Решение № 3103 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3103 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330113432 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от М. О. С. против И. Т. Д. и уточняваща молба от 27.09.2022г. се твърди, че на *** около *** ищецът посетил квартал ***, ***, като носил със себе си чанта и пакети с чорапи за продан. Районът бил доста оживен, в него били разположени множество магазини и заведения. Докато минавал по ул. „***“, в частност покрай кафе-аперитив „***“ пред ищеца внезапно изскочил И. Т. Д.. Същият развивал търговска дейност в кв.***, като към онзи момент стопанисвал питейно заведение „***“. Д. го спрял и започнал да го разпитва за някакъв стар чадър, който бил дал за ползване на ищеца преди време. Ищецът му отвърнал, че по невнимание е забравил чадъра в едно заведение, а впоследствие същият бил изчезнал оттам. Ответникът реагирал остро, като поискал ищецът незабавно да му заплати сумата от 200 лв. Ищецът му обяснил, че това е огромна сума и не разполага с нея. В този момент Д. избухнал и започнал да крещи, като рязко издърпал пакетите с чорапи от ръцете на ищеца и ги ритнал с крак във въздуха. Въпреки че осъзнавал, че наоколо имало много хора, ответникът продължил с невъздържаните си и арогантни действия, като с нови ритници разпилявал пакетите с чорапи, които вече били на земята. Ищецът се опитал да си тръгне, но И. Д. го спрял грубо, ищецът го помолил да го пусне да си върви, но ответникът продължил с обидите и нападките. Непосредствено след това се доближил към ищеца, като му нанесъл удар с предната част на главата си в лицето на ищеца и по-конкретно в областта на корена на косата, вследствие на което ищецът залитнал силно назад. Ударът бил толкова силен, че едва не изгубил съзнание. Нападателят обаче не спрял, започнал заплашително да 1 пристъпва към ищеца, но в този момент бил възпрян от двама мъже, впоследствие идентифицирани като *** и ***. Тяхната намеса предотвратила много по-тежки последици за ищеца. По подадена от ищеца жалба било образувано ДП № 190/2021г. по описа на 4-то РПУ –Пловдив, пр.пр. № 5958/2021г. на РП-Пловдив. Било образувано НОХД № 1120/2022г., по което било постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, по което ответникът бил признат за виновен в това, че на *** е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 НК, като по хулигански подбуди е причинил другиму – на М. О. С. от *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, причинила болка, без разстройство на здравето, за което му било наложено наказание една година и шест месеца пробация. По делото не бил предявяван граждански иск, като наложеното наказание на подсъдимия не можело да репарира щетите, които ищецът претърпял от извършеното престъпление, а именно болки, страдания, дискомфорт, унижение и страх. Поведението на ответника пред толкова много хора било демонстрация на едно подигравателно отношение спрямо ищеца, свързано и с етническия произход на страната, което било проява на омраза и ксенофобия. Няколко месеца след случката ищецът се притеснявал изключително много да се придвижва спокойно, избягвал и досега посещение на кв.***, бил на *** и никога не бил обект на такова грубо и унизително отношение. Инцидентът го върнал в реалността – свят, в който ромите нямали място.

Чувствал се изключително огорчен и подтиснат от случилото се, бил нападнат и унижен пред целия град, без да бил предизвикал агресията на ответника. Вече година и половина не можел да работи пълноценно, от което страдало цялото му семейство, което издържал.

Съдържа се позоваване на съдебна практика, като се сочи, че парично обезщетение в размер на 5 000 лв. се явява реципрочно на причинените на ищеца болки, страдания, срам, ограничения на свободното придвижване, загуба на работа и неудобства. Инцидентът придобил медийно отражение, като наказателното и настоящето производство следвало да уверят българската общественост в наличието на обективна и справедлива съдебна система, която не държи сметка за расови и етнически различия. Поради това е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, страх и унижение, в резултат на нанесена лека телесна повреда на 27.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на деликта до изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от И. Т. Д..

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен протокол № 4096 от 16.06.2022г. по НОХД № 1120 по описа на ПРС за 2020г., видно от който е одобрено сключеното между И. Т. П. и РП Пловдив споразумение, според което И. Т. П. е извършил виновно престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 НК за това, че на 27.05.2021г. в ***, по хулигански подбуди, е причинил другиму – на М. О. С. от *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, причинил болка, без разстройство на здравето и е наложено наказание от 1г. и 6 мес.

2 пробация, изразяваща се в пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 300 в рамките на една календарна година.

В цялост е приложено НОХД № 1120 по описа на ПРС за 2022г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.С., който разяснява, че знае за случая на ***г. – М. бил ударен в „***“. Ударил го един човек, който имал заведение в „***“, като ударът бил с главата в носа. На М. започнало да му се завива свят. М. бил болен, пенсионер по болест. М. не бил обиждал този човек, не го бил предизвиквал. След инцидента М. се страхувал да излиза, като това положение продължавало вече две години.

След инцидента се оплаквал от болки в носа. Искал и свидетелят да ходи с него, за да продава чорапи, но свидетелят нямал време. М. с доходите издържал себе си и семейството си. Този човек бил ударил М., защото бил циганин. М. се почувствал обиден и унизен. Бил добър човек, не участвал в сбИ.ия. Не е имал инциденти, докато продавал чорапи. Всеки го уважавал. Горе-долу месец след инцидента се оплаквал, че го боли главата.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, по делото следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. С оглед одобреното споразумение по НОХД № 1120 по описа на ПРС за 2022г. и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът намира, че са налице основания за носене на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД от прекия извършител, като съдът е обвързан да приеме за безспорно, че ответникът виновно е извършил съответното деяние, за което вече е бил осъден.

С исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане болки, страдания, страх и унижение. По общо правило неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия – т. е. когато увреждането е на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, когато се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното общуване на пострадалия. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете степента на уврежданията, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца, степента на влошаване на качеството на живот на пострадалия и продължителността на това влошаване, степента на засягане на психиката на пострадалия от инцидента. В случая вследствие на престъпното деяние, извършено от ответника, на увреденото лице е нанесено телесно увреждане – лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, причинила болка, без разстройство на здравето.

От показанията на разпитания свидетел, които съдът възприема като обективно дадени, се установява, че след инцидента ищецът се оплаквал от болки в областта на носа и от главоболие, страхувал се да излиза, тежко преживял случилото се, следователно установява се, че след инцидента същият е претърпял физическа болка и емоционален дискомфорт, като оплакванията са продължили около месец след инцидента. Страхувал се е да излиза, като за 3 известен период от време е излизал за кратко време да работи и се е връщал бързо, както и е искал да бъде придружаван от своя брат. Явно е, че ищецът е бил унизен, тъй като инцидентът е станал на оживено място навън, пред други хора. От друга страна, по делото се установява, че на ищеца не се е наложило провеждането на медикаментозно лечение, нито посещение на болнично заведение, във връзка с нанесената му лека телесна повреда.

Няма събрани доказателства да е бил затруднен начинът му на живот, респ. същият да е в невъзможност да упражнява трудова дейност. Няма събрани доказателства и в подкрепа на твърденията в исковата молба поведението на ответника да е свързано с етническия произход на ищеца, както и да представлява проява на омраза и тежка ксенофобия. Поради това и съдът намира, че горепосочените, доказани по делото факти, обосновават справедлив размер на дължимото му се обезщетение за преживените физическа и емоционална болка и страдание от 2 000 лв. В съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, а според чл.86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва или в случая, считано от датата на увреждането – 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Над посочения размер до пълния претендиран такъв от 5 000 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и предвид изрично направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция. По делото ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА, поради което на адв.И. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса съобразно уважения размер на иска, или сума в размер на 80 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Т. П./ Д., ЕГН ********** от *** да заплати на М. О. С., ЕГН ********** от ***, *** сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на причинената му на 27.05.2021г. в *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, причинила болка, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 НК, за което деяние И. Т. П./Д. е бил признат за виновен по силата на одобрено споразумение по НОХД № 1120 по описа на ПРС за 2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.

ОСЪЖДА И. Т. П./ Д., ЕГН ********** от *** да заплати на адв.И. Б. М. от ***, адрес на кантората ***, *** сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

4

ОСЪЖДА И. Т. П./ Д., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в размер на 80 лв. / осемдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.