Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19758 от 14.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9749/2025
Вид
Определение № 19758
Подписан
14.10.2025
Състав
Стою Христов Згуров, Анелия Стефанова Янева, Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19758 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20251100509749 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 26.08.2025 г. на ищеца Д. С. Д. срещу определение № 33023/06.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 38790/2025 г. на Софийски районен съд, 173 състав, с което исковата молба е върната и производството е прекратено.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт .

Счита, че за него бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като искал, разрешаване със сила на пресъдено нещо на съществуващ между страните спор. Последният засягал негови права – на ползване на собствения му гараж /в частност същият да бъде присъединен към сградната водопроводна инсталация/. Поддържа, че правен интерес бил налице, независимо от правото му да предяви осъдителен или конститутивен иск, включително и като се позовава на тълкувателна практика на ВКС по тези въпроси. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.

1

С. Д. срещу ответниците, собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост /индивидуализирани в титулната част на исковата молба/. Петитумът съдържа искане за признаване за установено спрямо тях, че общото събрание на етажната собственост няма право да приема решение да прекъсне присъединяването на водопроводната инсталация на гаража на ищеца към общата водопроводна инсталация на сградата, няма право да осъществи това прекъсване, нито да държи в това прекъснато състояние водопроводната инсталация на гаража на ищеца.

Исковете се основават на следните твърдения: 1/ ищецът и ответниците притежавали самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост; 2/ ищецът притежавал апартамент, две избени помещения и гараж; 3/ в гаража – собственост на ищеца, била изградена ВиК инсталация от 1967 г. съобразно техническите изисквания - с отклонение на водопроводна тръба, която била негова собственост; 4/ през декември 2019 г. ответниците взели решение за прекъсване присъединяването на гаража на ищеца към сградната водопроводна инсталация; 5/ същото било изпълнено през февруари 2020 г., от когато ищецът не можел да ползва вода в гаража си и избените помещения; 6/ ответниците го препятствали да възстанови водоснабдяването, като заявявали, че ще го прекъснат отново, защото били взели решение; 7/ решението за прекъсване на водоснабдяването на гаража било незаконосъобразно, не било и в компетентността на общото събрание на етажните собственици, действията по фактическото му извършване били противоправни.

Правният интерес е обоснован с твърдения, че от несъществуването на спорното правоотношение зависело правилното разрешаване на осъдителни искове по чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД, както и на искове за прогласяване нищожността на решения на общото събрание.

С обжалвания акт съдът е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че ищецът няма интерес от предявяване на установителните искове.

При така изложените в исковата молба твърдения, въззивният съд намира предявените искове за недопустими.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Текстът допуска предявяване на иск за отричане само на признато от закона право /например право на собственост, на ползване и др./, което се претендира от ответника, отрича се от ищеца и то при наличие на правен интерес. Разпоредбата няма предвид отричане на „права“, които законът по принцип не дава – например „право“ на увреждане на имущество, „право“ на засягане достойнството на гражданите. Т.е. недопустим би бил иск за установяване например, че ответникът няма право да уврежда имота на ищеца, че ответникът няма право да обижда ищеца – т.е., че законът не му дава 2 тези „права“. В случая ищецът твърди именно, че ответниците не разполагат с „упражнените от тях права“. От анализа на твърденията му следва, че в случая не се отрича право, а се твърди противоправно поведение – ответниците да са извършили действия /както сочи ищецът да са „упражнили права“/, които законът не им е дал. Твърдените действия не е допустимо да бъдат предмет на самостоятелни искове – те са елементи от фактическите състави на други, допустими искове - за нищожност на решението, ако се твърди да не е в компетентността на органа, по чл. 40 ЗУЕС за отмяната му, ако се твърди незаконосъобразност.

Извършването на действията по прекъсване на снабдяването и препятстване на присъединяването и тяхната противоправност са елементи от фактическите състави на исковете по чл.

45/49 ЗЗД и чл. 109 ЗЗД, от предявяване на каквито ищецът има правен интерес.

Приетото в ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК не е приложимо, доколкото разгледаният в него въпрос не касае принципно допустимостта на установителен иск при наличие на право на осъдителен, а само тази на иска на невладеещия собственик. Извън посоченото изключение, константна е практиката на ВКС, по въпроса, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, при наличие на осъдителен или конститутивен.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че исковете не са допустими, поради което подадената срещу прекратителното определение частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 26.08.2025 г. на ищеца Д.

С. Д. срещу определение № 33023/06.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 38790/2025 г. на Софийски районен съд, 173 състав.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3