Решение № 12 от 19.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Стара Загора, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20215501001295 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ИВ. Д. Н. против Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък, в частта му, с която се признава за установено по предявените от Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) срещу адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-**********, с постоянен адрес (адрес) искове с правно основание чл.124, ал.1, изр.първо от ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН- ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) за упълномощаване на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-**********, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския регистър са неистински документи относно авторството на Д.А.Д., с ЕГН-**********.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Развити са подробни 1 съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, в обжалваната част, включително и в частта му за разноските, като недопустимо, необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови друго по същество на спора, с което отхвърли иска в обжалваната част, като неоснователен, ведно с последиците от това. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок , по така подадената жалба е постъпил писмен отговор /становище/ от страна на въззиваемите „А.Б.“ЕООД и ХР. АТ. К., в който се заявява, че се споделят аргументите, изложени във въззивната жалба, че решението РС е незаконосъобразно и молят да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен. Няма направени доказателствени искания.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЕТ„А.-Д.Д.“, в който се оспорва същата. Излагат се подробни съображения за това, като се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Направено е искане за присъждане на разноски. Няма направени доказателствени искания.

Постъпила е и въззивна жалба от „А.Б.“ ЕООД и ХР. АТ. К. против постановеното Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по описа на РС Казанлък, в частта му, с която се допълва Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, като се: ПРИЗНАВА за установено по предявените от Д.А.Д., с ЕГН:**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.Д.Д.“, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес), срещу „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес) и ХР. АТ. К., ЕГН-********** , с адрес (адрес), искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ е ЕИК:******* за упълномощаване на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН:**********, Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ /без дата/, и Декларация по чл.13 ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г., са неистински документи относно авторството на Д.А.Д..

В жалбата се твърди, че с допълнителното решение, съдът се е 2 произнесъл върху незаявено в исковата молба искане. Мол и се да се отмени допълнителното решение, в частта, в която се допуска допълване на първоначалното решение.

В срок е постъпил отговор по въззивната жалба срещу допълнителното решение от ЕТ„А.-Д.Д.“, с който се оспорва същата и се иска да се потвърди допълнителното решение, постановено от първоинстанционния съд.

Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Предмет на спора пред настоящата инстанция, с оглед подадените въззивни жалби, са само предявените от ЕТ„А.-Д.Д.“ против „А.Б.“ ЕООД, ХР. АТ. К. и ИВ. Д. Н. обективно кумулативно съединени искове с квалификация по чл.124, ал.4 ГПК, с предмет установяване по отношение на посочените ответници неистиността на следните документи: 1. адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН********** в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) за упълномощаване на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-**********, 2. декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г. и 3. декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския регистър, в частта им, относно автентичността на подписа, поставен за Д.А.Д., с ЕГН-**********, като упълномощител в първия документи (пълномощото) и за декларатор във втория и третия (2-те декларации по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ).

Именно в тази, горепосочена част, се обжалва от ИВ. Д. Н. Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък.

Другите двама ответници, от своя страна, обжалват постановеното Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по описа на РС Казанлък, в частта му, с която се допълва Решение №260080/15.02.2021 г. по гр.д.№3191/2019 г. по описа на PC-Казанлък чрез произнасяне по исковете по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и срещу тях.

3

С основното и допълнителното решение, исковете по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК срещу тримата ответници са уважени, поради което те несъмнено имат интерес от обжалването им в тези части, като жалбите им са подадени в законоустановените срокове.

Съдът намира за неоснователно възражението на „А.Б.“ ЕООД, ХР. АТ.

К., че с допълнителното решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по незаявено искане, доколкото, видно от представеното преди първото заседание пред районния съд становище от ищеца (вх.№6034/10.06.2020г.), същият е уточнил, че искът му по чл.42, ал.2 ЗЗД е предявен само срещу ответника „А.Б.“ЕООД, а исковете му по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК са предявени и срещу тримата ответници. Независимо че уточнението не е направено от ищеца по указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК, по този начин нередовностите на исковата молба относно посочване на пасивно легитимираните по предявените искове ответници, които са били налице, все пак са били отстранени в достатъчна степен преди първото по делото заседание, в което ищецът, чрез пълномощника си, в присъствието на ответниците, също ясно е изразил волята си по този въпрос кои са адресати на исковете му по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.

Въззивният съд намира, че решения са валидни, но са недопустими в обжалваните им част, по следните съображения:

Правният интерес от търсената съдебна защита винаги е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

В настоящия случай, наред с горепосочените искове по чл.124, ал.4 ГПК, ищецът, на първо място, е предявил, при условията на обективно кумулативно съединяване с тях, иск по чл.42, ал.2 ЗЗД само срещу първия ответник „А.Б.“ ЕООД да се признае за недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД, договор за продажба на търговско предприятие от 07.10.2019 г., акт №148, т.1Х, рег.№21857 с нотариално удостоверяване на подписи рег.№21857/08.10.2019г. и на съдържание рег.

№21858/08.10.2019г., том V, акт 159, на Нотариус Денчо Н., рег.№181 на НК, с район Районен съд -Стара Загора, сключен между ХР. АТ. К., с ЕГН********** с настоящ адрес (адрес) като пълномощник на Д.А.Д., с ЕГН**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с 4

ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес), като продавач и „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес) представлявано от управителя ХР. АТ. К., ЕГН-**********, като купувач поради превишаване пределите на представителна власт от пълномощника ХР. АТ. К., с ЕГН-**********.

С първоинстанционното решение, този иск е уважен, като съдът е признал спрямо ответник „А.Б.“ ЕООД горепосоченият договор за недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Поради необжалването му от ответника „А.Б.“ ЕООД, решението на РС е влязло в сила в тази част.

Предметът на търсената защита с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД е правото на ищеца да иска да поиска да се прогласи по съдебен ред недействителността на сключения от негово име, без представителна власт, договор за продажба на търговското му предприятие, в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно който, представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. С предявяването на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, ищецът е реализирал правото си изрично да възрази срещу извършените от негово име, без представителна власт действия, респ. да откаже да ги потвърди, с което възникналата висяща недействителност на сделката се стабилизира, като се трансформира в окончателна недействителност. Според съда, с предявяването на този иск, ищецът получава най-пълна защита на нарушените си права, тъй като сключената без представителна власт от негово име сделка не е породила до момента правни последици нито за него, нито за купувача, а с позоваването на недействителността по съдебен ред и настъпването на окончателната й недействителност, санирането й с обратна сила, възможно само при потвърждаване по см. чл.42, ал.2 ЗЗД, вече става невъзможно, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици.

В исковата молба, уточняващата молба от 13.01.2020г. и становището си от 10.06.2020, ищецът аргументира правния си интерес от предявените, наред с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, искове по чл.124, ал.4 ГПК с твърденията си, че ответникът И.Н., въпреки че не му е бил пълномощник, е подал от негово име 5 заявление и документи до Търговски регистър (ТР) за вписване на прехвърлянето на търговското му предприятие и за заличаването му от ТР.

Посочва също, че документите, чиято истинност е оспорена, са част от комплекта документи, подаден от ответника И.Н. в ТР за вписване на обстоятелства по партидата на ищеца, които не са в негов интерес и че с подаването им се цели първият ответник „А.Б.“ЕООД да стане собственик на търговското предприятие на ищеца и последният да бъде заличен.

Безспорно е, че има резон в интереса на ищеца да осуети вписването на заявените обстоятелства относно прехвърляне на търговското му предприятие и заличаването му. Впрочем, процедурата по същото е спряна по негова инициатива по реда на чл.536 ГПК, до приключване на настоящия спор.

Очевидно е обаче, че всички тези въпроси (относно вписването на прехвърлянето на предприятието на ищеца в ТР и заличаването му, както и относно ненадлежното му представляване в производството пред ТР) са второстепенни, доколкото касаят единствено инициираната процедурата по вписване на промените по партидата на ищеца в ТР и интересът на ищеца тя да завърши с отказ да се впишат заявените обстоятелства. Изходът на процедура пред АВп, ТРРЮЛНЦ обаче е обусловен основно от въпроса за действителността на сделката за прехвърлянето на предприятието на ищеца на „А.Б.“ЕООД, който е предмет на спора по предявеният от ищеца иск по чл.42, ал.2 ЗЗД.

В тази връзка, съдът съобрази, че в трайната си практика, ВКС приема, че правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право.