Решение № 358 от 19.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Търговско дело № 20215300900378 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 493 ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Ищецът М. Б. М., поради малолетие представляван от *** си Г. Е. А. твърди, че на 24.01.2020г. е претърпял пътно-транспортно произшествие като е бил блъснат от л.а. „Фиат Пунто“, управляван от Н. Г. В.. В резултат на произшествието била счупена подбедрицата на десния крак на пострадалия, което наложило да му бъде предоставена медицинска помощ в УМБАЛ "Свети Георги" гр. Пловдив. Поддържа, че в резултат на така получената травма е претърпял значителни неудобства, болки и страдания, както и стрес, отразил се на психиката му. Ищецът бил станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на безпокойство и притеснение. Тъй като автомобилът, причинил вредите бил застрахован от дружеството ответник „ЗД Евроинс“ АД, ищецът предявил на 25.02.2020г. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Тъй като такова не било заплатено, се иска да бъде осъдено дружеството ответник на заплати сумата 60 000 лв. за причинените неимуществени вреди, както и законната лихва върху сумата от датата на уведомяване - 25.02.2020г. до окончателното заплащане.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД признава твърдението за наличие на застрахователен договор, сключен между него и причинителя на вредата.

Поддържа обаче, че не е налице фактически състав на непозволено увреждане, поради това, че водачът на лекия автомобил се е движел с разрешена за пътния участък скорост, а пострадалия е предприел внезапно навлизане в пътното платно, попадайки в опасната зона за спиране. Предвид това било налице случайно деяние, което 1 освобождавало от отговорност застрахованото лице, а оттам и неговия застраховател.

Счита, че размерът на претенцията на ищеца е прекомерен и несъобразен с характера и интензитета на уврежданията. Възразява също така, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради това, че той внезапно е започнал пресичане на пътното платно. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил изцяло заявената от ответника позиция.

Съдът намери за установено следното:

На 24.01.2020г. около 10,30 часа в ****, настъпило пътно-транспортно произшествие при което лек автомобил „Фиат Пунто“, управляван от Н. Г. В. ударил ищеца М. Б. М..

Установява се от показанията на водача на автомобила - Н. В. /лист 426/ , че се е движел с автомобила по главния път преминаващ през с. С., след което предприел ляв завой в посока към с. С.. Преди да започне да завива, докато изчаквал автомобилите движещи се в насрещната лента, свидетелят видял две деца, едно до друго, които стояли на тротоара на улицата по която предстояло да завие /ул. ***/. След като завършил маневрата и продължил движението чул удар от дясната страна на автомобила и веднага предприел спиране. След като спрял отбил в страни и слязъл от автомобила. Видял двете деца да стоят на тротоара, като едното държало другото. На около 3-4 метра от тях имало възрастен човек, който заявил, че чака автобус и е видял всичко. Свидетелят твърди, че едно от децата е било момиче, а другото момче и когато отишъл при тях те му казали, че е блъснал момчето. В. разбрала, че момчето не може да ходи и решил да се обади та тел. 112, но то се разпищяло, че мака му ще го убие.

Тъй като детето продължавало да пищи, свидетелят решил, че е неправилно да се обажда на тел. 112. След това двете деца напуснали мястото на произшествието като сестрата носела по- малкото дете. Тогава свидетелят продължил пътя си като откарал намиращия се на мястото възрастен човек до съседното село.

За произшествието е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1024-132 от 24.01.2020г. / лист 7/ , а в последствие е било образувано и наказателно производство ДП №31/2020г. на РУ - Раковски, което е приложено по настоящото дело. Образуваното във връзка с него АНД №2188/2022г. по описа на ПРС е било прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 вр. ал.1, б.“б“ НК по искане на пострадалия.

Съгласно заключението на първоначалната съдебно-автотехническа, експертиза /лист 223/ , след извършване на завоя водачът Н. В. е управлявал автомобила „Фиат Пунто“ по платното за движение на ул. *** в с. С.. В това време ищецът М. М. се е намирал на източния тротоар, извън платното за движение. Когато автомобилът е отстоял на около 12,40 -12,80 м. от мястото на удара, ищецът се изправил, завъртял се и 2 се затичал към платното, като навлязъл в него когато автомобилът се намирал на 11,70 -11,90 м. от мястото на удара. След като напуснал тротоара ищецът се оказал върху платното и в пространството пред неустановен автомобил, който бил спрял до тротоара /скица на лист 227/ . Когато той преминал това пространство, вече се намирал на разстояние от около 0,95 м. от мястото на удара. В този момент водачът задействал спирачната система, като автомобилът отстоял на около 4,03 м. от мястото на удара.

След около 0,50 сек. Настъпил удара, като още преди него пешеходецът е паднал, а след това станал и напуснал платното. През това време автомобилът продължил да се движи в същата посока докато спре. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е тръгването на пешеходеца М. М. към платното за движение от клекнало положение и навлизането му върху платното по начин, в момент и място, когато това не е безопасно, тоест без да се съобрази с приближаващия автомобил.

Според заключението /т.12/, в момента, в който ищецът е попаднал непосредствено пред л.а. „Фиат Пунто“, след като е преминал пред спрелия автомобил, водачът на „Фиат Пунто“ е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез безопасно екстрено спиране. В момента на начало на пресичане / момента на слизането от тротоара/ от страна на М. М., водачът на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. В момента когато пешеходецът се изправил, обърнал се и започнал движението си към мястото удара тичайки, водачът на лекия автомобил не нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез безопасно екстрено спиране. Водачът би могъл да предотврати настъпването на удара, ако в момента, в който пешеходецът дете се изправя от клекнало положение и започва да тича към мястото на удара, управляваният от него автомобил се е движел със скорост по-малка от 24 км.ч. и в този момент реагира и задейства спирачната система. От своя страна пешеходецът е имал техническа възможност да предотврати удара, ако не навлиза на платно за движение пред л. а. „Фиат“, а изчака преминаването му / лист 225/ .

В района на настъпване на произшествието от дясно на платното за движение и имало паркиран неизвестен лек автомобил, който е бил препятствие за видимостта на водача на л. а. „Фиат Путно“ към тичащото по тротоара дете. Този автомобил е започнал да пречи на водача, в момента когато управлявания от него автомобил се намира на 11,10 м. от мястото на удара, като това продължило до момента, в който л.а.

„Фиат Пунто“ е бил на разстояние 2,42 м. от мястото на удара. Водачът е имал възможност да забележи пешеходеца М., докато е бил клекнал на тротоара, с гръб към платното, в неподвижно положение. В този момент пешеходецът от техническа гледна точка не е бил пречка за движението. Когато ищецът се е изправил, обърнал се е и се е затичал към платното за движение, л.а. „Фиат Пунто“ се е намирал от мястото на удара на разстояние по-малко от дължината на пълния спирачен път, тоест в този момент мястото на удара е попадало в опасната зона. Същото се отнася и до по-късните два 3 момента – на навлизане на пешеходеца на платното и на излизането му пред автомобила „Фиат Пунто“.

Установява се от заключението на комплексната експертиза / лист 414/ , че водачът В. е има обективна възможност за забележи да забележи намиращия се на тротоара М. М., когато е на разстояние 23,18 м. от мястото на удара, когато е завършил маневрата ляв завой. В този момент ищецът е клекнал на тротоара и е с гръб към платното за движение / т. 6 на заключението/. Ако в този момент, водачът е предприел екстрено спиране е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като се е намирал на разстояние по-голямо от опасната зона / т. 5 от заключението/ .

Вещите лица сочат още, че преди удара пешеходецът М. е тичал към платното за движение, опитал се да спре, но поради високата си скорост се е подхлъзнал и паднал. При падането краката му се намирали напред и достигнали до л.а. „Фиат Пунто“. При това десният му крак контактувал с долната дясна част на автомобила в областта на десен праг пред предното дясно колело и предна дясна врата. След това ищецът се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и лазейки излязъл от платното в посока изток. При това съприкосновение между него и автомобила е получена описаната в исковата молба фрактура, която е съответна на увреждане причинено от огъвачен механизъм.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства / лист 143 – 184/ и заключението на съдебно-медицинската експертиза /лист 197/ , че след произшествието ищецът М. М. е бил откаран в спешното отделение, където след преглед е било установено, че е получил разместена, закрита, коса фрактура на дясната голямопищялна кост в областта на следна, долна трета. Проведено е лечение чрез мануално, закрито наместване на фрактурата, без външна фиксация и поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни. Така получената травма е довела до трайно затруднение на движението на десния крак за период от два месеца. Травмата е причинила болка със силно изразен характер като е намалявала постепенно във времето. Интензивността на болката е била висока непосредствено след травмата и наместването, както и в началния период на раздвижването. Вещото лице сочи, че няма настъпили усложнения, като в бъдеще няма да има никакви последици за здравето на ищеца.

Свидетелят Б. М., който е *** на ищеца, поддържа, че прибирайки се в дома си разбрал, че *** му М. е бил ударен от автомобил. Тъй като детето изпитвало силни болки в десния крак, близките извикали линейка, която го откарала в болницата. Там му бил поставен гипс. След изписването ищецът изпитвал силни болки. Бил много уплашен, плачел и не можел да спи вечер. В продължение на два месеца не можел да стъпва на крака си, който бил подут. В този период ползвал патерици. Налагало се за него да се грижи пак *** му, тъй като имал нужда от помощ за да се обслужва – 4 например при посещение на тоалетна.

Свидетелката Х. Й. твърди, че като съсед е възприела състоянието на М. преди да го откарат в болницата. Той бил пребледнял, не можел да върви, а единият му крак бил подут и го болял. Ищецът се върнал от болницата с гипсиран крак, като останал така два месеца. През това време ходел с патерици, които продължил да ползва и след свалянето на гипса. През двата месеца не можел да излиза и не ходел на училище. Й. твърди, че към настоящия момент детето е по-добре, не си спомня за катастрофата и не говори за нея, само малко куца. Поддържа, че излиза навън и играе с другите деца / лист 234/.

Не се спори по делото, че към датата на ПТП – 24.01.2020г., за лекия автомобил „Фиат Пунто“ с № **** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в дружеството ответник. На 25.02.2020г. ищецът подал до ответника заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 60 000 лв. /лист 18/. По образуваната преписка по щета застрахователят е изпратил писмо от 02.03.2020г., с което изискал да му бъдат представени, документи, както и банкова сметка за изплащане на обезщетението, която да е на името на пострадалото лице М. М. /лист 14/. Ответникът по делото не отрича, че не е определял и изплащал на ищеца обезщетение.