Решение № 779 от 07.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9283/2024
- Вид
- Решение № 779
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал.1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 4 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 779 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100509283 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5607 от 28.03.2024 г. по гр.д. № 60416/2023 г. по описа на СРС, 35 с-в, по искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б е признато за установено, че Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, ателие, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 1996,21 лева, представляваща главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Лозенец“, ул.
****, ведно със законна лихва за периода от 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 39,37 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 285,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., като са отхвърлени като неоснователни предявените искове за разликата над присъдените 1996,21 лева до пълната претендирана сума от 2021,03 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. - главница за ползвана топлоенергия; за разликата над присъдените 285,85 лева до пълната претендирана сума от 295,73 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия като погасени по давност; както и иска за 1 обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 9,02 лева за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46893/2022 г. по описа на СРС, 35 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.
Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена ТЕ и дялово разпределение и за сумата мораторна лихва върху главницата, е обжалвано от ответника Н. Г. П., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че е налице потребление на ТЕ възлизащо на стойността, за която са уважени исковете при съобразяване като основателно в една част направеното от него възражение за давност. Поддържаните от ищеца фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 2
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот- ателие, находящо се в гр. София, общ. „Лозенец“, ул. ****, с абонатен № 332814 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и за извършване на услугата дялово разпределение, чиято стойност е определена след приспадане на погасените по давност вземания преди 01.07.2020 г.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ и за потребена услуга дялово разпределение на ТЕ в сградата – ЕС за част от исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва 3 електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция формира като фактическа констатация и правен извод, чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства – констативен протокол № 1019/15.02.2013 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9/1997 г. се установява, че за исковия период собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период е ответника.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение, както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се намира имота на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния период от м.05.2020 г.-м.04.2022г., Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване; ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
Чрез приетите пред първата инстанция доказателства и заключенията на съдебно-техническа и съдебно –счетоводна експертизи, които настоящия състав възприема изцяло по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че за процесния период по партидата за абонатен № 332814 няма извършвани плащания. Следователно, исковите претенции по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за потребена топлинна енергия в имота и за потребена услуга дялово разпределение – главници, са 4 основателни за сумата от 2021,03 лева-потребена ТЕ в имота за периода 01.07.2020 г. 30.04.2022 г. и за сумата от 39,37 лева - стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г. при съобразяване като основателно в една част възражението за погасяване по давност на вземанията преди 01.07.2020 г. /за времето от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г./
Доводите на въззивника, че за вземанията не са били издадени от ищеца надлежни счетоводни документи с оглед действащата нормативна уредба, съдът намира за неоснователни. Пред първата инстанция са били представени и приети като доказателства обща фактура № 1014113617/31.07.2021 г. за отчетен период: 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и кредитно известие за същия период, обща фактура № **********/31.07.2022 г. за отчетен период: 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. и кредитно известие за същия период, с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за процесния период, както и извлечение от сметки за дължимостта на месечните вноски за абонат № 400364365 (лист 30-34 от делото на първата инстанция).
С оглед дадените от експертите по СТЕ и ССчЕ констатации, настоящия състав намира за установено потребление на ТЕ в конкретно посочен обем, според извършения от фирмата ищец и фирмата за дялово разпределение отчет и разпределение, за което са съставени надлежни документи представени по делото.
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на експерта по СТЕ се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал метрологичен контрол съгласно нормативните документи, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество. Съответно, дяловото разпределение на ТЕ за сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот през процесния период е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД, като е разпределена ТЕ отдадена от сградна инсталация и за отопление на общи части с 3 бр. отоплителни тела в общите части на сградата - ЕС. Посочено е, че дяловото разпределение за процесния имот и период е извършено в съответствие с методиката, нормативната уредба, документите и данните от уреди за сградата - етажна собственост и процесния имот, като изравнителната сума за процесния период е в размер на 265,68 лева за получаване. Посочено е също, че извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за имот с аб. № 332814/№ 4000364365 са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5d92323-5c1d-4a1a-acd7-8f7620e12c0f