Решение № 275 от 26.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пазарджик, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Х.занова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500299 по описа за 2023 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

І. Развитие на съдебното производснтво.

Районен съд Пещера е сезиран с искова молба , подадена от С. И. Б. и Д.Д. Б. , действащи като родители и законни представители на малолетните си деца Д. С. Б. и Е. С. Б. всички от гр. Пещера в исковата си молба против ответницата З. М. Х. от гр. Пещера С исковата молба са предявени два субективно и обективно кумулативно съединени иска за обезщетение, за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане с цена на исковете 7000 лв. и 3500 лв.

С Решение № 62/ 06.02.2023г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 382/2022г. , исковете са уважени частично.

Решението на районния съд се обжалва в уважителната част с въззивна жалба , подадена от ответника З. М. Х. от гр. Пещера , подадена чрез пълномощника на страната. В жалбата се твърди , че решението на районния съд в обжалваната част е незаконосъобразно . Моли съда да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и вместо него се постанови друго решение, по съществото на спора , с което се отхвърли иска за неимуществено вреди , като неоснователен. Сочи нови доказателства .

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, подаден чрез пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Твърди 1 се , че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно .Моли съда, решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено , а въззивната жалба да се остави без уважение , като неоснователна . Не сочи нови доказателства .

ІІ. Правни изводи.

Въззивната жалба е неоснователна .

Първият въпрос , който поставя казуса е относно правното основание на предявените искове? От изложените обстоятелства в исковата молба може да се направи извода ,че отговорността на ответника следва да са квалифицира, като отговорност за вреди от вещи , При това изложение на обстоятелствата в исковата молба правната квалификация на иска е нормата на чл.50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД , а не общия фактически състав на чл. 45 от ЗЗД. Изводите на районния съд правилно са изградени на основата на непозволеното увреждане в резултат на виновното бездействие на ответника .

За да се отговори на въпроса поставен в исковата молба относно имуществената отговорност на ответника трябва преди всички да се изясни фактическия състав на отговорността за вреди от вещи . Същественото при този вид отговорност , за разлика от общата отговорност по чл. 45 от ЗЗД е ,че отговорността не е за виновни и противоправни действия или бездействия на страната, каквато е отговорността по чл.

45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е “обективна и безвиновна отговорност”.

Тази отговорност е аналогична на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и също има

“гаранционно- обезпечителен характер”. Както възложителя на работата отговаря за чужди виновни и противоправни действия , така и собственика на вещта отговаря за вредите причинени от вещите му . Отговорността е единствено защото е собственик на вещта , която е причинила вредата . При този вид отговорност важи правилото , че тя се носи от този , който има юридическата власт върху вещта , а поначало това е собственика на вещта . Щом е така , отговорността е обективна , рискова отговорност , отговорност без вина , тъй като собственика носи риска за вредите , които са причинени от вещите му . Както отговорността по чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работата има обезпечителен характер , така и отговорността по чл. 50 от ЗЗД на собственика на вещта е обезпечителна , дори и в случаите , когато вещта се е намирала не под негов , а под чужд надзор.

Както при общия състав на чл. 45 от ЗЗД и при този вид отговорност трябва да е налице “вреда”. Трябва да съществува и “причинна връзка” между виновното и противоправно деяние и вредата .

При този вид отговорност формата на вината е “ противоправно бездействие”. По правило противоправното бездействие е съставомерно , само когато имаме задължение за действие (въздържане да се извърши определено дължимо действие ) .

Особеното при отговорността за вреди от вещи е това , че вредата презумира , както причинната връзка , така и вината . След като е настъпила вредата значи

2 собственика на вещта противоправно е бездействал .Не е осъществил необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи ,така че вещта да не уврежда другиго . В тежест на собственика на вещта е да обори презумпцията за вина , да докаже ,че не е бездействал, че е положил всички необходими грижи, за да не увреди вещта другиго . При отговорността по чл. 50 от ЗЗД предположението за вина фактически е необоримо.

Собственикът на вещта не може да убеди никого,че е направил всички дължимо , за да не настъпи вредата , щом тя все пак е налице . След като вредата е настъпила значи грижата не е била в достатъчен размер . Трябвало е да се грижи повече за вещта си .

От събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това , че собственика на вещта не е оборил презумпцията за вина .

Установено е по делото ,че на 28.11.2021 година в гр.Пещера ,ул.“Владимир Рилски“ № 42, в двора на училище ОУ „Патриарх Евтимий“, около 13.30-14.00 часа са играели децата Д. Б. на 4 години и Е. Б. на 8 години.Установено е ,че двете деца са били нападнати от куче, порода „“Кане корсо“ ,на цвят черно ,пол мъжки,което е било само, без стопанин или лице което да го надзирава ,без повод и намордник.Същото е захапало малкото дете Д. Б., в резултат на което са му причинени разкъсно-контузни рани ,кръвонасядания и охлузвания временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.

Установено е ,че към месец ноември 2021 година за кучето е имало издаден паспорт ,в който като собственик е вписана ответницата З. М. Ф. с адрес гр.Пещера,ул.М.Такев№ 24 ,която по това време е била в законен брак с лицето Б.И.Ф.. Няма доказателства по делото към момента на увреждането кучето да е имало друг стопанин, различен от ответницата.

Следва да се отбележи ,че практиката на ВКС еднозначно и последователно приема,че каквато и грижа да е положил собственика на вещта , причинена ли е вреда от негова вещ, то той дължи обезщетение. Както бе посочено по-горе, при отговорността по чл. 50 от ЗЗД предположението за вина фактически е необоримо . Причинените на децата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, който е оставил животното без надзор и свободно движещо се извън двора на неговата къща.

От събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема , че изцяло е осъществен фактическия състав на отговорността за вреди от вещи по чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Презумпцията по чл. 45 ал. ІІ от ЗЗД за виновно и противоправно бездействие на собственика на вещта не е оборена в съдебното производство . Данните по делото водят до извода ,че причинените вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника , който не положил “дължимата грижа” , за да не нападне кучето децата.

В конкретния казус ответника е нарушил общото правило “ да не нанася другимо вреда “ , а формата на вината е “несъзнавана небрежност”( не е предвиждал настъпването на вредите , но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди) .

В заключение следва да се отбележи ,че отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност. В хипотеза като настоящата, когато животното е куче от агресивна порода, за което е установено, че и в други случаи е нападало деца отговорността 3 на ответника е по-голяма, защото той е бил длъжен да постави животното при такива условия и да организира подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него. При неизпълнение на това задължение лицето, под чийто надзор е животното носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети.

Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди .

Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно-характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В настоящия казус, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, събраните по делото писмени и гласни доказателства ,включително и заключението на съдебно-медицинска експертиза, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обосновано и законосъобразно районния съд е отчел следните обстоятелства :

-вида и характера на уврежданията на децата;

-степента, интензитета и продължителността на търпените от децата Д. Б. и Е. Б. болки и страдания;

-продължителността на възстановителния период;

-остатъчните последици за физическото и психично здраве на децата ;

Обоснован е извода на районния съд съда за това ,че справедливия размер на обезщетението, който в най- голяма степен ще компенсира претърпените душевни и физически болки и страдания на децата е за детето Д. сумата от 4500 лева ,а за детето Е. Б. сумата от 2500 лева. Върху тази сума, на основание чл. 114 ал. 3 от ЗЗД , правилно е присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането 28.11.2021 година до окончателното й изплащане.

При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , обжалваното решение , като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І и чл. 272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/ 06.02.2023г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 382/2022г.

На основание чл. 280 ал.3т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на 4 касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5