Решение № 825 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330204718 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 25-1030-000044 от 16.01.2025 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Р. Р. Б. с ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на водача се отнемат 18 контролни точки.

Жалбоподателят оспорва бланкетно НП като незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за представителство от адвокат. В съдебно заседание при даване ход на съдебните прения, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е депозирала писмено становище, в което излага виждането си за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

1

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 03.08.2024 г. в 11:13 ч. в гр. Пловдив на бул. „Менделеев“ № 12, с посока на движение към бул. „Санкт Петербург“, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС лек автомобил „BMW 335D XDRIVE“ с рег. № **** се е движил със скорост от 116 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост с 66 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1 № 120ССЕ0. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 120 km/h.

Автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 120ССЕ0 е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Същото е минало периодична техническа проверка на 19.09.2023 г., видно от представения протокол № 128-СГ-ИСИС от Български институт по метрология (БИМ).

За констатираното нарушение от Р. Б. е подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която същият е отразил, че е ползвател на МПС с рег. № **** и на 03.08.2024 г. за датата и часа на нарушението не може да посочи кой е управлявал автомобила.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение

(АУАН) серия

GA, бланков

№

3492810/02.01.2025 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал без да отрази възраженията си. Било му връчено и копие от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 850 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на З. Н. Г. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН, снимковия материал от автоматизираното техническо средство № 120ССЕ0/0060532, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, писмо вх./изх. № 10-00-6-1 от 09.07.2024 г. на БИМ, ведно с протокол от проверка № 128-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. от БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-19176 от 05.08.2024 г., снимка на разположение на АТСС, покана за съставяне на АУАН, декларация по чл. 188 от ЗДвП, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000912 по чл.

171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП от 16.01.2025 г., преглед на данни за АУАН № 32833, ЕФ серия К № 10332190, ЕФ серия К № 10313948, ЕФ серия К № 9722198, ЕФ серия К № 9574370, докладни записки, писмо рег. № 103000-18855/02.09.2025 г. на сектор „ПП“, отдел „ОП“ при ОД на МВР – Пловдив.

2

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН. Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено място въз снова на снетия от АТСС снимков материал.

Допълва, че предвид чуждестранния регистрационен номер на МПС, в системата нямат информация за собственика, но били генерирани данни, свързващи жалбоподателя с въпросния лек автомобил. Въз основа на това, попълнената от водача декларация и представен талон на МПС, актосъставителят приел, че жалбоподателят е собственик на превозното средство, който не сочи друго лице за негов ползвател.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС и протокола за използване на АТСС.

В случая от страна жалбоподателя не се посочиха доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила за конкретно констатираните в него факти, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП (в относимата редакция към датата на нарушението) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща с над 50 km/h разрешената максимална такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в населеното място е с 66 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата 3 компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост от 120 km/h, както е посочено и в постановлението и която е отчетена преди толеранса. Посочени са в снимката и ограничението на скоростта, мястото на нарушение и координатите му. В този смисъл наказуемата скорост е коректно възприета като 116 km/h, доколкото 3 % от установена скорост е именно 4 km/h, съгласно правилата за закръгляне към естествено число.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че лек автомобил „BMW 335D XDRIVE“ с рег.

№ **** се е движил в гр. Пловдив на бул. „Менделеев“ № 12 в посока на движение към бул. „Санкт Петербург“ със скорост от 116 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за населени места с 66 km/h.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който в писмената декларация по чл. 188 от ЗДвП от 02.01.2025 г. лично е отразил качеството си на траен ползвател на процесното МПС, на което е предоставено моторното превозно средство в конкретното време и място. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (в относимата й редакция) собственикът или този, на когото е предоставено от собственика моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Извършвайки деянието, жалбоподателят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, т.е. извършил го е при пряк умисъл.

4

Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип „ARH CAM S1“ № 120ССЕ0, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.

За въпросната система е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, валидно до 07.09.2027 г., от което се установява по безспорен начин годността на техническото средство, измерило скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Мобилното АТСС е преминало проверка, приключила със заключението, че въпросната система съответства на одобрения тип, видно от приложеното по преписката писмо на БИМ и представения по делото протокол от проверка № 128-СГИСИС/19.09.2023 г. на БИМ, като измерването е направено в срока за валидност на измерванията му.

За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство следва да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и в частност разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 (в относимата й редакция) от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите по делото е приложен протокол от 05.08.2024 г. за използваното на 03.08.2024 г. на АТСС, тип „ARH CAM S1“ № 120ССЕ0, който съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим на измерване, посока на задействане, номер на служебния автомобил, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.