Определение № 407 от 20.05.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. гр. Добрич, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500276 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№1174/08.03.2024г. с допълнение към нея вх.№1195/11.03.2024г. от М. И. К. с ЕГН **********, Д. А. К. с ЕГН ********** , З. Д. А. с ЕГН ********** и Е. Р. А. с ЕГН **********, всички с адрес: с. Ц., всички чрез адв.М. В., срещу решение №10/26.02.2024г. по гр.д.№317/2022г.на РС-Б., с което се ДОПУСКА делба по отношение на Поземлен имот с идентификатор ***, находяш се в с.

Ц., община Б., област Добрич, ул.„***" №2, с площ от 1042кв.м., ведно с построените в него сгради- Жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 141кв.м. и Селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27кв.м., между И. С. Р. с ЕГН ********** с квота 1/12 идеална част от дворното място и 1/12 идеална част от сградата; М. И. К. с квота 4/12 идеални части от дворното място и 4/12идеални части от сградата; Д. А. К. с квота 3/12 идеални части от дворното място и 3/12 идеални части от сградата; З. Д. А. и Е. Р. А. с квота общо в СИО от 4/12 идеални части от дворното място и 4/12 идеални части от сградата; ОСЪЖДА се на основание чл.344 ал.2 от ГПК М. И. К. да заплаща в полза на И. С. Р. обезщетение за минало време – пет години назад,считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022година, в размер на 326,40лв, както и ежемесечен наем в размер на 5,44 лв за ползването на съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата 1 молба 01.07.2022г. до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;

ОСЪЖДА се на основание чл.344 ал.2 от ГПК, З. Д. А. и Е. Р. А. солидарно да заплащат в полза на И. С. Р., ЕГН********** обезщетение за минало времепет години назад, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022година, в размер на 326,40лв, както и ежемесечен наем в размер на 5,44 лв. за ползването на съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022г., до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; ОСЪЖДА се на основание чл.344 ал.2 от ГПК Д. А. К. да заплаща в полза на И. С. Р. обезщетение за минало време-пет години назад, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022година, в размер на 247,20лв,както и ежемесечен наем в размер на 4,12 лв за ползването на съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022г., до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на 01.03.2024г. и че въззивната жалба е подадена по електронен път на 07.03.2024г., а допълнението към нея на 08.03.2024г., правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, респ. в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу частта от решението с характер на определение по привременни мерки, от процесуално легитимирани лица, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, но жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер по следните съображения:

Според изложеното в жалбата и заявеното искане, решението се обжалва изцяло, а то има за предмет иск за делба, осъдителни искове за суми и привременни мерки. Общо за обжалване на решението е внесена държавна такса от 15 лева, при дължима за разглеждане на жалбата срещу всички части на решението от общо 145лева, както следва:

За обжалване на решението в частта по допускане на делбата дължимата държавна такса е 25лева, определена в съответствие с т.17 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка 2 чл.18 ал.1 и чл.3 от ТДТКССГПК. Жалбоподателите са задължителни необходими другари по иска за делба и дължат общо дължавна такса от 25лева.

Отговорността на жалбоподателите по останалите осъдителни претенции на И. С. Р. е самостоятелна и за обжалване на решението в частта на осъждането на всеки за обезщетяване на ищеца за лишаване от ползване за минало време-пет години преди датата на подаване на исковата молба, всеки дължи държавна такса в размера по чл.18 ал.1 и чл.1 от ТДТКССГПК/според обжалваемия интерес/, тъй като всеки брани самостоятелни права, при което М. И. К. дължи държавна такса от 25лева, Д. А. К. дължи държавна такса от 25лева и З. Д. А. и Е. Р. А. дължат общо 25лева.

Произнасянето на делбения съд по чл. 344, ал.2 от ГПК за месечно обезщетение за ползване на делбените имоти до окончателното извършване на делбата , макар и част от решението, е с характер на определение.

Пороците на това определение подлежат на отстраняване по реда на обжалването с частна жалба, изрично предвиден с разпоредбата на чл. 344, ал.3 от ГПК и в случая срокът за обжалване е спазен с подаване на въззивната жалба, в която е инкорпорирано частно обжалване на решението в частите с характер на определение по привременни мерки, но правото на частна жалба не е надлежно упражнено, защото не е внесена от обжалващите дължимата държавна такса. Всеки от жалбоподателите брани самостоятелно право, при което М. И. К. дължи държавна такса от 15лева, Д. А. К. дължи държавна такса от 15лева и З. Д. А. и Е. Р. А. дължат общо 15лева.

Внасянето по сметка на Добричкия окръжен съд на дължимата държавна такса е предпоставка за допустимост на въззивното обжалване.

Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд , респ. негова е компетентността по отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба – събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№276/2024,г. по описа на ДОС и

ИЗПРАЩА на Балчишки районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на настоящото определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4