Решение № 1 от 06.01.2021, Районен съд - Нови пазар

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Н. п. , 06.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. п., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галина Николова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20203620100834 по описа за 2020 година

Предявена е искова молба от ищеца О. Н. п. спрямо ответника „Г. Н.п.“ ЕООД, съдържаща отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС, за несъществуването на правото на строеж на ответното дружество, което му е учредено с договор *** г. върху имот публична общинска собственост, находящ се в гр. Н. п.. Цената на иска е 11 379,49лв.

Ищецът сочи, че съгласно договор *** г. между О. Н. п. и ответното дружество е учредено в полза на ответника, право на строеж (суперфиция) и сервитутни права върху недвижим имот, общинска публична собственост: ПИ № *** по КК и КР на гр. Н. п., находящ се в землището на гр. Н. п., с площ от 505 756 кв.м., седма категория, представляващ пасище мера в м. „К.“, при съседи, имоти с №№: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от фотоволтаични съоръжения. Договорът за суперфиция е вписан в АВп при РС Н. п. под № 18, том 9 с рег. № 3118/03.09.2010 г. Според твърденията на ищеца, със Заповед № 676/17.09.2010 г. на Кмета на общината, е допуснато изработването на ПЕП-ПЗ и с Решение № 850 по протокол № 9/29.07.2011 г. на ОбС Н. п. е одобрен ПУП-ПЗ за имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Н. п., като решението било публикувано в ДВ бр. 65/23.08.2011 г. и в срока за обжалването му не са постъпили жалби.

Ищецът твърди, че т.к ответникът не е предприел действия за изпълнение на проекта си за изграждане на фотоволтаичната система за ел.енергия, то на основание чл. 67 от ЗС, правото му на строеж е погасено по давност.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да 1 признае спрямо ответника, че правото му на строеж, учредено с договор *** г. е погасено, поради изтекла погасителна давност за упражняването му в продължение на 5 години.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът е подал писмен отговор и с него оспорва предявеният иск като неоснователен. Ответникът твърди, че давностния срок по чл. 67 от ЗС не е от момента на издаването на Заповед № 676/2010 г. на Кмета на О. Н. п., а е от момента, в който договорът произведе действие, при условие, че е осигурена възможност за неговото изпълнение.

Твърди, че са били налице обективни пречки за изпълнение на договора, поради липсата на одобрени и отпуснати съгл. Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел.мрежи, необходимите енергийни мощности за района, където се намира имота. Това според ответника се явявало обективна пречка и за следващите действия по инвестиционния процес. В резултат на това твърди, че давността не е изтекла.

Предвид на горното, ищецът сочи, че срокът по чл. 67 от ЗС изобщо не е започвал да тече, поради което правото му не е погасено по давност.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

По силата на Акт № 1402/13.07.2010 г. за публична общинска собственост, О. Н. п. е собственик на имот, представляващ ПИ № *** по КК и КР на гр. Н. п., находящ се в землището на гр. Н. п., с площ от 505 756 кв.м., седма категория, представляващ пасище в м. „К.“, при съседи, имоти с №№: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***. За имота по делото е приложена скица и данъчна оценка.

По силата на договор *** г. от 01.09.2010 г. между ищецът О. Н. п. и ответника „Г.

Н.п.“ ЕООД, ищецът е учредил в полза на ответника право на строеж и сервитутни права върху имот, публична общинска собственост, актуван с Акт № 1402/13.07.2010 г. и представляващ ПИ № *** по КК и КР на гр. Н. п., находящ се в землището на гр.

Н. п., с площ от 505 756 кв.м., седма категория, представляващ пасище в м. „К.“, при съседи, имоти с №№: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***. Предоставеното сервитутно право е за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от фотоволтаични съоръжения от ответника.

Договорът за суперфиция е вписан в АВп при РС Н. п. под № 18, том 9 с рег. № 3118/03.09.2010 г., а съгл. чл. 1, т.4 срокът на правото на строеж е 30 години.

Съгласно чл. 9 от договора, инвеститорът (ответникът) се задължава да започне строителството на обекта в срок до 2 години от датата на издаване на строителното 2 разрешение.

С договорът са предвидени клаузи относно прекратяването му, като съгл. чл. 14, освен по взаимно съгласие на страните; както и в случай, че приобретателят не започне изпълнение на договора в срок от 2 години от издаване на строителното разрешение е предвидено прекратяване и при обекщтивна невъзможност за изпълнение на договора от страна на инвеститора и по независещи от него обстоятелства: при отказ от държавни институции (РИОСВ, електроразпределително предприятине, НЕК, РИОСОЗ, ДКЕВР и/или други), които обстоятелства се удостоверяват от приобретателя. В тези случаи учредителят връща платените суми на приобретателя.

По делото е приложена Заповед № 676/17.09.2010 г. на Кмета на О. Н. п., издадена във връзка с подаденото от ответника заявление, и с която е разпоредено изработването на ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор № *** за изграждане на фотоволтаичен парк.

С Решение № 832 по протокол № 7/24.06.2011 г. на ОбС Н. п. е дадено предварително съгласие за учредяване на право на прокарване на кабелни трасета по същуствуващи пътища и земи на територията на О. Н. п., след изготвяне на парцеларен план и план – схема на „Г.“ за реализиране на фотоволтаична централа.

С Решение № 850 по протокол № 9/29.07.2011 г. на ОбС Н. п. е одобрен ПУП-ПЗ за имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Н. п.. Съгласно приложеното удостоверение № 66/27.10.2011 г., решението е публикувано в ДВ бр. 65/23.08.2011 г. и в срока за обжалването му не са постъпили жалби.

По делото е приложено копие от Решение № КЗЗ-04/01.03.2012г. на Министерство на земеделието, Комисия за земеделските земи, с което е утвърдена площадка за проектиране, с която се засяга 897 642 кв.м. земеделска земя, в т.ч 53330 кв.м., четвърта категория, 711 442 кв.м. седма категория и 132 870 кв.м. девета категория, за нуждите на „Г. Н.п.“ ЕООД за изграждане на фотоволтаичен парк, представляваща поземлени имоти с идентификатор № *** с площ от 505 756 кв.м., собственост на О. Н. п. и № *** с площ от 391 886 кв.м., държавен поземлен фонд. Решението е взето на основание чл. 22, ал.1, мр. Чл.

18 от ЗОДД.

По делото са приложени решения № ЕМ-01/29.06.2012 г. на ДКЕВР, № ЕМ02/28.06.2013 г. на ДКЕВР и № ЕМ-03/01.07.2017 г. на ДКЕВР, от които се установява, че за района, в който попада имота, за който е учредено правото на строеж на фотоволтаичната централа не са предвидени електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

От гореизложените факти се установява, че от страна на ответника не е реализирано предоставеното му право на строеж, съгласно сключения договор 355/2010 г. и по това спор 3 между страните няма. От сключването на договора до предявяване на исковата молба са изминали почти 10 години (9г.11мес). Ищецът твърди, че поради изтичането на давностния срок по чл. 67, ал.1 от ЗС, от 5 години, то правото на ответника да построи върху имота, собственост на ищеца посочения в договора обект – фотоволтаичната централа, е погасено по давност.

От своя страна, ответникът твърди, че правото на строеж не е реализирано, поради наличието на обективни пречки за това – промяна в законодателството.

За да се прецени дали е изтекъл давностният срок по чл. 67, ал.1 от ЗС следва да се съобразят няколко обстоятелства. На първо място за да бъде възможно реализирането на предоставеното право на строеж върху имота, собственост на О. Н. п., следва на ответника като суперфициар да е бил осигурен достъп до мястото, в което ще се реализира правото на строеж. Само в случай, че учредителят на правото на строеж препятства достъпа и с това създава пречки за изпълнение на предоставеното на суперфициаря право, не може да тече давностен срок за изпълнение на правото. От съдържанието на сключения договор се установява, че О. Н. п.а се задължава в 3 –дневен срок от сключването на договора да представи на суперфициаря актуална скица на имота, както и всички други документи, легитимиращи го като собстевник на имота (чл. 4 от договора). Поради липсата на приложен приемо предавателен протокол за предаване на такива документи, след подписването на договора, очевидно те са били предадени при неговото сключване. По този въпрос спор между страните няма. От това следва, че съгласно сключения договор ищецът се явява изправна страна по договора. По делото не се твърди от ответника и не се установява от доказателствата по делото, ищецът да е създавал пречки за реализирането на правото на строеж. От своя страна в т. 2 от ТР № 1/04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, е посочено, че началото на давностния срок по чл. 67 ЗС се поставя от момента на сключването на договора за учредяване на вещното право на строеж (респ. от момента, в който страните са се уговорили договорът да породи действие). Доколкото в договора не е посочено друг начален момент за реализиране на правото на строеж, то по силата на сключения договор и посоченото ТР, действието на дощговора, а с това и правото на ответника (суперфициар) да осъществи правото, което притежава е от този момент – 01.09.2010 г. От този момент започва да тече давностния срок за изпълнение на предоставеното право на строеж.

В договора не са предвидени клаузи, водещи до отлагане на реализацията на правото на строеж, учредено в полза на ответника, в т.ч. и такива, свързани с наличието на промяна в законодателството. Напротив предвидени са клаузи за прекратяване на договора.

Хипотезата на чл. 67, ал.1 от ЗС по своето съдържание разглежда една възможност за прекратяване на правото на строеж, поради изтекла давност. По своя характер правото на строеж е едно абсолютно субективно право, което се осъществява от суперфициаря, съгласно договора за неговото учредяване. Реализацията на това право зависи изцяло от поведението на носителя на правото, т.е на ответника. Относно давностния характер на 4 срока по чл. 67, ал.1 от ЗС е налице многобройна съдебна практика на ВКС - Решение № 70 от 2.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4106/2019 г., II г. о., ГК; Определение № 366 от 7.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2019 г., II г. о., ГК; Определение № 340 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 196/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 837/2006 г. по гр. д. № 538/05 г. на IV ГО;

Решение № 559/17.05.93 Г. по гр. д. № 1724/92 г. на IV ГО; Решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр. д. № 31/90 г. на IV ГО; Решение № 1359/23.05.1972 Г. по гр. д. № 771/72 г. на I ГО и мн.др. Съгласно посоченото от закона и от цитираните решения и определения на ВКС, срокът по чл. 67, ал.1 от ЗС е давностен, доколкото и на основание чл. 110-120 от ЗЗД , към които препраща към института на погасителната давност, с изтичането му се погасява самото материално право.

Съдът намира, че посочените от ответника „обективни“ пречки за реализация на правото му на строеж не са основателни. Позоваването на мотивите към т.2 от ТР № 1/2012 г. по т.д № 1/2011 г. на ОСГКВКС, относно посоченото в тях, че „ако строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети лица по повод на издадените разрешения на строеж, през времетраенето им срокът по чл. 67 ЗС също няма да тече“, касае недобросъвестно поведение на собственика на земята, довело до спорове с трети лица и пр. Такова недобросъвестно поведение от страна на ищеца, собственик на земята не се установява по делото, както и не се установяват каквито и да е спорове с трети лица, имащи отношение към реализирането на правото на строеж от ответника. В този смисъл, съдът намира тези аргументи за неоснователни и недоказани.