Решение № 260098 от 26.11.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

2020 год. гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.10.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р.

СЛАВОВ в.т.дело № 375 по описа за

2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Производството е въззивно,образувано по жалба на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез адв.О.Т. *** срещу решение №83/28.01.2020г. по т.д. № 801/2018год. на ВОС, с което съдът е:

Отхвърлил предявените от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, съответно чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 106 947,66 лева, представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена по т.7 от Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. -191 лв./MWh, за количеството 510,472 MWh електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Глобо

Енерджи” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към фактура № 63 от 11.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2018г., до окончателното й плащане, както и сумата

26 981,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 106 947,66 лв., считано от 30.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.05.2018г., включително, като неоснователни: Осъдил е „ГЛОБО

ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК

*********, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата 6 834,60 лева, представляваща сторените от разноски за производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,, като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище град

Варна.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Моли съда на основание чл.235 ал.3 ГПК да вземе в предвид, че окончателно с Решение № 3312 от 04.03.2020год. по адм.д. № 14112/2018год. на ВАС е потвърдено Решение

№ 5483/26.09.2018год. по адм.д. № 8493/2015год. по описа на АС-София с което е отменено Решение № СП-1/31.07.2015год. издадено от КЕВР, в частта по т.

2.7 и 2.8, за определяяне на НСПЕ. С цитираното решение жалбоподателят аргументира становището си, че ВЯЕЦ на жалбоподателя може да попадне под двете групи производители на ел. енергия, работещи в рамките на една година, а именно – до и над 2 250 пълни ефективни часа. Това разбиране е било ясно и между страните, като в чл.16 ал.4 от договора са уговорили тази възможност.

Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ, като според съда приложима е само цената по т.8 от Решение № Ц-10/2011год. на КЕВР. Релевират се и съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП–1/31.07.2015г. Сочи също, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила:- Въпреки изричното искане на ищеца, съдът неправомерно не е спрял производството по делото, до окончателното произнасяне по жалбите срещу Решение СП-5/28.93.2019г., въпреки че същото е имало значение за правилното решаване на спора между страните. Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт. В жалбата се твърди, че решението е и необосновано-понеже съдът не е разгледал всички изложени от ищеца аргументи, не е преценил в цялост фактическата обстановка по делото и не е взел предвид всички релевантни обстоятелства. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде разгледана.

Въззиваемото дружество

„Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция. С писмен отговор третото лице-помагач на страната на ответника „НЕК“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.

В проведеното о. с. з. от 20.10.2020 г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, акто прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В подкрепа на изразеното становище е представил и писмени бележки.

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението.

Третото лице-помагач не е изразило становище.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.

София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.

Варна, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 106 947,66 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Глобо

Енерджи” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към фактура № 63 от 11.09.2015 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба (29.05.2018г., вкл.) е 26 981,91 лева, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца в качеството му на собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване №3054-2008-ПД-173-23.08.2010 от 22.09.2010год. и Договор за изкупуване на електрическа енергия №195/24.02.2010г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ.

Съгласно т.2.7 от Решение СП-1, НСП при цена от 191лв. / MWh, е 1907 kWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и съгласно т.2.8 от Решение СП-1 НСП е 2139 kWh при цена 173,06лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че ищецънт е издал фактура №63 от 11.09.2015год. на стойност 10 052,22лв за количествата ел.енергия през м. август в размер на 510,472 MWh, при цена за MWh 16,4100лв. –цена за излишък по балансиращия пазар. Фактурата е издадена на посочената цена, за количествата над НСП от 1907 кWh.

Впоследствие, през м. ІХ.2015г. ВЕЦ достигнала 2250 ефективни часа работа и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично от 2 139 КWh съгласно т.2.8 от Решение СП-1. Доколкото това максимално количество не е било достигнато през м.08.2015год., цялото произведено количество от 510,472 MWh, ел.енергия през м.август 2015г. следвало да се изкупува по преференц.цена от 191лв/мWh без ДДС, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. Предвид това ищецът е Дебитно известие № 65/31.10.2015год. в размер на 106 947,66лв., като допълнително е приложена цена 174,5895лв/мWh без ДДС, до достигане на преференциалната цена от 191лв. лв/мWh без ДДС.

Твърди, че това фактуриране е правилно, тъй като през м. август 2015год. ВяЕЦ на ищеца все още не е достигнала 2 250ефективни часа работа, и е следвало да се прилага преференциалната цена по т.7 от Решение Ц-18-191лв./мWh без ДДС.

Твърди, че ответникът заплатил само сумата от 10 052,22лв. с ДДС, като изрично отказал да заплати сумата от 106 947,66лв. Излага се, че ответната страна била в забава от 30.11.2015год. и дължала обезщетение за това в размер на 26 981,91лв.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година.

Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че през м.август 2015год. ВЯЕЦ на ищеца е достигнала нетно специфично производство от 1 907кВтч при работа на централата до 2250часа., поради което ищецът е издал фактура №63/11.09.2015год., като единичната продажна цена по нея е в размер на 16 4100 без ДДС, представляваща цена на излишък. Задължението по издаденото от ищеца дебитно известие за м.08.15г. се оспорва като неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 1907 квтч следвало да се заплаща по цена за излишък. За това заплатил сумата от 16 4100лв. по издадената фактура, за произведеното количество в размер на 510,472мWh без ДДС, по цена за излишък-16,4100лв/мWh без ДДС, определена от „ЕСО“ЕАД, което не се оспорва от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът приема зца установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, – ВяЕЦ „Глобо Енерджи”, състояща се от два броя генератора с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, изградени в поземлени имоти в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик. ВяЕЦ е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване №3054-2008-ПД-173-23.08.2010 от 22.09.2010год. сключен между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Не е спорно още, че между страните е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия, №195 от 24.02.2012 г. със срок на дейдствие 12 години, при действието на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г.).Договора е с предмет- изкупуване от ответното дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от ищцовото дружество – продавач от възобновяем енергиен източник –собствена ВяЕЦ. Договора е съобразен с чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, като страните изрично са приели, че електрическата енергия, произведена от централата на ищеца, ще се изкупува от купувача по определена от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, която не се изменя за срока на договора - чл.16, ал.1 и 2 от договора.