Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 24.02.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 469/2025
Вид
Решение № 162
Подписан
24.02.2026
В сила
18.03.2026
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр. Хасково, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100469 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********;

Х. М. М., ЕГН

**********, с постоянен адрес: ********; Б. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********; А. М. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес:

**********; против ответника Х. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***********, с която са предявени обективно и субективно съединени положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и е направено искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 116, том XI, дело № 1838 от 04.07.2024 г. по описа на Служба по вписванията – Хасково, в частта на собствените на ищците 4/6 ид.ч. от посочените в него дворно място и сграда.

В исковата молба се твърди, че всички страни са деца и наследници на М. Х. Б. - починал на 26.10.2010 г. и М. И. Б. - починала на 26.09.2017 г., които притежавали ДВОРНО МЯСТО, представляващо имот пл. № 31 по плана на с. К., утвърден със заповед № 113/1989 г., отредено за ПАРЦЕЛ IX31, целият с площ 1370 кв.м. ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда на 95 кв.м. и полумасивна плевня на 48 кв.м., при съседи: улица, УПИ Х-16, УПИ ІІІ-16, УПИ VIII-32. Твърди се, че 1 наследодателите придобили по давност имота, за което на 10.05.1991г.

Нотариус при ХРС съставил нотариален акт за собственост № 94, т. III, дело № 1066/1991 г. До смъртта си родителите им живеели и ползвали имота и сградите в него, заплащали данъци за него, а след тяхната смърт имотът бил деклариран на техните деца и наследници, което се установявало и от удостоверение за данъчна оценка, с което се снабдили на 14.01.2025г. Сочи се, че след смъртта на майка им, първият ищец останал да живее в къщата, тъй като се грижел за родителите им, като до 2021г. обработвал дворното място, ползвал и поддържал жилищната сграда, правел ремонти за укрепването на сградата. Останалите ищци ходели в наследствения им имот и му помагали.

След 2021г. ищецът Р. Х. се преместил да живее в собствена къща, а в наследствената оставил покъщнината си и всяка седмица през почивните дни, всички ищци се събирали в имота и го ползвали общо. Твърди се, че в началото на 2024г. ответникът поискал да напуснат къщата и се настанил в нея, като сменил бравата й и оттогава те нямали ключ и достъп до нея.

Ищецът Р. Х. продължил да обработва дворното място и през 2024 г. и към настоящия момент всички имали достъп до двора, тъй като не бил ограден. В края на 2024 г. ищците разбрали, че ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение - нот. акт. № 116, том XI, дело № 1838 от 04.07.2024 г. на СВп Хасково. Поддържат, че нотариалният акт е неверен, тъй като ответникът не владял имота със съзнание, че е негов, поради което не могъл да го придобие но давност. Същият постоянно живеел в Р Турция и идвал в България за кратки периоди от време, поради което не бил осъществявал фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10 години. Твърди се, че от 30 години ответникът живеел в Турция и идвал в България за около седмица през 2-3 години, както и че до 2017 г в имота живеели родителите им, а след тяхната смърт до 2024 г. всички ищци владеели, ползвали и поддържали дворното място и къщата, като най-много усилия били полагани от ищеца Р. Х.. Едва през 2024 г. ответникът ги изгонил от къщата, но не и от дворното място, до което имали достъп и досега. Предвид на това, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на правото им на собственост върху 4/6 ид.ч. от поземления имот и сградата, предмет на нот. акт. № 116, том XI, дело № 1838 от 04.07.2024 г. на СВп Хасково и отмяна на нотариалният акт, който считат за неверен за наследствените им идеални части. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което: да признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици на 4/6 ид.ч. /по 1/6 ид.ч. за всеки от ищците/ от ДВОРНО МЯСТО, представляващо имот пл.

№ 31 по плана на с. К., утвърден със заповед № 113/1989 г., отредено за ПАРЦЕЛ IX-31, целият с площ 1370 кв.м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда на 95 кв.м. при съседи: улица, УПИ 2

Х-16, УПИ III-16, УПИ VIII -32; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 116, том XI, дело № 1838 от 04.07.2024 г. по описа на Служба по вписванията - Хасково в частта за наследствените им 4/6 идеални части от поземления имот и жилищната сграда, както и да осъди ответника да им предаде владението на едноетажната полумасивна жилищна сграда на 95 кв.м., построена в процесния имот.

Претендират присъждане на разноски по делото.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения са неверни. От своя страна твърди, че приживе родителите им са разделили притежаваните от тях имоти. На Р. М. Х. оставили дворно место, в което с тяхна помощ била построена къщата, в която живеел той до момента.

Когато ответникът се уволнил от казармата и започнал работа със свои средства и помощта на баща им, той извършил пълен основен ремонт на къщата в процесния имот, като всички негови братя и сестри знаели, че този имот оставал на него след смъртта на родителите им. Посочва, че по - голямата част от земята представляващо дворно место пл.№31 по плана с.К., отреден за Парцел IX-31 била собственост на друг човек, който бил починал отдавна.

Единият от наследниците му бил свидетелят К. Щ. Я., който към момента на снабдяване с нотариалния акт бил свидетел относно обстоятелството, че къщата била оставена приживе от родителите им на ответника, както и че земята върху която са построени сградите била собственост на свидетеля.

Ответникът претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените Удостоверения за наследници на лицата М. Х. Б., починал на ****** и М. И. Б., починала на ********* е, че страните по делото са наследници по закон на посочените лица.

По делото е безспорно, че наследодателите на страните и техни родители преди смъртта си са били собственици на недвижим имот, представляващ Дворно място, с пл. № 31 по плана на с.К., отредено за парцел IX-31, целият с площ от 1370 кв.м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна срада на 95 кв.м. и полумасивна плевня на 48 кв.м. при съседи: улица, УПИ Х-16, УПИ ІІІ-16, УПИ VIII-32.

В тази насока е приетият като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 94, том III, дело № 1066 от 10.05.1991г. на съдия при Районен съд - Хасково. Няма спор също, че именно за описания в този нотариален акт недвижим имот ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31, том II, дело 3

№ 229 от 04.07.2024г. на Нотариус ********* и район на действие - района на Районен съд -Хасково, на основание давностно владение и наследяване.

По делото съдът прие като доказателство и Нотариално дело № 229/2024г. по описа на Нотариус *********.

Съдът допусна събиране на гласни доказателства по делото:

От разпита на свид. Д. И., без родство със страните, става ясно, че познава добре страните по делото. Свидетелят бил израснал в същото село, а също така е кмет на селото. Познава много добре и имота. Твърди, че родителите на страните са живеели в имота до своята смърт. Знае, че в него има две жилищни сгради, като твърди, че до смъртта на наследодателите за тях се е грижел ищецът Р.. За ответника твърди, че е заминал за Република Турция през 1990 година и оттогава си идвал в селото само за по няколко дни през 4-5 години, като пак си заминавал. Заявява, че Х. нищо не е правил по къщата, в която са живеели родителите им, а само Р. се е грижел както за тях, така и за ремонтите. Свидетелят дори твърди, че бащата на страните накарал Р. да даде на Х. 2000 лева, за да не търси той впоследствие от наследството и Р. му дал парите. Категоричен е, че никой не е оспорвал правото на собственост на Р. и на баща му по отношение на дворното място в смисъл, че дворното място е едно и е на бащата на страните и на Р..

По делото съдът разпита и свидетелите Р. Ш. и Ф. А., също без родство със страните. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че ответникът Х. се е преселил в Турция през 1991-1992 година и оттогава никога не е пребивавал в България продължително време. Идвал си за по няколко дни, по-скоро на гости, за да види близките си. Категорично заявяват и двамата свидетели, че до смъртта си наследодателите на страните са живели в жилищната сграда, за която е спорът, тъй като Р. си имал своя къща в същия двор, като твърдят също, че основно както за сградата, така и за родителите им грижи е полагал само Р.. Затова докато бил жив баща им, накарал Р. да даде 2000 лева на Х., за да нямат спорове след това. Свидетелката А. е категорична, че тези пари Р. ги е дал на Х., защото бащата искал след смъртта му имотът да остане на Р.. Също е категорична, че от 1992-1993 година Х. е заживял трайно в Турция и е посещавал родната си къща много рядко, като гост, тъй като цялото му семейство живеело в Турция оттогава и до сега. Самият Х. бил международен шофьор и на път се отбивал за по няколко дни в село, за да види родителите си.

При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни.

От събраните писмени и гласни доказателства се налага извода, че страните са наследници на М. Х. Б. и М. И. Б.. Не е спорно още, че приживе 4 наследодателите им не са се разпореждали с имота, предмет на спора.

Установи се също, че ответникът от дълги години /повече от 30 г./ живее със семейството си в Република Турция, като от свидетелските показания може да се заключи, че се е преселил в съседната ни страна най-късно през 1993 година, както и че връщането му в България е било епизодично и инцидентно.

От своя страна наследодателите на страните, за които несъмнено се установи, че са били собственици на процесния имот, никога не са го напускали или изоставяли. Напротив, те са живели в него до смъртта си всеки един от тях.

Казаното налага извода, че имотът има наследствен характер и никоя от страните не е установила владение върху него, така че да има основание да го придобие на оригинерно основание – по давностно владение. Според съда няма никакви доказателства ответникът да е установил едно постоянно, явно и необезпокоявано владение върху имота, което да даде основание да го придобие на посоченото основание. Липсват и категорични доказателства в насока наследодателите на страните приживе да са извършили неформална делба и по този начин процесният имот да бъде оставен за ответника.

Напротив, събраха се доказателства, че на ответника са били дадени пари, за да няма претенции след смъртта им и всичко да остане за ищеца Р. Х.. Самият той обаче не претендира да е станал изключителен собственик на имота.

С оглед на горното съдът счита, че ищците доказаха своето право на собственост върху недвижимия имот в обема, посочен в исковата молба – 4/6 ид.ч. /по 1/6 ид.ч. всеки един от ищците/. Доказа се, че ответникът не е установил необезпокоявано, явно и непрекъснато владение върху спорния имот, т.е., че е владял вещта само за себе си и това негово намерение да е стигнало до знанието на останалите наследници. Безспорно се установи, че имотът има наследствен характер и е запазил същия и до сега, тъй като няма данни ищците да са се дезинтересирали от имота. Напротив, доказателствата са в обратната насока. Те непрекъснато са демонстрирали собственическо поведение след смъртта на родителите си и до момента /края на 2024г./, когато случайно са узнали, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по давносно владение.