Определение № 884 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 884 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500740 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. А. С., ЕГН ********** против определение № 2561/27.02.2026г., постановено по гр. д. № 18313 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, II бр. с., с което е постановен следния диспозитив: 1. Тъй като в съдебно заседание на 24.09.2024г. съдът се е произнесъл в смисъл, че вещото лице *** е положила труд за изпълнение на задачите на експертизатаq й е изплатено възнаграждение от 600 лева, включващи 300 лева от страна на Х. С., съдът не отстъпва от това становище в съдебното заседание; 2. По отношение на искането за тълкуване на определението на съда за привременни мерки по делото – съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ГПК на тълкуване подлежат влезли в сила решения, каквото по делото до момента не е налице.Затова искането се оставя без разглеждане като недопустимо; 3. Останалите направени с молбите искания също са недопустими с оглед всички разпоредби на ГПК и Семейния кодекс, поради което се оставя без разглеждане.

С частната жалба определението се обжалва като неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и немотивирано.Като неправилен на първо място се оспорва извода на съда за недопустимост на искането за тълкуване на акта, с който са определени привременни мерки.В оспорваното определение на следващо място не били изложени мотиви защо съдът отказва извършването на проверка за родствени връзки и осигуряване на прозрачност при разглеждането на делото.Не били изложени и съображения защо съдът приема за недопустими всички останали искания.Посочена била молба от 04.02.206г., каквато липсвала по делото.Бил нарушен и принципа за равенство на страните в процеса, както и принципа на служебното начало и задължението на съда да изясни фактите по делото.Всичко това водело до лишаване на страната от ефективна съдебна защита и от възможността за реален съдебен контрол върху постановеното определение.Моли се за отмЯ. на същото и връщане на делото на районния съд със задължителни указания за произнасяне по всички направени искания с излагане на ясни и конкретни мотиви.

С отговора на частната жалба другата страна излага доводи за нейната неоснователност и моли същата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Районният съд е сезиран с иск за развод с правно основание чл. 49 от СК и съединени с него искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. Х.в С., роден на 25.03.2018г., за определяне местоживеенето на детето при майката /ищца по делото/, за определяне режим на лични отношения на детето с 1 бащата и заплащането на издръжка в полза на детето, за ползване на семейното жилище след развода и за фамилното име на съпругата. С исковата молба е направено и искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК. В хода на производството ответникът също е поискал определяне на привременни мерки.

С разпореждане № 9849/03.04.2025г., постановено по първоинстанционното дело, е оставена без уважение молба с вх. № 37414/01.04.2025г., подадена от ответника Х. С., с искане съдът да извърши служебна проверка за наличие на родствени връзки между вещото лице *** и адв. М. К.-М. – пълномощник на ищцата.

С протоколно определение от 01.07.2025г. първоинстанционният съд е постановил привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК.

По първоинстанционното дело е постъпило и искане вх. № 121103/24.11.2025г. от ответника, за изменение на привременните мерки по реда на чл. 323 от ГПК.

Ответникът по делото е депозирал и искане с вх. № 19187/24.02.2026г. за тълкуване на определението за постановяване на привременни мерки.

При тези данни по постъпилата частна жалба настоящият състав намира следното:

Произнасянето на районния съд по т. 1 от оспорваното определение не подлежи на самостоятелно обжалване.Същото може да бъде предмет на инстанционен контрол, заедно с решението или при обжалване на акт по чл. 248 от ГПК, доколкото възнаграждението на вещо лице е относимо към разноските по делото.

По искането за тълкуване на определението, с което са постановени привременни мерки настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 251 от ГПК намира приложение на общо основание в производството по чл. 323 от ГПК. По силата на задължението на гражданския съд да разгледа всяка подадена до него молба за защита и съдействие /чл. 2 от ГПК/, се дължи произнасяне и по всяка молба за тълкуване на постановен съдебен акт.Да се приеме противното би означавало да се допусне съществуването в правния мир на неясно произнасяне на съда, което не съответства на целите на производството.По аналогични съображения тълкуване на съдебния акт е допустимо и в заповедното производство и в производството по издаване на изпълнителен лист.

В конкретния случай тълкуване на постановеното определение за привременни мерки би било безпредметно, единствено при своевременно произнасяне по искането за изменение на същите, каквото искане е направено по първоинстанционното дело, но до момента не е разгледано. Поради това не е отпаднала и необходимостта от разглеждане на молбата за тълкуване.

В частта, с която районният съд е отказал да се произнесе по всички останали искания на ответника, определението, с оглед общия принцип, регламентиран в чл. 2 от ГПК, също е неправилно.Действително от материалите по първоинстанционното дело е видно, че съдът се е произнасял многократно с определение по различни искания на страните, но от оспорвания акт не става ясно кои конкретно искания се считат за недопустими и по какви съображения.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение в частта, с която районният съд е отказал да преразгледа въпроса за възнаграждението на вещото лице, назначено по делото, а в останалите части определението като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да се върне на районния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Х. А. С., ЕГН ********** против определение № 2561/27.02.2026г., постановено по гр. д. № 18313 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, II бр. с., в частта, с която съдът е отказал да преразгледа въпроса за възнаграждението на вещото лице, назначено по делото.

ОТМЕНЯ определение № 2561/27.02.2026г., постановено по гр. д. № 18313 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, II бр. с., в останалите части и ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се процесуални действия съобразно изложените мотиви в определението.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3