Решение № 16 от 04.02.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разград, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20243300500469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 640 от 25.10.2024 г. постановено по гражданско дело № 20243330101152 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Районен съд - Тутракан, адрес: гр. Тутракан, ул.

"Трансмариска" № 8, представляван от Г. Г. – адм. ръководител, да заплати на О. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***, ул.******** сумата от 10 630,51 лв. /десет хиляди шестстотин и тридесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми за месеците юли, септември, октомври, ноември, декември 2021 година, април, май, юли, септември, октомври, ноември и декември 2022 година, януари, април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023 година ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 11 089,01 лв., отнасяща се за претендирани 1 доплащания към целевите награди, изплатени през м. декември 2021 и 2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Районен съд - Тутракан, адрес: гр. Тутракан, ул.

"Трансмариска" № 8, представляван от Г. Г. – адм. ръководител, да заплати на О. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***, ул.******** сумата от 1 490,13 лв. /хиляда четиристотин и деветдесет лева и тринадесет стотинки/ обезщетение за забава за времето от второ число на месеца, следващ месеците, за които се дължи трудовото възнаграждение до 01.03.2024 г. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до първоначално претендирания размер от 1582,26 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от О. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***, ул.******** срещу Районен съд - Тутракан, адрес: гр.

Тутракан, ул. "Трансмариска" № 8, представлява от Г. Г. – адм. ръководител, за заплащане на сумата 193,79 лв., претендирана като дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за прослужен опит за периода м.юли 2021 г. – м.декември 2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата 27,32 лв. обезщетение за забава върху горната сума от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до 01.03.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ инцидентния установителен иск, предявен от О. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***, ул.******** срещу Районен съд Тутракан, адрес: гр. Тутракан, ул. "Трансмариска" № 8, представляван от Г.

Г. – адм. ръководител, за установяване на правото му да получава допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит към 02.07.2021 г. в размер над 12,5% до размера на 16,26% като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Настоящото въззивно производство е образувано по жалби на ищеца и на ответника срещу решението.

Ищецът О. К. М. е останал недоволен от това решение в частите, с които съдът е отхвърлил исковете му относно: заплащане на неплатени брутни трудови възнаграждения за разликата над 10 630,51 лв. до първоначално предявения размер от 11 089,01 лв.

/т.е. за сумата 458.50 лв./, заплащане на обезщетение за забава за времето от второ число на месеца, следващ месеците, за които се дължи трудовото възнаграждение до 01.03.2024 г. за разликата над 1 490,13 лв. до първоначално предявения размер от 1 582,26 лв. /т.е. за сумата 92.13 лв./, инцидентния установителен иск, за установяване на правото на ищеца да получава допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит към 02.07.2021 г. в размер над 12,5% до размера на 16,26% /т.е. за 3.76 %/,

2 поради което го обжалва в горепосочените части. Намира, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли в тези части решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Сочи, че: не е съгласен, че заповедта на административния ръководител, с която се определя допълнително възнаграждение по чл. 6 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, има характеристики на индивидуален административен акт. Позовава се на съдебна практика - Определение № 8835 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9431/2023 г. и цитираната в него практика, в. т.ч. Определение № 32 от 15.04.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 12/2019 г., 5-членен с-в, ГК. Твърди, че цитираното от първоинстанционния съд Решение № 268 от 13.10.2023 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 359/2023 г., е постановено при различна фактическа обстановка, неправилно първоинстанционният съд е приел, че времето на наборната военна служба на ищеца /23.09.2002г. – 22.06.2003г./ не се признава за трудов стаж, с оглед разпоредбите на чл. 262 във вр. чл. 253, чл. 258, чл.

259 ЗОВСРБ отм./, съгласно изключението по чл. 351, ал.1 КТ във вр. чл.

12, ал. 4, т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, неправилно първоинстанционният съд е приел, че времето през което ищецът е осъществявал трудова дейност като съдружник в ООД, през което ищецът се е осигурявал за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, не попада в приложното поле на чл. 12, ал. 4, т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не се предвижда допълнително възнаграждение за стаж за месеци или дни извън пълните години, на осн. чл. 12, ал. 9 и ал. 10 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Излага подробни съображения.

Сочи, че не обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковете му, за заплащане на претендираните суми като дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за прослужен опит за периода м.юли 2021 г. – м.декември 2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата представляваща обезщетение за забава върху горната сума от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до 01.03.2024 г.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Районен съд - Тутракан, чрез председателя Г. М. Г., депозира отговор на жалбата /обективиран в подадената от РС Тутракан жалба/. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

3

Ответникът Районен съд – Тутракан, чрез председателя Г. М. Г. , е останал недоволен от решението в частите, с които съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца: сумата от 10 630,51 лв. /десет хиляди шестстотин и тридесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми за месеците юли, септември, октомври, ноември, декември 2021 година, април, май, юли, септември, октомври, ноември и декември 2022 година, януари, април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023 година ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на главницата, сумата от 1 490,13 лв. /хиляда четиристотин и деветдесет лева и тринадесет стотинки/ обезщетение за забава за времето от второ число на месеца, следващ месеците, за които се дължи трудовото възнаграждение до 01.03.2024 г.

Намира, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли в тези части решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Сочи, че чл. 218, ал.2 ЗСВ определя императивен минимум за най-ниската съдийска длъжност – „младши съдия“, а ищецът заема длъжността „съдия в районен съд“, с оглед на което разпоредбата няма пряко приложение спрямо него. Съгласно чл. 30, ал.2, т. 10 ЗСВ пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите прокурорите и следователите, поради което промяната на възнаграждението на същите е обусловено от издаването на административен акт. Ето защо, ищецът не може да насочи иска директно към съда, в който упражнява трудова дейност.

Твърди, че разликата във възнаграждението представлява вреди от бездействие на административен орган, които би следвало да се претендират пред административен съд, поради което настоящото производство е недопустимо. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - О. К.

М., депозира отговор на жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят – ищец О. К. М. се явява лично. Поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за жалбоподателя – ответник Районен съд – Тутракан, не се явява представител.

Председателят му Г. М. Г., депозира писмена молба, с която моли делото да 4 бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Излага подробни съображения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се добави и следното:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е районен съдия в РС – Тутракан от 02.07.2021 г., като за такъв е назначен с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 26 от 29.06.2021 г. – т.10. При встъпването си в длъжност на тази дата той е подписал изготвеният от администрацията на РС –Тутракан Акт за заемане на длъжност №3/02.07.2021г. В акта е записано, че към 02.07.2021 г. ищецът има 11 години, 11 месеца и 22 дни общ трудов стаж, от които 4 години, 6 месеца и 1 дни юридически стаж.

Определеното му основно месечно трудово възнаграждение е 2 949 лв., а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 12,50% - 368,63 лв.

5

В същия акт е записан зачетения придобит трудов стаж и професионален опит съответно: извън органите на съдебната власт 7 години, 01 месец и 21 дни – по 1% за всяка календарна година, отработена на друга длъжност – 7%, 1 година и 9 месеца - по 1,5% за всяка година, отработена на сходна длъжност– 1,50%, в орган на съдебна власт 2 години, 9 месеца и 1 дни – по 2% за всяка година – 4,00%.