Решение № 41 от 28.04.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Тетевен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Административно наказателно дело № 20244330200272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 1174/04.12.2023 г. на д-р Тихомира Въцова - Дулева, И. Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч, е наложена на основание чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, във вр. с чл. 416, ал.

1 от същия закон имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „ххххххххххх, ап. 5, за това, че на 20.06.2023 г. е извършена проверка на място в гр. Ябланица, област Ловеч, в животновъден обект номер 5750-0127, собственост на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, при която е установено, че в обекта за периода 01.01.2023 г. до момента на проверката 20.06.2023 г. по данни на ВетИн на БАБХ и предоставените ветеринарномедицински свидетелства /ВМС/ към обекта като краен пункт са насочени общо 60 движения с 631 бр. говеда и 10 бр. биволи. За 56 от тези движения не са представени писмени или по електронен път уведомления към обслужващия ветеринарен лекар д-р К. за постъпили в обекта животни, което е нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.

На следващо място на основание чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, във вр. с чл. 416, ал. 1 от същия закон имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.

Видин, ж.к. „ххххххххххх, ап. 5, за това, че на 20.06.2023 г. е извършена проверка на място в гр. Ябланица, област Ловеч, в животновъден обект номер 5750-0127, собственост на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, при която е установено, че дружеството не представило регистър на животновъдният обект, в който се вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни – образец ЗХОЖ 69, което е нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 8 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен акт, като излага слените аргументи: не била посочена датата на извършеното нарушение, липсвало ясно описание на нарушението, не ставало ясно какво било дължимото поведение и в какъв срок е следвало да се извърши, нямало 1 момент на извършване на нарушението. Прави се искане за приложение на чл. 28 ЗАНН и искане за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който развива доводите в жалбата и допълва, че описаният образец „ЗХОЖ 69“, който е описан като липсващ, не е предвиден никъде в закона. На следващо място сочи, че за всяко движение на животни обслужващия ветеринарен лекар д-р К. е уведомявам, както по телефона, така и същия има електронен достъп и проследява движението на всички животни.

Въззиваемата страна ОДБХ Ловеч, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 20.06.2023 г. комисия в състав д-р Е. Е. - главен инспектор отдел ЗЖ, д-р И. Х.-Ц., началник отдел ЗЖ, д-р О. Г., главен инспектор отдел ЗЖ, д-р М. Т. - главен инспектор отдел ЗЖ и д-р Б. Х. гл. експерт отдел ЗЖ е извършила проверка във връзка със Заповед № РД10576/09.06.2023г. на и. ф. директор на ОДБХ-Ловеч в животновъден обект за отглеждане на ЕПЖ, гр. Ябланица, обл. Ловеч, находящ се на ул. „Гурко“ № 108, собственост на „фирма“ ЕООД, регистриран по чл. 137 от ЗВД, с регистрационен номер 5750-0127. По време на проверката не се представил регистър на животновъдния обект, в който се вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни - образец ЗХОЖ 69. Също така било констатирано, че за периода 01.01.2023г. до момента на проверката 20.06.2023г. по данни от ВетИс на БАБХ и предоставените ветеринарномедицински свидетелства към обекта като краен пункт били насочени общо 60 движения с 631 бр. говеда и 10 бр. биволи. За 56 бр. от тези движения не се представили писмени или по електронен път уведомления към обслужващия ветеринарен лекар д- Н. К. за постъпили в обекта животни.

На 10.07.2023 г. на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 001/10.07.2023 г., за това че на 20.06.2023 г. в животновъдния обект стопанисван от „фирма“ ЕООД, регистриран по чл. 137 от ЗВД, с регистрационен номер 5750-0127, не се представил регистър на животновъдния обект, в който се вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни - образец ЗХОЖ 69, както и за периода 01.01.2023 г. до момента на проверката 20.06.2023 г. били насочени общо 60 движения с 631 бр. говеда и 10 бр. биволи, като за 56 бр. от тези движения не се представили писмени или по електронен път уведомления към обслужващия ветеринарен лекар д- Н. К. за постъпили в обекта животни. Актът бил връчен и подписан от пълномощник на дружеството жалбоподател с възражения.

Били депозирани писмени възражения от страна на нарушителя, в предоставеният му срок.

На база на съставения АУАН на 04.12.2023 г. било съставено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д-р. Б. Л. Х. и Д-р М. И. С., както и от приложените към жалбата, административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № 001/10.07.2023 г., доклад от 28.06.2023 г., обратна разписка за връчване на НП, заповед № РД 10-576/09.06.2023 г. за назначаване на проверка.

2

Разпитан в съдебно заседание свид. Д-р И. Х. – Ц., потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, как е протекла проверката и как е установила, констатираните в АУАН нарушения.

По делото е разпитан Н. К., пълномощник на дружеството, присъствал на проверката.

Същият заявява, че винаги при движение на животни е уведомявал Д-р К., който е обслужващ ветеринарен лекар. Уведомлението е било по телефон, тъй като Д-р К. обслужва много животновъдни обекта и не може да ходи до процесният обект при всяко движение.

Когато имал физическа възможност ветеринарният лекар посещавал обекта и вземал уведомленията на куп. Освен това свидетелят сочи, че ветеринарният лекар винаги вижда движенията на животните, още преди да са натоварени и може да реагира незабавно при необходимост.

По делото е разпитан и Д-р Е., който потвърждава за извършената проверка и за констатациите от нея. Сочи, че дружеството жалбоподател не е представило регистър ЗХОЖ 69 за животните, както и не е представило на проверяващите органи уведомления за движението на животните.

По делото е разпитан и Д-р К., който е обслужващ ветеринарен лекар на животновъдният обект. Същият заявява, че е лекар в цялата община на 115 животновъдни такива обекта и уведомления получавам от всички, но с леко закъснение, поради фактът, че обслужва цялата община. Сочи, че винаги Н. К. му звъни и го уведомява по телефона за всяко движение на животни. Заявява, че по електронен път ветеринарният лекар, изпащащ животното го уведомява, чрез насочване и едва след одобрението на д-р К. се осъществява промяната на собствеността. Свидетеля сочи, че не само дружеството жалбоподател, но и всички други животновъдни обекта му дават писмени уведомления със закъснение, тъй като няма физическата възможност да откликва на всяка една заявка за получаване на уведомление, поради големите разстояния. Сочи, че според него, при условие че е уведомен по телефона и вижда движенията на животните в системата всичко е наред. Проверява всяко животно тъй като хипотетично вижда, че то му е изпратено от ветеринарен доктор от конкретно населено място и проверява целият здравен статус на всяко едно животно. По този начин следи животните, макар и уведомленията да бъдат давани с известно закъснение, но тава не възпрепятства извършваният ветеринарномедицински контрол, тъй като за всяко животно получавал насочване от лекаря, при който е записано животното, преди покупката.

На уточняващ въпрос свидетелят сочи, че не му е известен утвърден образец на уведомлението. Сочи, че е уведомявам, чрез всякакви способи – писмено, мейл, телефон.

Заявява, че бланката за писмено уведомление била съставена от самите ветеринарни лекари, а не била бланка на БАБХ.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – доклад, протокол и АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „при извършена физическа проверка на 20.06.2023 г.... в животновъдния обект...... се установи, че няма регистър – образец ЗХОЖ 69…., за 56 движения на животни не се представиха уведомления към обслужващия ветеринарен лекар…“

Съдът намира, че така цитираното съдържание на АУАН и НП не отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и 57 ЗАНН, според които сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като 3 властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.