Определение № 16504 от 04.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16504 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508455 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 209052/13.06.2025 г. по регистъра на СРС и уточнителна молба с вх. № 97743/18.08.2025 год. депозирани от М. Л. чрез адв. Д. Д. срещу Определение № 21207/14.05.2025 год. постановено по гр.д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че не е налице сочената от първия съд нередовност в пълномощното, тъй като е допусната техническа грешка в изписване на фамилното име на молителя и неговия баща, като вместо Л. е записано Л., което се установя от представените по делото писмени доказателства.

Посочва, че съдът не го е уведомил за произнасянето си по искането му за удължаване на срока, което е било съществено процесуално нарушение.

Поради изложените аргументи отправя искане към съда за отмяна на обжалваното определение.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени представените доказателства, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба депозирана от М.

Л. чрез адв. Д. Д. за обявяване смъртта на Б. Л.. Към молбата е представено пълномощно в полза на адв. Д., паспорт на лицето, чието обявяване на смърт желае молителя, съобщение за смърт от МБАЛ „Св. София“ ЕООД, декларация с която молителя се отказва от тялото на покойния и желае тялото му да бъде погребано в Република България по служебен път от страна на българските власти в превод на български език, извлечение от регистър за раждане, копие на паспорт на молителя.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на молителя е 1 уточнил, че фамилното име на починалото лице и молителя следва да се чете „Л.“, а не „Л.“. В същото съдебно заседание първият съд е отменил определението, с което е даден ход по същество на делото и е отложил същото, като е указал да бъдат извършени необходимите справка, с оглед изясняване името на молителя и починалото лице.

Така видно от служебно изисканата справка данни по реда на Наредба № 14/18.11.2099 год. се установява, че починалото лице е с имена Б. Л. с постоянен и настоящ адрес в гр. Смолян, а молителят е с имена М. Л., роден на **** год.

С определение № 8811/20.02.2025 год. постановено по гр.д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, първият съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на молителя в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да представи в оригинал пълномощно по делото, тъй като в представеното такова, лицето посочено като упълномощител е с други имена, респ. да подпише исковата молба, както и да представи удостоверение за родствени връзки, от които да е видно каква е връзката му с починалото лице Б. Л.. Предупредил е молителя за последиците от неизпълнение указанията на съда, а именно че производството по делото ще бъде прекратено.

Препис от определението е връчено на молителя чрез процесуалния представител на 27.02.2025 год.

С молба с вх. № 81942/07.03.2025 год. молителят чрез процесуалния представител е посочил, че в пълномощното е допусната техническа грешка при изписване имената на молителя и починалия, за което прилага писмени документи. Видно от представено в адаптация от макендонски език пълномощно, молителят и починалото лице са записани с фамилни имена „Л.“, като на документа е поставена нотариална заверка на подписа на упълномощителя от Нотариус в Република Северна Македония, както и с постановен апостил. От представеното в оригинал пълномощно на македонски език е видно, че починалото лице е с фамилно име Л., а молителя е с името Л., с поставен апостил от Република Северна Македония, както и копия на паспортите на молителя и починалото лице и молителя, от съдържанието на които се установява, че фамилните имена на молителя и на починалото лице е „Л.“. Представено е и извлечение от регистъра на раждане от Република Северна Македония, видно от което М. Л. е син на Б. Л..

Приложен е към молбата и съобщение за смърт № 101/08.01.2024 год. от МБАЛ „Св. София“ ЕООД, удостоверяващо настъпила на 08.01.2024 год. смърт на лицето Б. Л.. С оглед изложените аргументи и приложените доказателства, молителят е поискал от съда да приеме, че е налице очевидна фактическа грешка при изписване имената и упълномощаването е редовно извършено. В противен случай е посочил, че ако съда намери за необходимо представянето на ново пълномощно, то срока за изпълнение на указанията да му бъде продължен с 1 месец.

Така с разпореждане № 43077/11.03.2025 год. постановено по гр.д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, първият съд е продължил 2 срока с 1 месец, считано от изтичане на предходния срок за изпълнение на указанията, дадени с определение № 8811/20.02.2025 год. постановено по същото дело, който срок изтича на 06.04.2025 год.

В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, по делото не е представена молба, от която да е видно, че са изпълнени указанията на съда.

Така с Определение № 21207/14.05.2025 год. постановено по гр.д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на указанията на съда.

При така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

С разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК, законодателят е въвел изисквания за редовност на исковата молба, с която се поставя началото на исковото производство. Когато същата отговаря на посоченото съдържание се гарантира законосъобразното развитие на процеса и постановяването на допустимо съдебно решение. Поради това, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 ГПК, съдът следи служебно за редовността на исковата молба и то във всеки стадий, като в случай на констатирана нередовност, т.е. при несъответствието с някое от изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, същата следва да бъде оставена без движение, а на ищеца да бъде дадена възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовността, с изясняване на неблагоприятните правни последици от неотстраняването - връщане на исковата молба, съответно прекратяване на съдебното производство.

Необходимо е указанията на съда за оставяне на исковата молба без движение да са конкретни, точни и ясни, да насочват страната какви точно действия по обездвижената молба следва да извърши.

Настоящият съдебен състав приема, че неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи 3 на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Съгласно установената съдебна практика само при дадени ясни и точни указания от съда, за това какви нередовности на исковата молба следва да се отстранят от подателя й, спрямо него следва да бъде приложена санкцията по чл.129, ал.3 ГПК, ако указанията не бъдат изпълнени в срок - в този смисъл решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о. на ВКС и др.

В настоящата хипотеза, видно от материалите по делото, молителят, а и починалото лице са посочени с различни фамилни имена както в исковата молба, така и в пълномощните представени към нея – съответно на български и македонски език, които не съответстват на тези посочени в приложените по делото документи за самоличност и изисканите от страна на първия съд служебни справки от НБД.

При така изложената конкретика, въззивният съд приема, че ищеца не е изпълнил указанията на съда, въпреки дадените ясни и точни указания, като същите не са били отстранени от страната и в дадения й от съда допълнителен едномесечен срок при изпълнение на разпоредбата на чл.63,ал.1 от ГПК,изтекъл на 06.04.2025г.

В тази връзка за да отговори на възраженията на жалбоподателя, касаещи липсата на уведомяване от страна на съда за продължаване на срока, то настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че за разлика от разрешението по чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК законодателят е определил момента, от който започва да тече продълженият от съда срок, а именно от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока, трябва сама да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63,ал.1 ГПК.

Процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието / Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 747/2021 г., III г. о., ГК /.

Погасяването на правото да се извърши процесуалното действие настъпва когато страната е бездействала в рамките на срока и само ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие същият може да бъде възстановен. В случая страната в рамките на срока до изтичането му на 06.04.2025 г. не е отстранила пороците на исковата молба. Преди изтичането на срока не е поискала и ново продължаване на срока. Не е заявила и искане за възстановяване на срока при твърдение за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и поради които да е пропуснала да изпълни указанията на съда.

4

С оглед на изложеното и след като страната не е отстранила нередовностите в рамките на допълнително дадения й срок, правилно първият съд е прекратил производството по делото.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 209052/13.06.2025 г. по регистъра на СРС и уточнителна молба с вх. № 97743/18.08.2025 год. депозирани от М. Л. чрез адв. Д. Д. срещу Определение № 21207/14.05.2025 год. постановено по гр.д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5