Решение № 648 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330109580 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса на застраховането.

Ищецът П. Д. Д., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. С. Я., е предявил против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от ****** ***** В.М. и В.И., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта, до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 05.03.2024 г. около 09.45 часа на 262 км на АМ „Тракия“ в посока гр. **********, в района гр. ********** станало ПТП между лекотоварен автомобил УАЗ 469Б с рег. № *****, в който се возел ищецът и лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № *****, застрахован при ответника по полица № ********** и управляван от Т. Л. Ч., ЕГН: **********. Този водач бил виновен за катастрофата, за което имало и наказателно дело, защото безпричинно от крайна лява лента той променил посоката си на движение, като навлязъл в средната лента и настигнал другия автомобил, но без да намали скоростта си го ударил в задна лява част. От удара предният автомобил се преобърнал, а возещият се в него ищец пострадал. Поради болките, той отишъл на преглед в болница, където се установило навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Болничният му престой бил за периода 18.03.21.03.2024 г., след което той бил в болнични за период от 8 дни. В следствие на телесната 1 повреда претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, които отшумели за около месец, но при студено време се проявявали отново. Ответникът бил уведомен веднага след инцидента, до момента не било изплатено застрахователно обезщетение. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева- обезщетение за причинените неимуществени вреди. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника. Първо се посочва, че доколкото ищецът бил в ТПО по време на инцидента, той следвало да търси обезщетение за уврежданията си по реда на чл. 200 от КТ, доколкото трудовата злополука била специална отговорност спрямо гражданската. Оспорва се, че ПТП било настъпило поради действията на другия водач, като се твърди, че вина за него имал ищецът, който бил нарушил правилата за движение- чл. 20, 22 и 24 от ЗДв.П. Същият можел да предотврати настъпване на произшествието и затова само неговото поведение било в причинна връзка с инцидента. При условията на евентуалност, се прави и възражение за съпричиняване, поради неспазване на правилата за безопасност на движението. Оспорва се, че описаните от ищеца травматични увреждания са в причинна връзка с ПТП, като се твърди, че те били настъпили в следствие на други обстоятелства от ежедневието и здравословното съС.ие на ищеца, предшестващи и без връзка със събитието. Оспорват се твърденията, че в следствие на катастрофата ищецът затруднил нормалния си начин на живот, че бил зависим от близките си, че изпитвал описаните болки и страдания, че възстановителния му процес бил тежък и продължителен и т.н. Оспорват се и твърденията за психологически травми, за което липсвала медицинска документация. По отношение на вредите се твърди, че размерът и бил прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливост. Налице бил и изключителен принос на пострадалия, който бил без предпазен колан, в който смисъл също се прави възражение за съричиняване и обезщетението било недължимо. Оспорва се и началният момент на претенцията за законна лихва за забава, доколкото срокът по чл. 496 от КЗ не бил започнал да тече, а според чл. 497 ал. 2 от КЗ обезщетение се дължало с изтиЧ.е на три месеца от предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание страната не се представлява, но пълномощникът й представя писмени становища по спора.

В допълнително становище във връзка с отговора ищецът посочва, че към датата на ПТП ищецът наистина е бил в ТПО и случаят бил признат за трудова злополука, доколкото управлявал автомобилът със служебна цел, но не бил получил обезщетение по реда на КСО, защото не бил търсил такова. Имал правен интерес да предяви иск директно срещу застрахователя на делинквента, като негово право било да избере пътя на търсената защита.

В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 14.03.2025 г. споразумение по протокол рег. № 64 от 14.03.2025 г. по н.о.х. дело № 308/ 2025 г., РС- Сливен, VIII с-в, Т. Л. Ч., ЕГН: **********, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3, буква „а”, предложение второ, вр. ал. 1, 2 буква „б“, второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 05.03.2024 г. на 262 км на АМ „Тракия“ в посока гр. **********, в района гр. **********, при управление на МПСтоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № *****, нарушил правила на движение- по чл. 20 ал. 1 и 2 и чл. 23 ал. 1 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил на трети за настоящия процес две физически лица средни телесни повреди, като със съдебния акт деецът е осъден условно и е лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

Самото дело е приложено към настоящото производство.

Видно от извършена от съда служебна справка за лице, виновният водач е починал на 02.08.2025 г.

От удостоверение рег. № 3842/ 14.11.2025 г., издадено от ********** войски, Военно формирование **********, се установява, че лек автомобил с повишена проходимост УАЗ 469Б с рег. № *****, с модификация за военни цели, е произведен конструктивно без монтирани предпазни колани, като и към датата на ПТП- то автомобилът не е бил оборудван с такива.

От друго удостоверение рег. № ЗПП- 4297/ 23.12.2025 г., издадено от ********** войски, Военно формирование **********, се установява, че именно ищецът по заповед на командира на формированието е управлявал въпросния военен автомобил УАЗ 469Б на датата на инцидента- 05.03.2024 г.

Прието е заключение на съдебно- автотехническа експертиза, по което вещото лице е установило, че ПТП- то е настъпило на АМ Тракия, на прав пътен участък, с нормална и неограничена дневна видимост, при ясно налична пътна маркировка и без неравности по асфалтовата настилка. Определени са точно мястото на настъпване на ПТП, скоростта на двата автомобила, както и механизма на събитието. Посочено е, че причината за пътния инцидент е на водача Ч., който се е движел с по- висока скорост от тази на автомобила, управляван от ищеца, не е реагирал своевременно и не е осигурил необходимата безопасна дистанция при настигане на другия автомобил, като го е ударил в задната му лява част. При намаляване на скоростта или спиране, водачът е можел да предотврати ПТП, докато за ищеца това е било невъзможно, тъй като ударът за него е настъпил отзад и същият не е можел обективно да възприеме опасността и да предприеме действия, за да я избегне.

Прието е и заключение на съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице, след запознаване с медицинската документация и извършен личен преглед на ищеца, е констатирал нанесените му от удара телесни увреждания- навяхване в шийния отдел на гръбначния стълб, контузия в ляво рамо, гръб, таз, корем, хематом в глутералната област и разкъсно- контузна рана на главата. Посочва се, че при нормално протиЧ.е на оздравителния процес, без усложнения, болката следвало да отшуми до 30 дни от травмата. Към момента на актуалния преглед телесните увреждания на ищеца били напълно възстановени. И в заключението, и в устния си доклад пред съда експертът посочва, че лицето имало предшестващи заболявания в областта на прешлените на гръбначния стълб. Вещото лице посочва, че получените травматични увреждания са в резултат от ПТП- то, като в случая дори и да е имало поставен обезопасителен колан, при завъртане на автомобила той нямал 3 никакво значение и не можел да предпази тялото от наранявания.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от проведеното на 21.10.2025 г. с.з.). Св. Я.В.П.- фактически съжител на ищеца, заявява, че въпросният ден приятелят й, който бил военен, пътувал служебно към границата и й се обадил, че на магистралата претърпели с колегите му ПТП, като той шофирал, но друг ги ударил отзад, при което автомобилът се преобърнал. По телефона я успокоил, че е добре, но когато се прибрал по- късно същия ден у дома, бил целия охлузен, едвам стоял на краката си, треперел, плачел от болки като малко дете. На следващия ден иска да отиде на работа, но бил целия схванат, не можел дори да си обуе обувките. В поделението го прегледал лекар и го насочил към болницата, откъдето му предписали домашен режим на лечение за 8 дни. Пиел успокоителни, болели го гърба, рамото, краката, не се чувствал добре, не можел да лежи или да седи. Посетил в последствие и Военна болница, там му направили допълнителни изследвания, дали му още 13 дни болнични, като около един месец общо си бил в къщи. Не му били предписани лекарства, като пиел само успокоителни. Не бил получавал парично обезщетение за злополуката от военните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че ищецът е претърпял инцидент, който е признат за трудова злополука, доколкото същият не е търсил обезщетение по случая от работодателя си, няма пречка той да предяви настоящия иск директно против застрахователя на причинителя на вредата, защото право на пострадалия е да избере пътя, по който да реализира защитата на правата си.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Няма спор, че към датата на настъпване на ПТП- то05.03.2024 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № **********. В отговора не се излагат твърдения за това, че липсва подобна застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.

С оглед приключилия със споразумение (което обаче има характер на влязла в сила осъдителна присъда) наказателен процес и доколкото нормата на чл. 300 от ГПК задължава 4 съда да приеме за установено, че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на виновния водач, който при управление на МПС не е изпълнил конкретни вменени му задължения по ЗДв.П, то за него са налице основанията за носене на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД като пряк извършител на деянието, а оттук- и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя му.