Определение № 2898 от 12.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898 гр. София, 11.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20231100604449 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

С разпореждане № 7590 от 19.06.2023 г., постановено по НЧХД № 6868 / 2023 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10 състав, на основание чл.247б, ал.2, т.1 във вр. с чл.250, ал.1, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на С.

А. М. срещу И.Л.Й., Е.Д., Д.М.С. и И.Е.В..

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частният тъжител С. М. и служебният му повереник адв. Н.Д., които, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, са депозирали въззивни частни жалби. В своята жалба частният тъжител С. М. твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като от приложените писмени доказателства би могло да се стигне до друг фактически извод. В жалбата адв. Н.Д. релевира доводи, че от данните посочени в частната тъжба и допълнението към същата са описани достатъчно обстоятелства, водещи на извода, че се касае за извършено престъпление от частен характер.

Според адв. Н.Д., деянията, авторството и механизмът на извършеното твърдяно деяние е конкретизирано. Сочи, че по този начин е нарушено правото на на достъп до съд частния тъжител С. М.. В заключение и в двете жалби се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Първоначално въззивните жалби на С. М. и адв. Д. са били разпределени на настоящия съдебен състав, като същият прекрати образуваното ВНЧД № 3958 / 2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав и върна делото на Софийски районен съд за изпълнение на указания във връзка с администрирането на същото. След изпълнение на дадените указания от страна на първата инстанция, въззивната 1 жалба ведно с материалите по производството са изпратени на Софийски градски съд, а делото разпределено на настоящия състав като ВНЧД № 4449 / 2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав.

Софийски градски съд, като прецени материалите по делото, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивните жалби и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.342 от НПК и от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Настоящият съд, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намери, че разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното разпореждане на съдията – докладчик при първия съд – законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните :

Производството първоначално е било образувано пред Софийски районен съд, Наказателно отделение, 147 състав, въз основа на подадена на 14.06.2021 г. тъжба от частния тъжител С.

А. М. срещу лицата И.Л.Й., Е.Д., Д.М.С. и И.Е.В.. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 8398 / 2021 г. по описа на съда и което производство е било прекратено с разпореждане от съдията - докладчик. Обсъжданият акт е бил атакуван с частна жалба, в резултат на което Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав е отменил разпореждането и е върнал делото за разпределяне на друг състав на Софийски районен съд.

С разпореждане от 19.06.2023 г., постановено по НЧХД № 6868 / 2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10 състав, на основание чл.247б, ал.2, т.1 във вр. с чл.250, ал.1, т.2 от НПК, наказателното производство по делото е било прекратено, като е прието, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление.

С тъжбата си С. М. е сезирал Софийски районен съд с оплакването, че И.И. на 04.06.2021 г., в изпълнение на служебните си задължения в Заповед № Л – 1862 / 04.06.2021 г., където е посочил, че С. А. М. “създава напрежение с цел подготвяне на бунт и подготвя бунт в Затвора – София“, като по този начин е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител и му е преписал престъпление, а именно, че се занимава с “подготвяне на бунт“ и със “създаване на опасност за сигурността на затвора“. С процесната тъжба, частният тъжител С. А. М. е отправил обвинение и срещу Е.Д., че отново в изпълнение на служебните си задължения, с издаването Докладна записка с №5021 е употребил изразите, описани по горе по отношение на С. М.. Отправени са обвинения за същите изрази и срещу лицата И.Е.В. и Д.М.С. за това, че на 31.05.2021 г., в Затвора в гр. София, са употребили инкриминираните изрази в изготвените и от двамата писмени сведения.

Софийски районен съд е преценил, че в конкретния случай процесните реплики, вменени на Е.Д. и И.Л.Й. не са лични техни оценки за личността и поведението на частния тъжител, а 2 единствено факти, за които Д. и Й. са имали възприятието, че са обективно случили се, предвид обстоятелството, че репликите са транспонирани в инкриминираните докладна и заповед от писмените сведения на лицата И.Е.В. и Д.М.С..

Досежно вмененото на И.Е.В. и Д.М.С., контролираната инстанция е приела, че в тъжбата си С. М. сам заявява, че от сведенията им не би могло да се установи за какъв период от време и с какви конкретни действия частният тъжител е осъществявал бунтовническа дейност на територията на затвора. Нещо повече, в конкретния казус първия съд е поставил на преценка обстоятелството дали посредством дадените сведения И.Е.В. и Д.М.С. са упражнили правото си на жалба или са осъществили състава на престъплението “клевета“.

Изхождайки именно от разграничението между двете, Софийски районен съд е приел, че при И.Е.В. и Д.М.С. липсва съзнание за преписване някому престъпление. Последните двама, според първата инстанция, единствено са упражнили правото си да сигнализират за осъществено престъпно деяния.

Воден от гореизложеното, Софийски районен съд е приел, че в конкретния казус липсва умисъл за осъществяване на престъпление по чл. 147 от НК по отношение и на четирите обвинени лица. В този смисъл е приел, че не е налице разпространение на конкретни позорящи и клеветнически факти и обстоятелства, а И.Е.В. и Д.М.С. са упражнили правото си на жалба, доколкото И.Л.Й. и Е.Д. са осъществява служебните си задължения.

Софийски районен съд е приел, че не е налице осъществено и престъплението “обида“ по чл.146 от НК и от четиримата, обвинени с процесната тъжба, тъй като, за да е налице такава от обективна страна, изпълнителното деяние следва да се изразява в казването или извършването на нещо, което е унизително за честта и достойнството на другиго. Софийски районен съд е счел, че инкриминираните от частния тъжител С. М. изрази не представляват такива, че да накърнят честта и достойнството на тъжителя.

В конкретния случай контролираната инстанция е преценила за излишно да отправя указания към частния тъжител да внесе уточнения в подадената от него частна тъжба.

Софийски районен съд е намерил частната тъжба за достатъчно изчерпателна и изяснена като дата, място и инкриминирани изрази, но изнесеното в тъжбата счита, че не представлява престъпление, поради което й се е произнесъл с атакувания краен съдебен акт.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на Софийски районен съд, досежно наличието на прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

С тъжбата, Д.М.С., И.Е.В., И.Л.Й. и Е.Д. са обвинени да са извършили престъплението клевета – с конкретни изрази, употребени от първите двамата в писмено сведение, а от Й. и Д. в заповед, респ. в докладна записка, срещу поведение на тъжителя С. М..

За да бъде осъществен съставът на престъплението “клевета”, по смисъла на чл.147, ал.1 и сл. от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

3

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление ( Решение № 745 / 1991 г. на ВС, ІІІ н. о. ).

При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението “клевета”.

В конкретния по делото случай, инкриминираните с тъжбата изрази, дори и да биха могли да бъдат подведени под признака “разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или под този “приписване на престъпление“, липсва умисъл за осъществяване на престъпление.

От субективна страна, липсва съзнание при Д.М.С., И.Е.В., И.Л.Й. и Е.Д. да накърнят доброто име на тъжителя в обществото и да го опозорят, т.е. липсва умисъл за извършване на престъплението “клевета“.

Липсата на съзнание касателно Д.М.С. и И.Е.В. се извежда, освен от обстоятелствата, че инкриминираните изрази са употребени пред надлежен орган в сведение, с което и двамата са упражнили правото си да подадат сигнал за конкретно осъществено престъпление до компетентните служители в защита на своите лични права. Нещо повече, по отношение на осъщественото от Д.М.С. и И.Е.В., Софийски градски съд аналогично на първата инстанция констатира, че в сведенията им не се съдържат конкретни твърдения за конкретни действия, не се установява дори и дали заявеното от тях касае и други лица, освен за тъжителя С. М..

Именно тези съображение за несъставомерност на повдигнатото частно обвинение от частния тъжител С. М. предпоставят потвърждаването на атакувания първоинстанционен акт касателно Д.М.С. и И.Е.В. за разпространяване на инкриминираните клеветнически твърдения.

Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на Софийски районен съд, че по отношение на инкриминираните изрази, вменени на И.Л.Й. и Е.Д. отново не се касае до разпространение на позорящо обстоятелство или приписване на престъпление. Напълно резонни са изводите на първия съд, че в конкретния казус тези две лица са упражнявали служебните си задължения. И двамата са се позовали на обективен в техните представи източник на информация. Е.Д. е транспонирал в докладната си записка, адресирана до И.Л.Й., данните, находящи се в писмените сведения на Д.М.С. и И.Е.В.. И.Л.Й., от своя страна, на практика е сторил сходно на Е.Д., посочвайки в Заповед № Л – 1862 / 04.06.2021 г. обстоятелства, станали му известни по служебен път, посредством докладна записка, изготвена от Е.Д.. Всичко изложено дотук, води настоящата инстанция на извода, че и Е.Д., и И.Л.Й. в конкретния казус са получили сигнал, съдържащ данни, компрометиращи сигурността на затворническото заведение в качеството си съответно на инспектор в Сектор “Вътрешна сигурност“, респ. на директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“.

Следователно напълно правомерни и в унисон със служебните им задължения се явяват изготвените докладна записка и заповед. В тази връзка акуратни са и изводите на първия 4 съд, че горните обстоятелства, свързани със служебното качество и задължение на Е.Д. и И.Л.Й. изключват какъвто и да е умисъл за осъществяване на престъплението “клевета“.

Предвид до тук изложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния по делото случай в тъжбата не се съдържат конкретни твърдения за разпространяване на позорящи обстоятелства за тъжителя или за приписано му престъпление.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10 състав за наличието на прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна жалба срещу разпореждането на съдията – докладчик при Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10 състав за неоснователна.