената по делото характеристика сочи много добри характеристични данни. Всички тези обстоятелства, оценени в тяхната съвкупност, се преценят като сочещи на това, че деянието само формално осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и показват явно незначителна степен на обществената опасност.

С оглед на така изложените съображения, главният прокурор достига до извод, че осъщественото от обв. Х. Х. деяние, макар и формално за осъществява признаците на престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК, е с толкова ниска, т. е. явно незначителна обществена опасност, че следва да се прецени като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и прави използването на наказателната репресия неоправдано. Сочи, че като е одобрил споразумението, с което на обвиняемия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 10 000 лева, Районен съд – Първомай е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 1 НПК.

Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК да откаже да одобри предложеното споразумение, въпреки противоречието със закона и да го върне на прокурора.

Изразява се мнение, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело и оправдаване на осъдения по обвинението в рамките на фактическите положения по влязлото в сила определение.

4

Във връзка със заявените съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК на първо място правилно се претендира, че е налице неизяснена фактическа обстановка, което е довело до нарушение на задължението на инстанцията за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина, визирани в нормата на чл. 13 от НПК. Не е било изпълнено задължението на съда по чл.

14 от НПК да вземе решението си обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От вниманието на съда са убягнали посочените по-горе в искането за възобновяване обстоятелства, като не личи да е била направена преценка за наличието на всички елементи на престъплението. Съдът не е преценил особеностите на цялостното поведение на осъдения. Действително при приключване на делото със споразумение съдът не излага подробни мотиви за обективната и субективна страна на деянието, но все пак преценява събраните доказателства във връзка с обективната и субективна съставомерност на изпълнителното деяние, предмет на обвинението срещу осъдения.

Следва да бъдат споделени и доводите за липса на коректно описание на действията, с които осъденият е нарушил противоепидемичните мерки, както и на механизма на самото престъпление.

Съдът по възобновяване установява липсата в обвинителния акт и на позоваване на национално материално-правни норми и процесуално-правни норми, които са разписани в Закона за здравето за карантината, редът за нейното постановяване и правилата, които следва да се спазват. Към момента на инкриминираното деяние в Закона за здравето се е съдържала и легална дефиниция на понятията изолация и карантина, към които няма посочена връзка, което е било необходимо, доколкото съставът на престъплението по чл.

355, ал. 1 НК е бланкетен и препраща към наредби, заповеди или закон, които регламентират съответните мерки. В този смисъл препращането е към нормативни актове, които въвеждат съответни изисквания - нормативни или общ административен акт. В съответните заповеди на министъра на здравеопазването са били разработени подробно изисквания във връзка с необходимостта от ограничаване на разрастването на случаите на заразяване на хора на територията на страната ни със заразната болест Ковид – 19, която се е разпространявала в условията на задълбочаваща се епидемична 5 обстановка. Към датата на деянието в тази връзка са били въведени противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването със съответна заповед, в която са били разписани детайлно мерките, въведени за територията на цялата страна. Следва да се имам предвид, че в посочения от КС смисъл, при проследяване на историята на промените в чл. 63 от Закона за здравето от приемането му през 2004 г. до днес се открива, че както понятието "извънредна епидемична обстановка", така и правомощието за въвеждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването съществуват в закона от самото начало макар същият да не е уреждал какво представлява и как „възниква“ извънредната епидемична обстановка (в посочения смисъл решение № 10 от 23.07.2020 г. по к. д. № 7/2020 г. на Конституционния съд).

Посочената карантина е била наложена с предписание в изпълнение на правно регламентирана дейност по налагане на мерки, въведени за цялата страна от министъра на здравеопазването против разпространението или проявлението на заразна болест по хората. При тази регламентация е била заявена претенция, че осъденият е нарушил цитирана в обвинителния акт заповед на здравния министър и даденото му от РЗИ предписание, съдържащо карантинни мерки. При все да се твърди, че осъденият не е спазвал стриктно мерките, като напускането на адреса, на който се е изпълнявало предписанието, не е било конкретизирано по кой текст от цитираната заповед поведението на осъдения представлява нарушение и изобщо не се сочи какво е указано в самата заповед, както словно, така и цифром, за да се изведе задължението на осъдения да прекарва времето си на мястото на карантиниране без да има право да го напуска. В описания по-горе смисъл са били подминати и всички доводи на осъдения за необходимост да напусне адреса по лични съображения.