Решение № 724 от 04.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. П. 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104533 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Т. Б. А. Б.“ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., ул.“Д. Х.“№52-54, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. против П. В. П. с ЕГН ********** от село М.

К., община П. ул.“Ш. и о.“№2, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 09.12.2023г страните са сключили договор за потребителски кредит №4054062433, по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника сума в размер на 5051.19лв, като от тази сума 4000лв. са отпуснати за закупуване на избрани стоки от потребителя, а 1051.19лв. за кредитиране на избрана от потребителя застрахователна услуга „Ванк защита на кредита“.Договорът е сключен при следните условия:годишен лихвен процент 21.53%, годишен процент на разходите 23.44%. Ответницата е следвало да върне общо сумата от 6900.75лв. на 36 месечни погасителни вноски , 35 от които в размер на 191.69лв. и последната в размер на 191.60лв. Падежът на първата погасителна вноска е 15.01.2024г., а на последната 15.12.2026г. Твърди се, че месечната вноска е формирана от два компонента : главница и договорна лихва. Твърди се, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора, 2/ договорът се остане в сила за целия първоначално уговорен срок като страните изпълняват точно задължението си по него, 3/ приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца , всеки от които с 30 дни независимо дали годината е високосна4 / приема се ,че лихвения процент и другите разходи / такси и комисионни , ако има такива/ за неизменни спрямо техния първоначален размер.

Твърди се, че ответникът- длъжник по договора е допуснал просрочие при изплащане на следните дължими вноски с падеж 15.06.2024г , 15.07.2024г, 15.08.2024г , поради което 1 ищецът е пратил уведомление за предсрочна изискуемост , което е получено лично от длъжника на 20.11.2024г , считано от която дата е настъпила пресрочната изискуемост на целия кредит.

Твърди се, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника.

Било е образувано ч.гр.д.№284/2025г по описа на РС-П..Издадена е заповед по чл.417 от ГПК, срещу която е подадено възражение като съгласно чл.415 от ГПК на ищеца са били дадени указания за предявяване на настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми:главница в размер на 4527.47лв., договорна лихва в размер на 468.47лв. за периода 15.06.2024г до 20.11.2024г и обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на 146.69лв. за периода 15.06.2024г до 15.01.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по гр.д.№284/2025г по описа на РС-П. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата, чрез пълномощника и, е подаден писмен отговор,с който се оспорва предявения иск. Твърди се ,че не се дължи исковата сума от 5142.63лв., включваща главница , лихви и обезщетение за забава, тъй като не е получила стока на основание процесния договор. На следващо място противопоставя възражение ,че не дължи договорна лихва в размер на 468.47лв. и обезщетение за забава в размер на 146.67лв., тъй като процесният договор за потребителски кредит е недействителен като сключен в нарушение на императивната норма на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото в годишният процент на разходите не е била включена застрахователната премия. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК застрахователните премии представляват общ разход по потребителския кредит, който задължително следва да бъде включен в състава на ГПР. Според ответницата обстоятелството, че в процесния договор е уговорено, че застраховката не е задължителна допълнителна услуга , която не е условие за сключване на договора за кредит. След като размерът на застрахователната премия е включен в главницата и е предварително определен , то следвало извода , че сключването на договора за застраховка е условие за отпускане на потребителския кредит. Сочи се ,че отпускането на процесния стоков кредит е поставен под условие в зависимост от сключването на договора за застраховка . Уговорената премия по този договор за застраховка не е включена в ГПР, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на ЗПК и чл.19, ал.1 от ЗПК, а представлява величина , с която размерът на разходите се съпоставя,за да се изрази процентното съотношение съгласно изработената от ищеца формула за изчислява. Същевременно, допълнителната услуга по предоставянето на застраховка по кредита представлява допълнителен разход по кредита и подлежи на включване в ГПР, независимо дали премията се заплаща пряко от потребителя или се финансира от ищеца , тъй като и в двата случая води до оскъпяване на кредита в 2 допълнение към чистата стойност към заетата сума. Твърди се, че ищцата дължи само чистата стойност на кредита, която възлиза на сумата от 4000лв. като са платени от ответницата 5 вноски по 191.69лв. или общо 958.45 лв. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№284/2025г по описа на Районен съд П. в полза на ищцовата банка „Т. Б. А. Б.“ЕАД против ответника П. В. П. е издадена Заповед за изпълнение рег.№159/28.01.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми : главница в размер на 4527.47лв. , ведно със законната лихва от 24.01.2025г. до изплащане на вземането,договорна лихва в размер на 468.47лв. за периода от 15.06.2024г до 20.11.2024г., обезщетение за забава в размер на 146.69лв. за периода от 15.06.2024г до 15.01.2025г.В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал исковата молба, инициирала производството по делото пред районния съд.

Оттук следва извода, че процесуалните предпоставки за допустимост на установителните искове по чл.422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита.

Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, респективно заявителят в срок е предявил иск за установяване на вземането си.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства/ договор за потребителски кредит №4054062433, Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредити от „Т. Б. А. Б.“ЕАД, заявление –декларация за установяване на договорни отношения/, се установява, че на 09.12.2023г. между „Т. Б. А. Б.“ЕАД / в качеството на кредитор/ и ответника П. В. П. е сключен договор за потребителски кредит№4054062433, при следните параметри и условия: общ размер на кредита 5051.19лв., от които 4000лв. за закупуване на стока, 1051.19лв. за застраховка Банк защита на кредита , ГЛП-21.53%, ГПР -23.44%.Срок на погасяване 36 месеца, 35 погасителнивноски по 191.69лв. и 36 та -191.60лв,включващи главница и договорна лихва. Падежът на първата погасителна вноска е на 15.01.2024г , а на последната на 15.12.2026., съгласно приложен погасителен план неразделна част от договора/. Общо дължимата сума, която кредитополучателят е следвало да върне по този договор е 6900.75лв.

3

Съгласно чл.16.2 от договора при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.

Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени съответно в чл.3 и чл.4 от договора.При промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност – незабавно след промяна на адреса. Съгласно чл.25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.

Видно от съдържащата се на лист 11 от делото декларация/ неоспорена от ответната страна/ кредитополучателят е декларирал, че е получил стоката, финансирана с договора за потребителски кредит.

На кредитополучателят е предоставен сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити и допълнителна медицинска услуга“ Второ медицинско мнение“, сключена със застрахователите „К. Ж. , клон Б.“ и „К. О. з. , клон Б..

На 26.11.2024г кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие в плащанията, за което кредитополучателят е уведомен писмено / видно от писмо обратна разписка , съдържащо се на лист 31 от делото/, релевантен факт, който не бе спорен по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че за периода 15.01.2024г до 27.05.2024г ответницата е извършила плащания по договора в общ размер 965.28 лв. като с тях са погасени задължения за главница в размерна 523.72 лв., за договорна лихва – 434.73лв. и лихва за забава 6.83лв. за периода 15.01.2024г. до 15.06.2024г.Според вещото лице към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем са останали непогасени следните задължения главница в размер на 4527.47лв. и договорна лихва в размер на 468.47лв. както и обезщетение за забава / 131.84лв.лв. Експертизата заключава, че в ГПР от 48.06% е включен като разход по кредита договорните лихви в размер на 5 347.65лв., начислени при годишния лихвен процент от 41.15%.Вещото лице заключава, че на 12.12.2023г по банковата сметка на ответницата е постъпила сумата от 5051.19лв.. От постъпилата сума са извършени следните плащания 1051.19 лв. за прехвърлени за заплащане на застрахователна премия, 3000лв. са преведени на „Ж А.“ЕООД за закупуване на автомобил съгласно фактура №0000000782/11.12.2023г. и 1000лв. са изплатени на 4 ответницата в офис на Изипей.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.9 и сл. от ЗПК във вр.с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземания, за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

Безспорно се касае за сключен между страните договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Съгласно визираната правна норма договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.По силата на чл.9, ал.3 от ЗПК ответникът П. В. П. има качеството на потребител на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ЗЗП. Доколкото в случая се касае за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителския кредит предвижда редица императивни разпоредби, за спазването на които съдът е задължен да следи служебно/ според задължителните указания ,дадени в т.1 на ТР№1/2013г от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГТК на ВКС/.