Решение № 311 от 05.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110201500 по описа за 2021 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Дегрец“ ООД-гр.Попово срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0029166 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Дружеството-жалбоподател счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен и необоснован, както и за постановен при непълна преценка на доказателствата. Намира, че не е издирена правилно съответната на нарушението санкционна норма. Счита, че е налице несъответствие между вмененото му нарушение и посочената в ЕФ санкционна разпоредба, което го е поставило в невъзможност да разбере за какво нарушение е наложена санкцията. Поддържа, че електронния фиш не съдържа необходимите реквизити, а именно: липсват ясно описание на нарушението и дата на неговото извършване. Сочи и че обстоятелствата около нарушението не се установяват към момента на заснемане от АТСС, а по-късно, поради което е следвало да се приложат общите правила на ЗАНН и да се издаде акт за 1 установяване на административно нарушение. Оспорва достоверността на изготвения снимков материал. Моли електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразно издаден. Алтернативно привежда доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: На 19.02.2021г. лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№Т 5755 МТ, собственост на „Дегрец“ ООД, се движел по улиците на гр.Варна. В 10,56 часа, на място с GPS координати 43.233286,

27.886783 автомобилът преминал покрай автоматизирано техническо средство SD2D0013, което фиксирало автоматично регистрационните номера на МПС, които нямат сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Техническото средство отчело липсата на такава застраховка за процесния автомобил и заснело същия. Впоследствие била извършена справка в Гаранционен фонд и било установено, че към момента на управлението му за автомобила не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил установен собственикът н а превозното средство и за установеното по този начин нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден обжалваният електронен фиш с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на процесните дата и място е било установено управление на МПС- лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№Т 5755 МТ , регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предоставя възможност застрахователен договор да бъде сключен и от всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена специална санкция, а според четвъртата алинея на цитираната норма когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидената санкция се налага на собственика на моторното превозно средство.

В Кодекса за застраховането е предвидена възможност за установяване на нарушения от вида на процесното с автоматизирано техническо средство- по силата на чл. 647, ал. 3 КЗ в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата . Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство „Система за автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни номера (САИРН)“- АИС „Трафик“ с №SD2D0013 съдът приема за безспорно установено, че на процесните дата и час процесният автомобил се е движел в гр.Варна, на място с посочените в ЕФ координати. Използваното автоматизирано техническо средство е пътна радарна система тип m*SpeeDet 2 D за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на рег. номера. От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, валидно до 20.02.2028г. и Допълнение №18.07.55133.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че АТС е одобрен тип средство за измерване тип пътна радарна система, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на регистрационни номера и отговаря на метрологичните изисквания. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано техническо средство, от който е видно, че е било установено движението именно на автомобила, във 3 връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително е бил в движение на посочените в ЕФ дата и място.

От приложената по АНП справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 19.02.2021г. процесният автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение правилно е констатирано наличието на нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към този момент собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. От приложената по АНП справка е видно, че лекият автомобил е собственост на санкционираното дружество. След като с автоматизирано техническо средство е установено управление на процесното МПС, за което не е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, законосъобразно на собственика на автомобила е наложена имуществена санкция по реда на чл.638, ал. 4 от КЗ.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно въззивното дружество е било санкционирано с обжалвания електронен фиш. Наказанието също е определено законосъобразно, в предвидения в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ фиксиран размер.

В депозираната жалба се изразява становище, че посочената в ЕФ санкционна норма е определена неправилно и е несъответна на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените доводи. Както беше посочено, налице е нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Нормата на чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ посочва вида и размера на предвидените наказания, а тази на чл. 638 ал.4 от КЗ представлява специалното основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на задължението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, в случаите, когато с АТСС е установено управление на превозното средство. Следователно липсват к а к т о неяснота относно фактическото описание, така и несъответствие с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно 4 наказание), тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са констатирани. Неизлагането на конкретни мотиви в ЕФ в тази връзка не води до незаконосъобразност на същия, тъй като с издаването му наказващият орган мълчаливо е изразил становището си, че случаят не е маловажен.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Редът и условията за издаването на електронен фиш се съдържат в разпоредбата на чл. 189 от ЗдвП и в приложимия подзаконов акт-Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 год./. В случая нормативните изисквания са били спазени и обжалваният електронен фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата.

Неоснователни са доводите от страна на въззивното дружество, че в ел. фиш липсва точно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение.

Съдът намира, че нарушението е описано надлежно и достатъчно ясно.

Посочено е, че е било установено управление на МПС /процесният лек автомобил/, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на дружеството. Съдът намира и че не е налице неяснота относно датата на извършване на нарушението. В ЕФ ясно са посочени датата и часа на извършване на нарушението, като използваният израз „…е установено управлението“ не поражда неяснота в тази връзка.