Решение № 4857 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4857 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110137094 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

Ищецът Б. И. Б., чрез своята майка и законен представител Ю. С. Б., твърди, че ответникът И. Б. Б. е негов баща, че родителите не отглеждат заедно ищеца, а той се отглежда от майката. С решение № 225277 от 29.09.2017 г. по гр.д. № 67822/2016 г., СРС, 92-ви с-в, в частта на издръжката на ищеца, размерът на издръжката бил определен на 115 лв. Тази издръжка понастоящем не била достатъчна, за да посрещне повишените нужди на ищеца, а била и под законово определения размер. Съобразно доходите си, своята работоспособност и увеличените нужди на ищеца ответникът следвало да заплаща издръжка в размер 177,50 лв. Ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което издръжката да бъде увеличена от 115 лв. мес. на 177,50 лв. мес., считано от 05.07.2022 г. до 31.12.2022 г., а за периода след 01.01.2023 г. моли за увеличаване на издръжката в размер на 195 лв., до настъпване на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска. Претендира разноски Ответникът И. Б. Б., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. Г., признава иска, тъй като исканият размер на издръжката е минималният по чл. 142, ал. 2 СК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 150 СК

Претенцията цели изменение на размера на веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.

За уважаване на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които издръжката е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия издръжка.

1

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Искът е допустим и основателен.

Издръжката на едно дете, дължима от неотглеждащия родител, не може да бъде пониска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). В случая ищецът предявява иск именно за тази минимална издръжка

Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи изцяло, като издръжката се увеличи от 115 лв. на 177,50 лв., считано от датата на исковата молба 05.07.2022 г. до 31.12.2022 г., а за периода след 01.01.2023 г. в размер на 195 лв., до настъпване на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване.

Върху всяка евентуална просрочена вноска се дължи лихва.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, комуто следва да се възстановят разноските от 450 лв. за адвокатски хонорар.

По държавната такса:

Претендиращите издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса за уважената част от иска следва да се възложи на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката и за особен представител в полза на съда.

Общо в размер на 611 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 225277 от 29.09.2017 г. по гр.д. № 67822/2016 г., СРС, 92-ви с-в, месечна издръжка в размер 115 лв. в полза на детето Б. И. Б. , като:

ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, да заплаща на детето си Б. И. Б., ЕГН 2

**********, чрез неговата майка Ю. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 150 СК месечна издръжка в увеличен размер от 177,50 лв., считано от датата на исковата молба 05.07.2022 г. до 31.12.2022 г. и в увеличен размер от 195 лв., считано от 01.01.2023 г. до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка Ю. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв., разноски, сторени в производството по делото.

ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 611 лв., държавна такса и разноски за особен представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 12.04.2022 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3