Решение № 142 от 18.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000955 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260252 от 02.07.2021 година, постановено по т. дело № 176/2020 година по описа на Окръжен съд – С., е осъдено „З. „О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, район „И.“, ж.к. „И.“, ул.

„А.Д.“, между блок 93 и блок 96, да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес град С., кв. „Т.“, блок 85 И.к., ет.2 ап.5, представлявана от нейната майка и законен представител Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в град С., кв.

„Т.“, блок 85 И.к. ет.2 ап.5, следните суми:

-сумата от 77 292,61 лв., представляваща разликата между платената и действително дължимата застрахователна сума /обезщетение/, която й се дължи, като единствен наследник на Г.К.Ч., вследствие на смъртта му от трудова злополука - застрахователно събитие по застраховка „Трудова злополука“, сключена между „ З. „О.“ АД и „М.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2020г. до окончателното й заплащане;

1

-сумата от 6 420, 09лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 77 292, 61лв., за периода от 25.04.2019 г. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба 17.02.2020г.;

-сумата от 6 510, 25 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство. направени по делото

С определение № 260878 от 07.09.2021 година, постановено по делото в производство по чл. 248 от ГПК , е изменено решението в частта за разноските, като е осъдено „З. „О.“ АД да заплати на малолетната Д. Г. Ч. чрез нейната майка и законен представител Д. Д. Д. допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 201,46 лева.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от З. „О.“ АД, ЕИК ***, представлявано от юрисконсулт Д. Д.. Оплакванията са за неправилност, нарушение на процесуалните правила, материалния закон и съдебната практика. Твърди се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване основателността на исковата си претенция, както и че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на вида и степента на претърпените неимуществени вреди. Оспорени са изводите на съда, че застрахователят няма право да прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което според него противоречало на основни принципи в гражданския процес и в съдебната практика. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като твърди, че смъртта на бащата на ищцата е настъпила в резултат на проявена от него груба небрежност, че той е могъл да предвиди и е осъзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като не се е възползвал от правото си по чл. 283 от КТ да откаже или да преустанови изпълнението на възложената му работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, за което имал право на обезщетение от работодателя съгласно чл. 219, ал. 1 от КТ. Твърди се, че с поведението си пострадалият работник е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като сам е поставил живота и здравето си в опасност, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид изключителния му принос за настъпване на вредоносния резултат и че са налице условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението съразмерно с доказания процент на съпричиняване. В мотивите на съда не 2 били обсъдени доказателствата, свързани с разследването на трудовата злополука и посочените в тях причини за настъпването й. Комплексната експертиза, приета по делото, не била обсъдена изцяло от съда, включително обясненията и отговорите на вещите лица на допълнителните въпроси.

Неправилно били приети за доказани факти, които почивали на евентуални предположения на вещото лице. Досежно възможността на застрахователя да прави искане за намаляване на застрахователното обезщетение жалбоподателят се е позовал на това, че в Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите няма конкретна забрана, както и на предвидената възможност в чл. 51 от ЗЗД, чл. 201 от КТ и чл. 395 от КЗ и на разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ, според която за застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото в КЗ не е предвидено друго. Поддържа се при условията на евентуалност, че ако въпреки огромния принос на пострадалия се приеме, че е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение, то би следвало да бъде в многократно по-нисък размер предвид приноса на пострадалия. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове, а при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението с оглед изключително високия принос на пострадалия, който е проявил груба небрежност, довела до настъпване на смъртта му.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Е.П. в качеството на процесуален представител на малолетната ищца Д. Г. Ч., действаща чрез своята майка и законен представител Д. Д. Д.. В него се изразява становище за нейната неоснователност и са оспорени изложените в нея твърдения. Посочено е, че размерът на присъденото обезщетение не е завишен, а е съобразен с клаузите на сключения договор между работодателя и ответното З. и със сумата, изчислена от приетата по делото съдебно икономическа експертиза, след приспадане на вече заплатената част от застрахователя. Застрахователната сума по договора била в размера по чл.

8 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите, а именно 7 кратния размер на годишната брутна заплата за съответния работник или служител. Становището на ответника е, че в случая става дума за договор за застраховка „злополука“, сключен за изплащане на фиксирани парични суми съгласно Наредбата за задължителното

3 застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и при смърт се изплаща пълния размер на застрахователната сума, като липсва основание за намаляването й. Нямало твърдения и данни за предвидените в чл. 460 ал. 1 от КЗ изключени рискове. Посочено е, че разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД не намира приложение. Размерът на обезщетенията за вреди от трудова злополука не подлежал на намаляване съобразно общата норма на чл.

51 от ЗЗД, а съобразно тази на чл. 201 от КТ, като при сключен договор за застраховка „трудова злополука“ намаляване на обезщетението можело да има когато договорът не е за фиксирана сума, за разлика от процесния, който предвиждал заплащане на фиксирана сума при смърт. Хипотетично в отговора са развити и съображения за това, че при договори за застраховка, които не са с фиксирана сума, намаляването на размера на обезщетението може да стане при условията на чл. 201 от КТ и че застрахователят може да откаже да заплати пълния размер на застрахователната сума само ако тя надвишава определения по справедливост размер на обезщетението, намален със съответния процент на съпричиняване. В случая този размер, определен по справедливост, при съобразяване на конкретните обстоятелства - ниската възраст на ищцата и загиналия й баща, особената близост между двамата, загубата на емоционална, морална и материална подкрепа, продължителните болки и страдания, според ответника би бил в значително по-висок размер от фиксираната застрахователна сума. Оспорено е също така наличието на обстоятелства, даващи основание да се приложи разпоредбата на чл. 201 от КТ, като се твърди, че няма данни за проявена груба небрежност от загиналия работник. Искането е да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят на ответника направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ответника срещу постановеното осъдително решение. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

4

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.

По делото е предявен иск от малолетната Д. Г. Ч., чрез нейната майка и законен представител Д. Д. Д., в качеството й на единствен наследник по закон на Г.К.Ч., против ЗАД „О.“ АД. Предявеният иск е за заплащане на сума по застраховка „Трудова Злополука“, сключена от работодателя на Г.К.Ч „М.“ ЕАД, с ответното З., дължима поради настъпилата при трудова злополука смърт на Г.Ч.. Претендираната главница първоначално е в размер на 68900 лева, като е посочено, че тя се дължи наред с извънсъдебно изплатените суми на ищцата в общ размер на 68911,91 лева. В съдебно заседание на 03.06.2021 година е допуснато увеличение на предявения иск за дължимата застрахователна сума от 68900 лева на 77292,61 лева. Ищцата е претендирала и присъждане на лихви за забава върху главницата за периода от 25.04.2019 година до датата на исковата молба.

Главният иск е с правно основание чл. 459 от КЗ във връзка с чл. 9 ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ / НЗЗРСРТЗ/. Акцесорната претенция е предявена на основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 448 ал. 3 от КЗ и чл. 12 от НЗЗРСРТЗ.

Безспорни между страните, а и с представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства са установени следните обстоятелства: качеството на малолетната ищца на единствен наследник по закон на Г.К.Ч.; наличието на трудово правоотношение между Г.Ч. и „М.“ ЕАД с място на работа Р.Т.С., като трудовият договор е сключен на 24.03.2015 година, в сила от 30.03.2015 година и е прекратен със заповед от 07.02.2019 година заради настъпилата смърт; настъпването на смъртта на Г.К.Ч на 02.02.2019 година по време на работа в „М.“ ЕАД, Р.Т.С..

5

Във връзка със сключването на договора за застраховка „ трудова злополука“, по делото са представени застрахователна полица, както и техническа спецификация и условия за изпълнение на поръчка с предмет „Застраховане на работниците и служителите на „М.“ ЕАД – град Р. със застраховка „Трудова злополука“, регламентирана в НЗЗРСРТЗ, за които в застрахователната полица изрично е посочено, че се прилага в отношенията между страните / стр. 103 -107 от първоинстанционното производство/. От тях се установява, че между „М.“ ЕАД и ответното З. е сключен договор за застраховка „трудова злополука“, отнасящ се за работниците и служителите в дружеството, като е безспорно, че сред застрахованите по списък лица е и Г.Ч., с начало на застраховката 01.11.2018 година и край 31.10.2019 година.

Отношенията между страните по настоящото дело се уреждат въз основа на посочените по-горе доказателства - застрахователна полица и техническа спецификация и условия, както и на законовите разпоредби на КЗ и на НЗЗРСРТЗ. Те имат значение за произнасяне по основния спорен въпрос, свързан с това дължи ли застрахователят заплащане на цялата договорена застрахователна сума при настъпилата смърт на работника или има основания за намаляването й поради съпричиняване, респ. поради проявена груба небрежност от негова страна при изпълнение на служебните му задължения.