Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 624 от 05.11.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 482/2025
Вид
Определение № 624
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.102з ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 89, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000482 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез ю.к.С.П., срещу решение №206/07.08.2025г., постановено по гр.дело№471/2024г. по описа на Окръжен съд -Шумен, в частта, в която е бил уважен иска на М. Т. Г. за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди, резултат от претърпяно ПТП на 14.01.2024г., на автомагистрала Хемус, км.83+670, по вина на водача на л.а.Фолксваген транспортер рег.№Н......ВТ, застрахован при ответното дружество, в уважения размер на 27 000 лева, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане.

С жалбата се излага, че в обжалваната си част решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Претендира се отмяната му ведно с присъдените в полза на насрещната страна разноски за първоинстанционното производство и отхвърляне на претенцията и в обжалваната част. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.

Основното оплакване на въззивника касае неправилно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, за което се твърди, че е в противоречие с критериите, залегнали в чл.52 ЗЗД. Застрахователят счита, че размерът от 60 000 лева обезщетение не отговаря на принципа на справедливост и действително търпените от ищцата вреди от събитието. Поддържа се, че дружеството е заплатило извънсъдебно справедлив размер на обезщетение от 33 000 лева, което макар да е отчетено от съда, не е обусловило решаващите му изводи. Твърди се, че съдът е определил необосновано двукратно завишен размер на обезщетение. Твърди се, че възстановителният процес при ищцата е приключил в порядъка на 4-5 месеца, без усложнения, като налично предходно заболяване – ревматоиден артрит, макар да способства за оплакванията й, няма връзка с конкретното ПТП. Твърди се, че пострадалият крайник на ищцата /ръка/ е бил имобилизиран за около 35 дни и същата не е понесла по-големи от обичайните вреди, поради което съдът е присъдил несъразмерно високо обезщетение. /цит. съдебна практика за обичайни размери на обезщетяване/ Твърди се, че определеното обезщетение от 60 000 лева общо не съответства 1 на постановената по подобни казуси съдебна практика, не отговаря на изискването за съобразяване на обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането. Твърди се изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 33 000 лева – за неимуществените вреди и разходи за лечение в размер на 3 594 лева, изцяло компенсира понесените вреди съгласно чл.51 и чл.52 ЗЗД.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна М. Т. Г., чрез пълномощника й адв.Я.

Д., за неоснователност на жалбата. Излага, че в обжалваната част решението на ШОС е правилно и обосновано, като съдът е отчел всички събрани доказателства, носещи данни за релевантните факти по спора. Посочва се постановена по сходни казуси съдебна практика.

Страната счита, че определеното обезщетение не само не е завишено, но се явява и занижено спрямо действително търпените от ищцата неимуществени вреди. Акцентира на обстоятелството, че ищцата не е напълно възстановена като пострадалият крайник е със значителен дефицит в движението. Посочва, че травмата се отразява на начина на живот и на упражняваната от ищцата професия на зъболекар като пречи на пълноценното й изпълнение. Акцентира се и на сериозните медицински интервенции, извършени непосредствено след увреждането, вкл. оперативна интервенция с открита репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с поставяне на ъгловостабилна плака и 12 винта. Твърдят се извършени допълнителни интервенции по репариране и протекция на аксиларния нерв на горния десен крайник, аугментация /укрепване/ на фиксацията с шев, имобилизация за период от 35 дни както и назначен ограничителен /щадящ/ режим на движение на крайника за период от пет месеца, проведена физиотерапия с незадоволителен резултат, трайни последици от травмата, изразяващи се в ограничени движения на раменната става в сагиталната равнина и фронталната равнина както и в ротацията й. Твърдят се персистиращи болки при активност, но и при пасивност на ставата на ръката като чувствителността стига до пръстите и дланите. Твърди се 50% възстановяване движенията на увредената дясна ръка. Счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на поне 47 000 лева, над изплатеното от застрахователя.

Предмет на производството е и насрещна въззивна жалба на М. Т. Г. чрез адв.Я. Д. от САК, срещу частта от решението по гр.дело №471/2024г. на ОС – Шумен, с което съдът е отхвърлил прекия иск на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 27 000 лева до предявените 47 000 лева. Въззивникът поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, но съдът не е отчел в достатъчна степен интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е отчел отражението и трайните последици на претърпените травматични увреждания върху начина на живот на ищцата. Счита, че справедлив размер на тези вреди се явява обезщетение в размер на 47 000 лева. /общо 80 000 лева с платеното извънсъдебно/ Излагат се теоретични обосновки по приложението разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която се съпоставя с понесените от ищцата травматични увреди и лечението им. Посочват се конкретните вреди и тяхното отражение върху психиката и живота на ищцата. Както в отговора, така и с жалбата се акцентира на непълното възстановяване на десния крайник като се твърди, че движенията му са ограничени до около 50%. Твърди се, че ищцата е търпяла и продължава да търпи болки както при активно, така и при пасивност на крайника, а също така не може пълноценно да упражнява професията си на зъболекар. Твърди, че претендирания размер обезщетение е съобразен както със застрахователните лимити, израз на общественоикономическите условия в страната към датата на деликта, така и с присъжданите в сходни случаи обезщетения /цит. съдебна практика/ Претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на пълния претендиран размер обезщетение в размер на 47 000 лева, ведно със законната лихва от уведомяване на застрахователя, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна по жалбата. В 2 същото се излага, че изложените аргументи и съображения, не съответстват на критериите на чл.52 ЗЗД, като жалбата се явява неоснователна, а постановеното решение на първата инстанция за отхвърляне на част от претенцията, правилно и обосновано. Страната счита, че присъденото вече обезщетение /в размер на 27 000 лева/ нарушава смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД като води до значително неоснователно обогатяване на ищцата. Поради това счита, че присъждане на допълнително обезщетение ще доведе до още по-голямо несъответствие с принципа на справедливостта, заложен в приложимата разпоредба по чл.52 ЗЗД. Намира релевираните от ищцата в жалбата твърдения и доводи за бланкетни. Сочи, че претендираното обезщетение значително надхвърля справедливия размер спрямо действително търпените от ищцата болки и страдания. Посочва съдебна практика, в която при сходни увреждания са присъждани много по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че ищцата е затруднена при изпълнение на професионалните си задължения поради полученото увреждане на дясната ръка, като твърди, че посочените пред вещото лице оплаквания имат изцяло субективен характер и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Изтъква довод, че съдът следва да отчете предхождащо ПТП заболяване на ищцата – ревматичен артрит, което е повлияло в негативна степен на оздравителния процес, но не е в пряка връзка с процесното произшествие.

Претендира жалбата да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане разноските на застрахователя за производствата пред двете инстанции.

Съдът преценява двете въззивни жалби за редовни и допустими. Същите са подадени от легитимирани страни в производството, чрез упълномощените им процесуални представители, при спазване на изискванията за редовност и на преклузивните срокове.

Не се правят нови доказателствени искания и не се въвеждат нови фактически твърдения, а с оглед характера на спора съдът намира, че не е необходимо даване указания на страните за събиране на необходими доказателства във връзка с приложение на императивна правна норма.

Въз основа на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивни жалби срещу решение №206/07.08.2025г., постановено по ГД №471/2024г. по описа на Окръжен съд -Шумен, съответно: въззивна жалба на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез ю.к.С.П., срещу решение №206/07.08.2025г., постановено по гр.дело№471/2024г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което е уважен прекия иск на М. Т. Г. за осъждане на застрахователя да й заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди, резултат от ПТП на 14.01.2024г., на автомагистрала Хемус, км.83+670, настъпило по вина на водача на л.а.Фолксваген транспортер, рег.№Н......ВТ, застрахован при ответното дружество, до размера от 27 000 лева, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане; въззивна жалба на М. Т. Г., чрез адв.Я. Д. от САК, срещу частта от решение по гр.дело №471/2024г. на ОС – Шумен, с което съдът е отхвърлил прекия иск на ищцата за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на увреждане при ПТП на 14.01.2024г., за разликата над 27 000 лева до предявените 47 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от уведомяването на застрахователя на 03.06.2024г. до окончателното изпълнение.

УКАЗВА на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131421443, седалище гр. София, представлявано в производството по делото от ю.к.С.П., че на осн. чл.50, ал.5 ГПК, в седмодневен срок от връчване на съобщението ведно с препис от настоящото определение, 3 че следва ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване при условията на чл.38, ал.2 ГПК, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на горните указания в срок, съдът ще й наложи глоба за неизпълнение разпореждането на съда на основание чл. 89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената по чл.38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски за изготвянето на служебните преписи по реда на чл.102з ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание н а 03.12.2025г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване препис от определението, а по отношение ищеца М. Т.Г. – и на препис от постъпил отговор на Групама застраховане ЕАД.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: