Решение № 179 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100510713 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6885 от 16.04.2025г., постановено по гр.д. № 7432/2024г., по описа на Софийски районен съд, г.о., 161 състав, е признато за установено по предявеният от ищеца „Априлци 2008“ ЕООД иск по реда на чл. 422, вр. чл.

55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против Държавен фонд „Земеделие“, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1596 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, събранапринудително въз основа на АУПДВ № 11/312/00232/3/01/04/01 от 25.08.2020г., отменен с решение на Върховния административен съд по дело № 7576/2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2023г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 10,47 лева, мораторна лихва върху главницата за период от 22.09.2023 г. до 09.10.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 32212 от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 56486/2023 г., СРС, 161 с-в., като искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 10,47 лв., до пълният предявен размер от 289,15 лв., представляващ мораторна лихва за забава за периода от 22.02.2022г. – 21.09.2023г. е отхвърлен.

Със същото решение Държавен фонд „Земеделие“ е осъдено да заплати на „Априлци 2008“ ЕООД на основание чл. 78, ал 1 ГПК сумата от 32,13 лв. и сумата от 441,42 лв., представляваща сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

„Априлци 2008“ ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ на оснвоание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 22,17 лв., 1 представляваща сторените в производството разноски.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените обективно кумулативно съединени установителни искове от „Априлци 2008“ ЕООД срещу ДФ „Земеделие“е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от от името на Държавен фонд „Земеделие“. Излагат се твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и съществени нарушения на материалните законови разпоредби. Поддържа се, че в хода на процеса е настъпил нов юридически факт – Решение за налагане на финансова корекция, с което е констатирано нарушение на сключения между страните административен договор и е определена сума за възстановяване в размер на 390 863,17 лв., като в Таблица № 3 било посочено, че сума в размер на 2 048,88 лв. по главницата е погасена, както и, че остатъкът за възстановяване е в размер на 388 814,29 лв, поради което счита, че ищецът се е позовал на извънсъдебно прихващане, което неправилно не било съобразено в рамките на първоинстанционното производство. На следващо място, сочи, че Решението за налагане на финансова корекция подлежи на предварително изпълнение по силата на закон, чието спиране не било поискано от ищеца по надлежния административноправен ред. С тези съображения, поддържа, че ДФЗ е носител на ликвидно и изискуемо вземане срещу „Априлци 2008“ ЕООД.

Счита, че неправилно не е съобразено обстоятелството, че както отмененият АУПДВ, така и процесното решение за налагане на финансова корекция, констатиран неизпълнение на задължение на ищеца, произтичащо от един и същ договор, сключен между страните, поради което поддържа, че ДФ „ Земеделие“ е прихванал своето вземане по Решение за налагане на финансова корекция в общ размер на 390 863,17лв., със сумата, събрана от ищеца при отпаднало основание.

Поддържа, че за извършеното прихващане, ищецът е осведомен надлежно, именно посредством Решението за налагане на финансова корекция, поради което двете насрещни вземания са погасени до размера на по – малкото от тях считано от 17.05.2023г., което е намерило отражение и в самото решение за налагане на финансова корекция, процесната сума в размер на 1596 лв. се държи от ДФ „Земеделие“ на валидно правно основание и не подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

С тези съображения, моли съда за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове.

Претендира за присъждането на адвокатско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът-ищец „Априлци 2008“ ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

В частта, в която предявеният от „Априлци 2008“ ЕООД иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за разликата над 10,47 лв., до пълният предявен размер от 289,15 лв., представляващ мораторна лихва за забава за периода от 22.02.2022г. – 21.09.2023г. е отхвърлен, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди изложените доводи, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 325, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по реда на чл.

422 ГПК по искова молба на „Априлци 2008“ ЕООД, с което е предявен иск с 2 правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Държавен фонд „Земеделие“ дължи връщане на ищеца „Априлци 2008“ ЕООД на сума в размер на 1596 лв. – главница, получена от ответника на отпаднало основание, вследствие на наложен запор по изпълнително дело № 200902629/2020г. по описа на ТД на НАП, преведена на Държавен фонд „Земеделие“ на 22.02.2022г., основанието за получаването на която е отпаднало поради отмяна на АУПДВ № 11/312/00232/3/01/04/01 от 25.08.220г. с Решение № 4210 от 04.05.2022г. по административно дело № 7576/2021г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2023г., до окончателното й погасяване, както и сумата от 289, 15 лв. – лихва за забава за периода от 22.02.2022г. – 09.10.2023г.

Страните не спорят, а и от приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че между Държавен фонд „Земеделие“ и „Априлци“ 2008 ЕООД е сключен Договор № 11/312/00232/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предмет на инвестицията било „Изграждането на семеен хотел за селски туризъм в община Априлци“.

Според т. VIII.8.1. от Договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.

С Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/00232/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020г. е определено за „Априлци 2008“ ЕООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 390 863,17 лв. за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана.

Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че въз основа на индивидуалния административен акт било образувано изпълнително дело № № 200902629/2020г. по описа на ТД на НАП, по което принудително била запорирана сума по сметка на „Априлци 2008“ ЕООД в размер на 1596лв., която впоследствие била преведена на Държавен фонд „Земеделие“ на 22.02.2022г.

С решение № 420 от 04.05.2022г.,, постановено по адм. дело № 7576/2021г. по описа на ВАС е отменено Решение № 61/05.05.2021г. на Административен съд

–

Ловеч, отменен е и

АУПДВ

№

11/312/00232/3/01/04/01.

С Решение № 11/312/00232/3/01/04/02 за налагане на финансова корекции, с изх. № 01-2600/7623 #18 от 17.05.2023г. Държавен фонд 3

„Земеделие“ определил на „Априлци 2008“ ЕООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 390 863,17 лв. за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана, като за установените нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители определил размер на наложената финансова корекция в размер на 390 863, 17 лв, от които: погасена сума в размер на 2 048,88 лв. и остатък за възстановяване: 388 814, 29 лв.

Страните не оспорват и обстоятелството, че на 14.09.2023г., „Априлци 2008“ ЕООД отправило покана до Държавен фонд „Земеделие“ за връщане на удържаната сума, за което предоставили и 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

Между страните е безспорно, че процесната сума не била възстановена.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд приел, че принудително събраната сума на 22.02.2022г. е станала недължимо платена на 04.05.2022г., когато с Решение № 420 от 04.05.2022г., постановено по адм.дело № 7576/2021г., по описа на Върховният административен съд е отменено Решение № 61/05.05.2021г. на Административен съд – Ловеч и е отменен АУПДВ № 11/312/00232/3/01/04/01.

Аргументирал се, че в хипотеза на упражняване на право на прихващане по смисъла на чл. 170, ал. 1 ДОПК, следва да е налице нарочен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК, какъвто в процесния случай – липсвал, поради което недопустимо било да се приеме, че публични държавни вземания биха могли да се прихващата „мълчаливо“.

Отхвърлил е възражението на ответната страна, че принудително събраната сума, произтича от неизпълнение на задължение по договор, поради което независимо, че АУПДВ е отменен, понастоящем е налице основание за събиране на сумата, за което е издадено и влязло в сила Решение за финансова корекция, което по силата на закон подлежи на предварително изпълнение, с аргумент, че след отмяната на АУПДВ, второто административно производство не представлявало продължение на първото и двата издадени административни акта не са постановени в рамките на едно и също административно правоотношение между частноправния субект и административния орган.

В допълнение на своите констатации е посочил, че не се установява основание за получаване на процесната сума и във връзка с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за финансова корекция, доколкото сумата била принудително събрана на 22.02.2022г., а РФК, издадено на 17.05.2023г., респективно, предварителното изпълнение на административния акт, не произвежда правна действие по отношение на юридически факт, осъществил се в минал момент.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с 4 определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване се съдържа в разпоредбите на чл. 55- 59 ЗЗД. Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. Липсата на основание /първоначална, неосъществена, или настъпила в последствие, и то с обратна сила/ се определя като липса на валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага, и получателя. И съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС и др., и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази насока е и ППВС № 1/79 - т. 1/. По смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е наличие на валидно задължение за извършването на дадена имуществена престация /определение № 8 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 60184/2016 г., IV ГО на ВКС/.