Решение № 96 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200974 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХIII от НПК.

Образувано е п о касационна жалба на адв. П. в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия В. Р. Т. срещу въззивна присъда № 63/13.05.2025 г. на Софийски Градски съд, постановена по в.н.о.х.д. № 7470/2024 г., в която се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за нейната отмяна в осъдителната част за подсъдимия Т. и оправдаването му по обвинението, за което е предаден съд.

Отделно се прави искане за отмяна на въззивната присъда, поради произнасянето й по недопустим въззивен протест, подаден от прокурор от друг съдебен район, при липсата на протест от прокурор при СРП, която е съответната прокуратура на СРС.

В писмено допълнение към касационната жалба на адв. П., постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни съображения в подкрепа на релевираните касационни основания, като се акцентира върху недопустимостта на въззивния протест, с оглед липсата на процесуална 1 легитимация на прокурора от РП-Пазарджик да подава протест срещу присъдата на СРС, /протестът не е бил поддържан от прокурора от СГП/ което се сочи като самостоятелно основание за отмяна на постановената нова присъда. В допълнението се съдържа и подробен анализ на мотивите към въззивната присъда по съществото на обвинението и се излагат доводи в подкрепа на релевираното нарушение на материалния закон и относно искането за оправдаване на подсъдимия Т..

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Т., който го представлява пред ВКС. Адв. Т. пред настоящата касационна инстанция поддържа касационната жалба на адв. П. с наведените касационни основания и съдържащото се в жалбата искане за нейната отмяна и за оправдаване на подзащитния му, поради недоказаност на обвинението спрямо него. Защитникът на подсъдимия поддържа и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК с доводи за липса на активна легитимация на прокурора, изготвил въззивния протест да протестира присъдата на СРС, тъй като е от друг съдебен район и няма право на протест срещу присъдата на районния съд. Позовава се и на липсата на подаден протест от прокурор от съответната на СРС прокуратура, при което счита, че с постановяването на осъдителна присъда по недопустим начин е нарушена забраната за влошаване на положението на подсъдимия.

Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда.

Пред касационната инстанция подсъдимите Б. Д. Д. и П. Д. Д. се явяват лично и с упълномощения им защитник адв. Г., която застъпва тезата, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения с осъждането на подсъдимия Т., но доколкото се засягат правата и на нейните доверители са налице основания за цялостна отмяна на въззивната присъда.

Частният обвинител Х. Т. пред ВКС застъпва становище, че наложените на подсъдимите наказания са прекомерно занижени.

Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция застъпва становището за основателност на касационната жалба на подсъдимия Т., като счита, че по делото е налице допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на правомощие за прокурора, подал въззивния протест да атакува присъдата на СРС, поради това, че е от друг съдебен район и не е 2 бил командирован по надлежния ред за участие в съдебното производство пред СРС и пред СГС. Позовава се на трайната съдебна практика на ВКС за правомощията на прокурора да подава съответен протест, което изисква принадлежност на съответната прокуратура към съда, постановил протестирания съдебен акт и счита, че допуснатото нарушение препятства възможността за упражняване на касационен контрол.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалбата на подсъдимия Т. и доводите на страните, изложени в съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда от 05.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 5725/2019 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 16-ти състав, подсъдимите Б. Д. и П. Д. са признати за виновни в това, че на 04.02.2017 г. в /населено място/ в съучастие като съизвършители и с неустановено по делото лице са причинили на Х. Т. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на осн. чл.129, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са осъдени, всеки един от тях на лишаване от свобода за срок от една година, което наказание подсъдимият Б. Д. да изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С присъдата на районния съд двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия В. Р. Т. и частично относно втората инкриминирана телесна повреда по чл. 129 от НК.

С присъдата на районния съд на подсъдимият П. Д., на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода измежду наложеното по делото наказание и наказанието му по н.о.х.д. № 9401/23 г. на СРС, което да изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като при изтърпяването му е приспаднато изцяло наказанието пробация по н.о.х.д. № 9401/23 г. на СРС, което е изтърпяно.

С присъдата на районния съд, на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия П. Д. по н.о.х.д. № 3453/2016 г. по описа на СГС, което да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Със 3 същата присъда в тежест на подсъдимите Б. Д. и П. Д. са възложени направените по делото съответни разноски.

С присъдата на районния съд подсъдимият В. Р. Т. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение.

Срещу присъда на районния съд е била подадена въззивна жалба от подсъдимите Б. Д. и П. Д. и въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Пазарджик.

С нова въззивна присъда № 63/13.05.2025 г., на Софийски Градски съд по в.н.о.х.д. № 7470/2024 г. присъдата на Софийски районен съд от 05.06.2024 г. по н.о.х.д. № 5725/2019 г. е отменена в оправдателната й част и е изменена в частта относно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б. Д. и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Т. е признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а подсъдимите Б.

Д. и П. Д. са признати за виновни в това да са извършили престъплението по чл.129, ал.1 от НК в съучастие с подсъдимия Т.. С въззивната присъда, изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия Б. Д. от една година лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Касационната жалба на подсъдимия Т. чрез упълномощения му защитник е подадена в срока по чл.350, ал.1 от НПК, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за основателна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Касационната проверка установи наличие на посочените в жалбата на подсъдимия Т. процесуални нарушения от съществен характер, изразяващи се в отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и осъждане на подсъдимия при липсата на съответен протест с искане за осъждането му, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.336, ал.4 от НПК.

4

Въззивният протест срещу оправдателната част на присъдата на районния съд е бил подаден от прокурор при Районната прокуратура – гр.

Пазарджик, който е изготвил обвинителния акт по делото срещу тримата подсъдими и първоначално го е внесъл в РС - гр. Пазарджик, пред който съд е било образувано нохд №466/2019 г. по описа на същия съд. С определение на съдия от РС-гр. Пазарджик съдебното производство по същото е било прекратено и делото е било изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност. С определение на на ВКС, 2-ро НО № 38/01.04.2019 г. по нчд № 291/19 г. е била променена местната подсъдност на делото, на осн. чл. 43, т.1 от НПК и същото е било изпратено на СРС за разглеждане и решаване. Пред СРС е било образувано н.о.х.д. № 5725/2019 г. по описа на същия съд и в съответствие с промяната на местната подсъдност, с която се променя и местната компетентност на прокурора да участва в съдебното производство, пред СРС е участвал прокурор от СРП, с оглед принадлежността му към тази прокуратура, която се явява съответна на съда, на който делото е местно подсъдно.

Съгл. чл. 46 от НПК прокурорът участва в съдебното производство като държавен обвинител. В чл. 144, ал.1 от ЗСВ са уредени правомощията на прокурора да ръководи разследването като наблюдаващ прокурор и да участва при разглеждането на делото в съдебно заседание. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗСВ при невъзможност на наблюдаващия прокурор да участва в съдебно заседание, административният ръководител определя друг прокурор, който да го замести. От цитираните законови разпоредби се налага извода, че участие в съдебното производство по наказателни дела следва да вземе наблюдаващият прокурор от съответната прокуратура на компетентния по правилата на местната и родова подсъдност първоинстанционен съд или друг прокурор от същата прокуратура, определен да го замести от административния ръководител при условията на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. Когато наблюдаващият прокурор не е част от съответната на местно компетентния съд прокуратура и той е изготвил обвинителния акт по делото, той може да участва в съдебното производство само при условията на чл. 147 от ЗСВ, когато е командирован по съответния ред за участие в конкретното наказателно производство. С оглед изложеното, съответен прокурор за участие в съдебно заседание, което включва като функционална компетентност поддържане на обвинението и подаване на протест е както прокурор от съответната на съда прокуратура, 5 така и прокурор от друга прокуратура, за когото е издадена командировъчна заповед относно участието му в разглеждането на делото при условията на чл.

147 от ЗСВ.

В задължителната съдебна практика, ТР № 1/1999 г. на ОСНК на ВКС е прието тълкуването, че прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура и правомощията на прокурорите са в съответствие с техните функции и нивото на компетенции на прокуратурата, към която са назначени. Упражняването на предметната и функционална компетентност на прокурора е ограничено в рамките на местната компетентност на прокуратурата, от чието име той действа, тъй като отделният прокурор е оправомощен да изпълнява само функциите на прокуратурата, в която работи. В този смисъл правото на прокурора от районна прокуратура да подава протест срещу присъда на районен съд, част от функционалната му компетентност, може да бъде упражнено само в рамките на местната компетентност на съответната районна прокуратура, към която е назначен, т.е. пред местно компетентния да разгледа делото районен съд. Това изключва възможността прокурор от една районна прокуратура да подава протест срещу присъда на районен съд от друг съдебен район, който е различен от района й на действие, тъй като това правомощие е в зависимост от местната компетентност на прокуратурата, която е съответна на тази на съда.