Решение № 1559 от 27.07.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1234/2022
- Вид
- Решение № 1559
- Подписан
- 27.07.2022
- В сила
- 24.11.2022
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1559 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330201234 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4377435, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на К.П.П. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. В съдебно заседание се поддържа становище за противоречие на издадения фиш с правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Моли се обжалваният акт да се отмени. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.01.2021 г. в 14:59 ч. на път II-64, км 35+500 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h МПС лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** се е движил със скорост от 76 km/h, като е превишил максимално допустимата с 16 km/h и това е установено с АТСС 1
TFR1-M № 511. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача.
Установява се АТСС TFR1-M № 511 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г., вписано под № 4835 и валидно до 24.02.2020 г. Същото е минало последваща техническа проверка на 26.10.2020 г., за което е съставен протокол от проверка № 9-33-20 от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „НП“, като срокът на валидност на измерванията е една година.
Установява се на процесния пътен участък от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен на км 35+559 ляво да са налични пътен знак В24 (забранено изпреварването) и В26 (ограничение на скоростта до 60 km/h), като нарастването на километража е в посока гр. Карлово – гр. Пловдив, т.е. в обратната посока на движение на процесния автомобил. На км 35+462 съществува вход на бензиностанция, поради което км 35+500 се пада преди отбивката и действието на знака не е ограничено и скоростта е в сила за цитирания километър.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство клип № 14998, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване, вписано под № 4835, протокол за използване на АТСС с рег. № 273р-783/18.01.2021 г., протокол от проверка № 9-33-20 от 26.10.2020 г. от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „НП“, разпечатка от база данни за собственост на МПС (промяна на регистрацията), снимков материал на АТСС, справка за нарушител/водач, писмо изх. № 11-00-327/24.03.2022 г. от ОПУ Пловдив към АПИ ведно със снимков материал и извадка от ГИС към АПИ.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Правилно е отчетен установеният толеранс като първоначалната установена стойност на скоростта от 79 км/ч е намалена с 3 км/ч и се посочена във фиша скорост от 76 км/ч. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, данните относно самото АТСС, момента на заснемането, посоката на движение, трафика, режима на измерване, както и регистрационния номер на автомобила. Ясно е посоченото мястото на извършване на нарушението и това няма как да ограничи правото на жалбоподателя да разбере къде е извършено то. Представената по преписката снимка на установеното МПС е с достатъчна разделителна способност, така че да се установява по несъмнен начин номера на заснетото МПС.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 2
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство, което е разположено край пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Налична по делото е снимка на заснетия автомобил, а именно клип № 14998.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последващата техническа проверка, като нарушението е извършено в срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 26.10.2020 г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение и контролирания участък, наличието на пътен знак и разстояние от пътния знак до АТСС, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номер на служебния автомобил, началото и края на работата по час и минута, номер на първо и последно статично изображение и броят на установените нарушения, в който промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш. При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно 3 гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София. В протокола се съдържа и отбелязване от служителя боравил с него съобразно изискванията за обслужване на производителя, включително и относно преминаването на АТСС на техническа проверка.
Съдът не възприе възражението за нарушаване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Съгласно посочената норма „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“
Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и най-вече изразът „могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е юридически непрецизна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл.
189, ал. 13 от ЗДвП. Нещо повече, тези разпоредби не действат и в обективното право към настоящия не съществува необжалваем минимум на парична санкция, само поради размерът й.
Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че „… ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.
От тук следва да се изведе и друг извод за непрецизността на законодателя, използвал съчетанието „необжалваем минимум“. Последното зависи още и от волята на контролния орган, на който разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предоставя възможност да наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на глобата.