Определение № 43634 от 27.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43634 гр. С.я, 27.10.2024 г.

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110145989 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. №

251303/02.08.2024 г., с от С. П. П., ЕГН********** постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. ********** чрез Ц. Д.а - *******, адвокат от САК. личен № **********, адрес на кантора и съдебен адрес: гр. С.я ******* срещу Н. К. Г., ЕГН:

**********, постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. *******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.127, ал.2 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца половината от заплатената от нея досега сума по Договор за потребителски кредит № FL1120090 с ********, а именно 5 656,58 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника са били съпрузи, която брак е прекратен, считано от 28.04.2022 г. Твърд, че по време на брак с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № FL1120090 с ********* от 24.09.2020 г.

Сочи, че разрешеният потребителски кредит в размер на 13 760 лв. е по сметка, открита на нейно име специално за целта по основна причина, че ищецът се намирал в трудово правоотношение, а Ответника – не. Твърди се, че само ищецът плащал погасителната вноска по кредита, а ответникът не.

Твърди, че е платил по кредита сумата от 11 313.15 лв. Счита ,че като двама солидарни съдлъжници всеки трябва да поеме половината от вноската. Затова моли съда да осъди ответника да заплати половината от вноската по кредита, поради наличие на съдлъжници.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли да се постанови 1 решение по чл.238 ГПК.

Посочва банкова сметка, на която да се плати сумата: платежна сметка на името на С.я П. П., ЕГН ********** в *********** с IBAN: ********** Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за потребителски кредит № FL1120090 с *********1 АД; 2. Протокол от 28.04.2024 г. по гр. д. №10802/2022 г. на37-ми с-в при СРС;

3. Официална справка „Погашения'' (чрез удържане от банкова сметка на Ищцата) и справка „Дълг" към 04.06.24 п, издадена от ******** (******** ); 4. Вносна бележка от 13.06.2024 г. за платена от Ищцата вноска по кредит; 5. Вносна бележка от 15.07.2024 г. за платена от Ищцата вноска по кредит; 6. Подробна таблица, изготвена в ExcelL отразяваща удържаните от банкова сметка и платени чрез вносни бележки суми, считано от 24.09.2020 г. до 15.07.2024 г. 7. Договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място, счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е конкретизирано за какво е ползваната сумата по изтегления заем. Прави възражения в насока, че заемът не е теглен за задоволяване на семейни нужди, не е ясно в какво се състоят твърденията на ищеца, че вещите останали изцяло за ползване на ответника и майка му в семейното жилище, сумите от кредита за какви подобрения са извършени, както и каква предприемаческа дейност е финансиран кредита.

Твърди, че не се зная по какви факти да се защитава ответника. Твърди, че претенцията е неясна. По същността на спора не оспорва, че заедно страните по делото са сключили договор за кредит с ****** по време на брака. Не оспорва, че същият е прекратен на 28.04.2022 г. Оспорва, че кредитът е изтеглен за семейни нужди, а е ползван за нужди на ищеца. Твърди, че в отношенията между страните по делото, ответникът е поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД, а не солидарен длъжник. Твърди, че ролята на ответника по кредита е единствено да обезпечи кредита, но не и да усвои кредита. Оспорва, че сумата по кредита е използвана за закупуване на движими вещи за семейното жилище, за финансиране на негова дейност с татуировки. Позовава се на споразумението по чл.50 СК, като твърди, че страните лично са декларирали, че нямат задължения към трети лица. Твърди, че ищецът е признал съдебен факта, че процесният заем е лично задължение. Позовава се на пункт 5 и 6 от споразумението.

Моли съда да отхвърли иска.

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат Ц. Д.а - *******, със съдебен адрес: гр. С.я *******. С допълнителна молба с вх. № 283398/05.09.2024 г. ищецът представя пълномощно, което важи само за СРС (л.46 от делото).

Ответникът се представлява от адв. Л. Д. със съдебен адрес: гр. С.я, ********, която представителна власт важи само за СРС (към ОИМ).

2

По държавната такса

Таксата по иска е в размер на 226.26 лева. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ЗЗД.

Ето защо следва да бъде изготвен доклад.

Следва да се укаже на страните, че не сочат доказателства, че заемът е теглен за задоволяване на семейни нужди, а на ответника, че е налице поръчителство по смисъла на чл.138 ЗЗД .

Неоснователно е възражението на ответника, че ИМ не е индивидуализирана. Възраженията за индивидулазицята на ИМ в частта за какво са се ползвали сумите по кредита е неоснователно. Същото е извън предмета на делото. Делото има за предмет установяване на солидарни отношения между страните и плащане на целия дълг от страна на един солидарен длъжник. Следователно е без значение по какъв начин са използвани парите по кредита. Целта на кредита има значение досежно секвестируемостта на сумата и отношенията с банката – финансиране, предсрочна изискуемост, обезпечение. Това са отношения, които стоят извън предмета на процеса.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните 3 процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК, като при неизпълнение на указания, съдът ще приеме, че процесуалното действие за неизвършено, на основание чл.101 ГПК.

С оглед изложеното, събиране на доказателства и призоваване на свидетели, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за 02.13.2024 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните чрез техните процесуални представители.

Препис от настоящото определение следва да се връчи на страните чрез техните процесуални представители. Препис от отговора на исковата молба следва да се връчи на ищеца.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за нередовност на исковата молба.

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 251303/02.08.2024 г., с от С.

П. П., ЕГН********** постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. ********** чрез Ц. Д.а - *******, адвокат от САК. личен № **********, адрес на кантора и съдебен адрес: гр. С.я ******* срещу Н. К. Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С.я, ж.к. *******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.127, ал.2 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца половината от заплатената от нея досега сума по Договор за потребителски кредит № FL1120090 с ********, а именно 5 656,58 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника са били съпрузи, която брак е прекратен, считано от 28.04.2022 г. Твърд, че по време на брак с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № FL1120090 с ********* от 24.09.2020 г.

4

Сочи, че разрешеният потребителски кредит в размер на 13 760 лв. е по сметка, открита на нейно име специално за целта по основна причина, че ищецът се намирал в трудово правоотношение, а Ответника – не. Твърди се, че само ищецът плащал погасителната вноска по кредита, а ответникът не. Твърди, че е платил по кредита сумата от 11 313.15 лв. Счита ,че като двама солидарни съдлъжници всеки трябва да поеме половината от вноската. Затова моли съда да осъди ответника да заплати половината от вноската по кредита, поради наличие на съдлъжници.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли да се постанови решение по чл.238 ГПК.

Посочва банкова сметка, на която да се плати сумата: платежна сметка на името на С.я П. П., ЕГН ********** в *********** с IBAN: ********** В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място, счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е конкретизирано за какво е ползваната сумата по изтегления заем. Прави възражения в насока, че заемът не е теглен за задоволяване на семейни нужди, не е ясно в какво се състоят твърденията на ищеца, че вещите останали изцяло за ползване на ответника и майка му в семейното жилище, сумите от кредита за какви подобрения са извършени, както и каква предприемаческа дейност е финансиран кредита. Твърди, че не се зная по какви факти да се защитава ответника. Твърди, че претенцията е неясна. По същността на спора не оспорва, че заедно страните по делото са сключили договор за кредит с ****** по време на брака. Не оспорва, че същият е прекратен на 28.04.2022 г. Оспорва, че кредитът е изтеглен за семейни нужди, а е ползван за нужди на ищеца. Твърди, че в отношенията между страните по делото, ответникът е поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД, а не солидарен длъжник. Твърди, че ролята на ответника по кредита е единствено да обезпечи кредита, но не и да усвои кредита. Оспорва, че сумата по кредита е използвана за закупуване на движими вещи за семейното жилище, за финансиране на негова дейност с татуировки. Позовава се на споразумението по чл.50 СК, като твърди, че страните лично са декларирали, че нямат задължения към трети лица. Твърди, че ищецът е признал съдебен факта, че процесният заем е лично задължение. Позовава се на пункт 5 и 6 от споразумението.