Определение № 3279 от 31.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3279 гр. София, 31.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. СТ. П.

Съдебни

В. ЦВ. Т. заседатели: Е. Н. К. като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело от общ характер № 20211110213515 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 306, , ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2-ро НПК.

Постъпили по делото са молби на Националното бюро за правна помощ /Н./, с които се иска присъждане в полза на Н. на разноските, направени за процесуално представителство от адв. М. В. Т. от САК спрямо М. С. А. по ДП № 288/2020 г. по описа на 08 РУ-СДВР и по НОХД № 13515/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав. Към молбите са приложени решения на Н. относно определените размери на адвокатското възнаграждение.

От материалите по делото се установява следното:

Производството по НОХД № 13515/2020 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав е водено срещу подсъдимия М. С. А. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т.

3, предл. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. С протоколно определение от 01.03.2022 г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство между представител на СРП и адв. Т., служебен защитник на А. от досъдебното производство. В последното л и п с в а произнасяне относно вещественото доказателство - оптичен носител, приложен на задната корица на т. I от ДП.

На първо място, по отношение произнасянето по чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 1-во НПК, съдът констатира, че оптичният носител - компакт диск, предоставен от Национална система тел. 112 във връзка с изготвена техническа експертиза, доколкото представлява вещ без стойност и не са налице основания нито за отнемането му в полза на държавата, нито за връщането му на правоимащо лице, следва да остане по делото, до изтичане на срока за съхранение на последното.

И на второ място, по отношение исканията от Н. за присъждане на разноски, съдът констатира, че на адв. Т. са постановени решения на Н., с които, съответно на основание чл.

18, т. 1 и чл. 18, т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правна помощ, й е определено възнаграждение в общ размер на 1 350 лв. - 300 лв. за процесуалното представителство в хода на досъдебното производство, съгласно решение № СФ-31471 7285/11.04.2022 г., и 1050 лв. - за представителството в производството пред СРС, НО, 95-ти състав, съгласно решение № СФ-3148-7299/12.04.2022 г.

Запознавайки се с представените от Н. решения - решение № СФ-3147-7285/11.04.2022 г. и решение № СФ-3148-7299/12.04.2022 г., и с останалите материали по делото, съдебният състав намира следното:

Предвид осъществената правна помощ по цитираното дело и предвид неговия изход, в тежест на осъдения А. следва да бъдат възложени разноските за предоставената от адв. Т. правна помощ. В този смисъл са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2010 г. от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС, с което изрично е посочено, че „Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита”. В процесния случай А. е представляван от адв.

Т. като служебен защитник в две хипотези на задължителна защита, предвид обстоятелството, че е имал качеството лишен от свобода, и предвид решаването на делото със споразумение. Съдебният акт на СРС е влязъл в законна сила, поради което осъденият следва да заплати разноските за служебния защитник в полза на Н..

По отношение конкретния размер на подлежащото на изплащане възнаграждение обаче, се констатира следното:

Сумата от 300 /триста/ лв., определена за процесуалното представителство по ДП № 288/2020 г. по описа на 08 РУ-СДВР на основание чл. 18, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е правилно определена, съобразно предвидената за деянието, в извършването на което А. е обвинен, наказуемост /до 15 години лишаване от свобода/.

Предвид това искането на Н. следва да бъде уважено в цялост, като М. С. А. бъде осъден за заплати съответната сума в полза на Н..

Не така обаче стои въпросът с възнаграждението, определено на адв. Т. съобразно решение № СФ-3148-7299/12.04.2022 г. в размер на 1 050 /хиляда и петдесет/ лв.

В цитираното решение е посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен на основание чл. 18, т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съобразявайки цитираните в решението разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ, съдебният състав констатира, че не са налице основанията за увеличаване на възнаграждението по чл. 9, ал. 4 от Наредбата, доколкото по делото са проведени три съдебни заседания - съответно на 09.11.2021 г., 06.12.2021 г. и 01.03.2022 г., както и участието на адв. Т. не е продължило повече от една година от назначаването й, като е назначена за служебен защитник на М. С. А. с постановление за назначаване на защитник от 21.04.2021 г. Предвид това и съдебният състав прецени, че увеличаването на възнаграждението с 50 на сто в случая е неправомерно, и би било необосновано А. да бъде осъден да запрати в полза на Н. разноски в съответния размер.

При това съдът намира, че възнаграждението, дължимо от А. на Н. за представителството на адв. Т. по НОХД № 13515/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав, следва да бъде редуцирано в рамките, предвидени от разпоредбата на чл. 18, т. 2 от 2

Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в диапазона от 250 до 700 лв. Предвид това, и като съобрази обстоятелствата по делото, а именно, че съдебното заседание, проведено на 09.11.2021 г., е отложено, като ход на делото не е бил даден, както и че делото е приключило със споразумение, без преди одобряването му в хода на съдебното следствие да са извършвани други действия, обуславящи извънредна процесуална активност на защитника, съдът прецени, че справедливо и обосновано се явява присъждане в полза на Н. на разноски в минимално предвидения за хипотезата размер от 250 /двеста и петдесет/ лв., които А. следва да бъде осъден да заплати. До останалата част от претендирания размер искането на Н. е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и предл. 2-ро вр. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ на съхранение по делото оптичен носител, приложен на задната корица на т. I от ДП № 288/2020 г. по описа на 08 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направени разноски за правна помощ в хипотезата на процесуално представителство от адв. М. Т. по ДП № 288/2020 г. по описа на 08 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв., представляваща направени разноски за правна помощ в хипотезата на процесуално представителство от адв.

М. Т. по НОХД № 13515/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националното бюро за правна помощ /Н./, с която се иска присъждане в полза на Н. на разноските, направени за процесуално представителство от адв. М. Т. от САК спрямо М. С. А. по НОХД № 13515/2021 г. по описа на СГС, НО, 95-ти състав до пълния претендиран размер от 1 050 лв.

След влизане на определението в сила, да се издаде изпълнителен лист в полза на Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест с частна жалба/частен протест пред Софийски градски съд по реда на Глава Двадесет и втора от НПК в седемдневен срок от получаване на преписа.

Преписи да се изпратят на СРП, Н. и на осъдения.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3