Решение № 274 от 13.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Карлово, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101479 по описа за 2025 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.227, ал.1, б.

„в“ от ЗЗД, предявен от А. Г. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез адв. Т. К., със съдебен адрес: *** и адв Н. М., със съдебен адрес: ***, против А. А. И.,ЕГН:**********, адрес: ***

Ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11, том III, peг. № 4895, нот. дело № 342 от 2016 г., изповядан на 11.10.2016 г. при нотариус Р.К., той и съпругата му М.А.И., дарили на сина си – ответника А. А.

И., три недвижими имота, единият от които – процесният: АПАРТАМЕНТ № 39 /тридесет и девет/, на първи жилищен етаж, в жилищна сграда - блок №4 /четири/, находящ се в ***, състоящ се от кухня, спалня, вестибюл, Б. с тоалетна и килер, със застроена площ от 62.00 /шестдесет и два/ кв. м., при съседи: отгоре - ап. № 43, отляво - ап. № 38, от дясно - ап. 40, отдолу – изба, ВЕДНО с избено помещение № 3 /три/ със застроена площ от 10.00 /десет/ кв. м., при граници на избеното помещение: отляво - изба № 2, отдясно - изба № 4, и ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответните от правото на строеж върху мястото на „А.“АД съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел II в квартал 4 по плана на селото.

1

Твърди, че А. А. И. заминал да работи в И. през 2011 г., където работил за кратко време, след което се преместил да работи във Ф.. Същият своевременно започнал да праща парични средства на баща си А. И. и с тези средства А. И. закупил другите два апартамента, описани в нотариалния акт.

Апартаментът, описан по-горе, бил лична собственост на ищеца А. Г. И. и съпругата му М.А.И..

Ищецът посочва, че дарението било едностранна, безвъзмездна сделка и не създавало за надарения никакви задължения да издържа или да помага (гледа) дарителя си. За да възникне такова задължение, трябвало да настъпят нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. От този момент моралното задължение на дарения се трансформирало в правно и неговото неизпълнение било скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се базирал на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждаел.

Такава издръжка била поискана от ищеца многократно в рамките на предишни години, както писмено, така и устно, но надареният отказал да му предостави издръжка, при наличие на възможност да го направи. Това дало повод на ищеца да сезира съда с настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че през лятото на 2016 г. претърпял тежко ПТП и започнал дълго лечение, а след ПТП-то преживял мозъчен инсулт и впоследствие инфаркт. След изписването му от болницата, за кратко време се грижела съпругата му М.А.И., докато живеели в процесния апартамент.

Поради влошеното му здравословно състояние, със съпругата му М.И. решили да прехвърлят на ответника двата апартамента, закупени с паричните средства на последния, както и семейния им апартамент. Синът им приел апартамента с благодарност и уверение, че ще се грижи за баща си, като ще изпраща средства за лекарства и лечение. След дарението отношенията между А. И. и съпругата му М.И. се влошили и тя го изгонила от апартамента, в който живеели като съпрузи и който били прехвърлили чрез дарение на сина им. След това ищецът заживял сам във вилата им в ***, където живеел и досега.

След като бил изоставен през 2019 г., ищецът започнал да търси подкрепа от ответника, поради здравословни проблеми, които продължавали 2 трайно и до настоящия момент. През последната година ищецът многократно разговарял със сина си, че не му достигат средства и поискал той да му осигури такива, тъй като му бил дарил имот. Отговорът на ответника бил категоричен отказ да окаже физическа или финансова подкрепа, включително отказ да изпрати минимална сума около 500 лв., поисканa в един от разговорите им.

Ищецът изпратил до ответника писмена покана на 04.03.2025 г., но до деня на сезирането на съда не получил писмен отговор, а само устен категоричен отказ за помощ.

Ответникът отказвал да предостави каквито и да било средства.

Пенсията на ищеца била крайно недостатъчна за покриване на разходи за лечение, лекарства, храна, домакинство, отопление и други консумативи.

Вилата му се нуждаела от ремонт на покрива, а средства за това нямал.

Ответникът, от друга страна бил в млада възраст, реализирал доходи и можел да поеме част от издръжката на баща си. Многократно били проведени разговори с ответника относно нуждата на ищеца от финансова и морална помощ, но такава била отказана.

Видно от епикриза, издадена от „МБПЛ-С.“ ЕООД, ищецът бил приет в болница на 04.07.2016 г. до 11.07.2016 г. за рехабилитация след мозъчен инсулт с предписано медикаментозно лечение. Видно от епикриза, издадена от „СБДПЛ „Иван Раев-С.“ ЕООД, постъпил на лечение от 21.07.2016 г. до 28.07.2016 г. по повод невъзможност за самостоятелна походка и бил изписан с подобрение. На 10.09.2016 г. бил приет в Университетска болница „Лозенец“, където му бил имплантиран постоянен кардиостимулатор след прекаран инфаркт и бил изписан на 27.09.2016 г. с предписано медикаментозно лечение.

На 08.05.2018 г. постъпил в УМБАЛ „Пълмед“ ООД – П. до 12.05.2018 г. с остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност. След лечение бил изписан с предписано медикаментозно лечение. На 10.07.2023 г. постъпил в „МБАЛ – П. АД след влошаване на здравословното му състояние. На 13.07.2023 г. бил изписан за домашно лечение с предписани лекарства.

С оглед влошеното му здравословно състояние, минал през ТЕЛК, като експертното становище констатирало намалена работоспособност от 91%.

Последното телково решение било от 10.04.2024 г.

Ищецът бил изоставен от съпругата си от 2019 г. и след като прехвърлил 3 имотите на сина си, останал със скромна пенсия и без странични доходи.

Невъзможно било да работи. Продължавал периодично да приема лекарства, витамини, хранителни добавки и мехлеми на стойност над 200 лв. месечно, както и други лекарства, част от които се покривали от здравната каса.

Чувствал силно изтощение, умора, слабост, сърцебиене и задух.

Освен за лекарства, имал разходи за ток, вода, телефон, телевизия, специален хранителен режим и помощ от хора за домакинството. Пенсията му била 604 лв. месечно, крайно недостатъчна за всички разходи, включително за ремонт на протеклия покрив.

Острата нужда от финансова подкрепа и обгрижване станала изключително интензивна в началото на 2025 г., като това било поводът на 04.03.2025 г. ищецът да изпрати писмена покана до сина си за финансова помощ, включително за болногледач, медицински грижи, транспортни разходи и ремонт. През 2025 г. инфлацията и икономическата обстановка увеличили цените на основни стоки, което принудило ищеца да потърси подкрепа от сина си. Независимо от поканата, не получил писмен отговор, а устен отказ за всякаква финансова или физическа помощ.

За разлика от ищеца, ответникът работел в чужбина и със спестените си средства закупил недвижими имоти, включително в гр. Х., като средствата му достатъчни да отдели част за покриване на нуждите на баща си.

След писмената покана през март 2025 г. и проведените разговори, ищецът осъзнал, че синът му няма желание или намерение да го подпомага, въпреки устния ангажимент при дарението. Отказът на дарения да даде издръжка бил констатиран многократно от началото на 2025 г. и до настоящия момент, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени извършеното с Нотариален акт №11, том III, peг. № 4895, нот. дело № 342 от 2016 г. по описа на нотариус Р.К., в полза на А. А. И., дарение на притежаваните от него идеални части от следния недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 39 /тридесет и девет/, на първи жилищен етаж, в жилищна сграда - блок №4 /четири/, находящ се в ***, състоящ се от кухня, спалня, вестибюл, Б. с тоалетна и килер, със застроена площ от 62.00 /шестдесет и два/ кв. м., при съседи: отгоре - ап. № 43, отляво - ап. № 38, от дясно - ап. 40, отдолу – изба, ВЕДНО с избено помещение № 3 /три/ със застроена площ от 4

10.00 /десет/ кв. м., при граници на избеното помещение: отляво - изба № 2, отдясно - изба № 4, и ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответните от правото на строеж върху мястото на „А.“АД съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел II в квартал 4 по плана на селото. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът, чрез адв. П. К., с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен и прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.227, ал.3 от ЗЗД.

Твърди, че основанията, които ищецът изтъкнал като относими за отмяна на дарението, били му известни още след като се преместил да живее сам в село П. през 2019 г. Последното усложнение в здравословното му състояние било през 2023 г. Едногодишният давностен срок за предявяване на настоящия иск бил изтекъл.

Ответникът научил за факта, че баща му поискал издръжка едва при получаване на документите по настоящото дело. По времето, когато била получена обратната разписка, ответникът бил във Ф.. Майка му М.И. си спомнила, че е подписала нещо от пощата, но нито тя, нито съпругата на ответника, която живеела на същия адрес, видели каквато и да било покана от страна на ищеца, предназначена за ответника. Не били представени категорични доказателства какво било поставено в пощенския плик, придружен от представената по делото обратна разписка, а съпругата на ищеца нямала спомени какво е станало с плика. Не била изпълнена разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, тъй като ответникът по никакъв начин не бил искал издръжка от ищеца. Ответникът А. И. нямал никакъв контакт с баща си от години, с изключение на един-единствен ден, когато ищецът довел „Съдебен спор“ и двамата се карали, но поводът бил друг и не ставало въпрос за издръжка.

Ответникът оспорва представената към исковата молба покана от 04.03.2025 г. и моли съда да не я приема като доказателство по делото.

Не оспорва, че ищецът А. И. е негов баща, и че ищецът закупил три апартамента, които дарил на сина си – ответник по настоящото дело. Един от тези апартаменти бил процесният имот, описан подробно в исковата молба по делото. Безспорно било също, че ответникът живеел и работел дълги години във Ф., както и описаните в исковата молба престои на ищеца А. И. в 5 болнични заведения.

Относно средствата за закупуване на процесния апартамент, ответникът заявява следното:

Около 2014 г. А. И. бил в България при семейството, като заедно с ищеца отишли на оглед на процесния имот, защото ответникът искал да го закупи.

Поисканата цена била 7 000 лв. Ответникът поискал продавачът да намали цената до 5 000 лв. Тъй като не постигнали съгласие, ответникът и ищецът си тръгнали, като преди заминаването на ответника за Ф., той оставил на ищеца сума от 10 000 лв., за да изчака и да закупи апартамента, ако продавачът намали цената. В крайна сметка след няколко дни сделката се сключила за 5 500 лв. Апартаментът бил ремонтиран с остатъка от парите и с други средства, които ответникът изпращал от Ф., като закупуването и ремонтът излезли на ответника около 25 000 лв. общо.

И трите апартамента, дарени от ищеца на ответника с нотариалния акт били закупени изключително със средства на ответника, придобити чрез работа във Ф.. Парите за процесния апартамент били оставени на ищеца в брой преди заминаването на ответника, а за другите два закупени имота ответникът теглил кредит във Ф., който изплатил сам. На името на ищеца имало четири апартамента, като единият бил закупен от братовчедка на ответника с парична помощ от него и бил прехвърлен на братовчетката на същия ден, когато била изповядана сделката с процесния апартамент и другите два, като братовчедката присъствала и на двете сделки. Всички роднини на ищеца и съпругата му били наясно и били свидетели на описаното.