Определение № 386 от 01.11.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Сливен, 29.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно гражданско дело № 20212200500467 по описа за 2021 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. АС. С. чрез пълномощника им адв. М.Х., срещу разпореждане № 4731 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д.№ 3849/2021 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е върната молба с вх. № 3849/2021 г., подадена от Г. АС. С., с която е поискано прекратяване на насТ.ването на детето Я.Г.А. в приемно семейство, и е прекратено производството по делото.

Частните жалбоподатели считат, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Посочват, че въпреки изтичането на срока на мярката, няма данни тя да е прекратена или да е предприета нова мярка за закрила. Заявяват, че съдът е органът, упражняващ контрол върху актовете и действията на ДСП. Съдът е следвало да събере необходимите доказателства, да установи релевантните обстоятелства и едва тогава да прецени дали е налице недопустимост на производството. Поради това молят съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, този състав на Окръжен съд Сливен установи следното:

Сливенският районен съд е сезиран с молба на Г. АС. С., с която е поискано прекратяване на насТ.ването на детето Я.Г.А. в професионално 1 приемно семейство. Жалбоподателката посочила, че към момента на насТ.ване на детето, те, родители на детето, наложително напуснали България и отишли да работят в Италия, като оставили детето на грижите на сестрата на съпруга

- Т.И.Д. Не били разбрали, че спрямо децата им са предприети мерки за закрила. Редовно изпращали средства и при всяко обаждане Т. ги убеждавала, че с тях всичко е наред. Разбрали за насТ.ването преди около две години, когато се завърнали от Италия. Установили се в България и си купили собствено жилище, но им било отказвано да се виждат с децата си.

С решение № 840/07.11.2016 г. по гр. д. № 4381/2016 г. по описа на РССливен спрямо детето Я.Г.А., ЕГН **********, е предприета мярка за закрила насТ.ване в професионално семейство за срок от една година. Решението е влязло в сила на 12.12.2016 г.

С разпореждане № 3981/2021 г. по гр. д. № 3849/21 г. РС Сливен е оставил молбата без движение, като е указал на молителите за представят удостоверение за раждане на детето Я.Г.А., но на молителката е отказано да бъде издадено такова удостоверение, поради което РС Сливен служебно е изискал удостоверение от Община Сливен.

От Община Сливен е изпратено копие на акт за раждане № 0241 на детето Я.Г.А., с ЕГН **********, издаден на 27.01.2011 г., с отбелязване, че е съставен нов акт за раждане.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел, че срокът за насТ.ване на детето е изтекъл преди повече от три години и искът се явява недопустим, поради което е оставил молбата за прекратяване на насТ.ването без разглеждане и я е върнал, като е прекратил производството по делото. В допълнение съдът е посочил, че актът за раждане на детето е консервиран на 14.12.2016 г.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК въззивният съд разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е 2 обвързана от изложените в частната жалба оплаквания / тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г., по тълк. д. № 6 /2017 г., ОСГТК на ВКС/.

Безспорно се установи, че детето Я.Г.А. е било настанено в професионално приемно семейство за срок от една година, считано от датата на постановяване на решението – 7.11.2016 г.

Във връзка с представения по делото акт за раждане, Окръжен съд Сливен служебно е изискал от Община Сливен да посочи причините за съставянето на новия акт за раждане. В изпълнение на дадените указания Община Сливен е изпратила писмо от 28.10.2021 г., съдържащо заверено копие от съобщение № 728/08.12.2016 г. на район „ Триадица“, Столична Община, за обезсилване на акта за раждане на детето Я.Г.А., ЕГН **********.

От представеното съобщение се установява, че актът за раждане № 0241/27.01.2011 на детето Я.Г.А. е обезсилен въз основа на съдебно решение по гр. д. № 13265 на СГС, влязло в сила на 03.12.2016 г., и е съставен нов акт за раждане на 08.12.2016 г., тъй като лицето е осиновено при условията на пълно осиновяване.

Основанията за прекратяване на насТ.ването на деца извън семейството са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.29 от ЗЗДт. Действително, едно от тях е с изтичане на срока за насТ.ване – чл.29, т. 2 от ЗЗДт., но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗДт в този случай насТ.ването се прекратява от районния съд по искане на посочените в разпоредбата правни субекти. Следователно, факта на изтичане на срока за насТ.ване на детето не води до недопустимост на искането за прекратяване по съдебен ред на насТ.ването. като в тази връзка доводът за неправилност на частния жалбоподател е основателен.

В разглеждания случай обаче, основателността на довода не обуславя неправилност на крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, тъй като настоящият съдебен състав констатира различни правнорелевантни факти от тези, на които се е позовал първоинстанционния съд. Събраната от Окръжен съд Сливен справка установява не само, че първият акт за раждане на детето Я. е обезсилен и е съставен нов такъв, но и причината за това – допуснато осиновяване при условията на пълно осиновяване с влязло в сила решение на СГС. Тоест осъществена е хипотезата на чл. 29, т. 4 от ЗЗДТ, вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗЗДт, поради което настъпва и визираната последица, а именно, че насТ.ването на детето извън семейството се прекратява по силата на закона с влизане в сила на решението, с което е допуснато пълно осиновяване на детето, без да се развива нарочно съдебно производство по прекратяване на насТ.ването.

3

Настъпването на горепосочената последица налага и решаващия извод, че в настоящия случай, с влизане в сила на 03.12.2016 г. на решението на СГС, с което детето Я. е осиновено при условията на пълно осиновяване, мярката за насТ.ване при професионално приемно семейство е прекратена по силата на закона, поради което молбата на частния жалбоподател за прекратяване на посочената мярка е недопустима.

Като е върнал молбата и е прекратил производството като недопустимо, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт като краен резултат, който следва да бъде потвърден.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, настоящият състав на Окръжен Съд Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4731 от 21.09.2021г., постановено по гр. д.№ 3849/2021г. по описа на Сливенския районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4