Решение № 609 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000503620 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 26235.0/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 5529/2017г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907 е осъден да заплати в полза на В. А. Д., сумата от 7000 /седем хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на ********г., около 16.20ч., по второкласен път РП ІІ-81, намиращ се в края на с.Вирове, причинено виновно от В. А. Д., който при управление на л.а. марка „Опел Астра“, per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над разрешената по закон, не спрял на знак „Стоп“, навлязъл в кръстовището с напречно разположения второкласен път РП 11-81 със скорост 44км/ч, при условията на независимо съизвършителство с П. Й. Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с per. № ***, който към същият момент се движел със скорост към 102км/ч, при разрешена за населеното място от 50км/ч., по напречно разположения второкласен път РП ІІ-81, заради което не могъл да намали и спре автомобила, при което между л.а. марка „Опел Астра“, per. № *** и л.а. марка „БМВ Х6“, per. № *** възникнал удар, в резултат на което настъпила смъртта на пътуващият като пътник на задна, лява седалка П. В. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г., до окончателното и изплащане, както и сумата 33.13 /тридесет и три, 0.13/лв., представляваща направени разноски съразмерно с уважената част от иска.

1

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 7000 лв. до 63 000 /шестдесет и три хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 7000 /седем хиляди/лв. до определеният размер от 70 000 /седемдесет хиляди/лв., поради установено независимо съизвършителство, а за горницата от 80 000 /осемдесет хиляди/лв. до пълният предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/лв., като неоснователен.

Присъдени са разноски, като ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е осъден да заплати в полза на адв.Й. Д. - САК, сумата 211.40 /двеста и единадесет, 0.4/лв., представляваща адв.възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, а в полза на СГС сумата 280 /двеста и осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК В. А. Д. е осъден да заплати в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, сумата 1797.00 /хиляда седемстотин деветдесет и седем/лв., направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба ищеца от по делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ищец В. А. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 7000 лв. до 75 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като присъди допълнително сумата от 68 000 (шестдесет и осем хиляди лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на баща му П. В. П., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г. Изтъква факта, че определеното от СГС обезщетение за неимуществени вреди, следствие смъртта на баща му в размер на 70 000 лв. (редуцирано на 7000 лв. след прилагане института на чл.51 ал. 2 ЗЗД) е изключително несправедливо и занижено. Видно от мотивите на Решението, СГС правилно е възприел какви са били отношенията между ищеца и неговия баща приживе, като е отчел, че неимоверно, след смъртта на П., В. търпи силни по интензитет морални вреди. Но неправилно е определил размера на следващото се обезщетение в размер на 70 000 лв., което изобщо не кореспондира с вредите, търпени от него, нито с практиката на ВКС по сходни дела.

Посочва, че е доказано пълно и главно, че В. и баща му били изключително привързани, че П. е помагал на сина си, макар същият вече да имал собствено семейство и дом - с финансова помощ, помощ при отглеждане на децата му, с труд. В. бил свикнал баща му П. да се грижи за него и да му помага, като изцяло разчитал на неговата помощ. Затова тежко е приел смъртта на баща си, който все още му липсва, продължава да страда по загубата на П..

На второ място твърди, че СГС неправилно е приел, че приносът на втория водач на л.а.П. Н. за настъпване на процесното ПТП, като водач на л.а. „БМВ Х6", е само 10%. По делото е установено, че П. Н., в нарушение правилата на ЗДвП, е управлявал л.а. „БМВ Х6" 2 в населено място с превишена скорост - 102 км./ч. От разясненията на в.л. доц. А. А., е установено, че в случай, че л.а. „БМВ Х6" се бе движил с разрешената скорост, то ПТП изобщо не би настъпило. т.е., нарушението, извършено от Н. не е формално, а води до настъпване на вредоносния резултат в значително по-голяма степен. Именно поради това счита, че макар ищецът да е бил в нарушение на правилата за движение по пътищата, то, вината между двамата водачи следва да бъде разпределена поравно, а именно по 50% независим принос за настъпване на ПТП от страна на водача на л.а. „БМВ Х6". Претендира обезщетение в размер на 150 000 лв. при 50 % съпричиняване или 75 000 лв. т.е. или още 68 000 (шестдесет и осем хиляди лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на П. В. П., ведно с направените разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част за сумата от 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли иска изцяло. Изтъква факта, че по делото не е доказано пълно и главно, че В. е биологичен син на починалия П. В. П., както и че ищецът търпи вреди от неговата смърт т.е. поддържа възражението си за липсата на активна материално-правна легитимация. От събраните гласни доказателства, не се доказва по безспорен начин, че В. е биологичен син на починалия П., но по икономически причини не е бил припознат от последния. Твърдението, че П. и А. - майката на В. са живели дълги години съпружески, в един дом, като от връзката им са родени две деца - В. и починалата при процесното ПТП Т., не е доказано по категоричен начин. Още по-малко, че П. е полагал грижи за В. и Т., съответстващи на грижите, които един баща полага за децата си, че макар пълнолетен и еманципиран, В. е разчитал на грижата и помощта на своя баща, както и, че преживява смъртта му много тежко и търпи нематериални вреди.

На следващо място оспорва при условията на пълно и главно доказване, да е налице виновно и противоправно поведение от страна на П. Й. Н., в качеството му на водач на л.а.

„БМВ Х6" с per. № ***, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП и с твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от него болки и страдания във връзка с настъпилата смърт на П. В.

П.. Правилно, съобразно събраните по делото доказателства и противно на изложените в ИМ твърдения СГС приема, че водач на л.а. „Опел Астра“ с per. № *** е бил ищецът В. А.

Д., а не неговата майка А. М. Д.. Именно ищецът В. А. Д., при управление на л.а.„Опел Астра' с per.№ ***, без да притежава необходимата правоспособност за управление на МПС и след употреба на алкохол, не спира на знак „Стоп“ и без да се съобрази с движещия се по републикански път ІІ-81 л.а. „БМВ Х6“ и л.а. „Алфа Ромео", навлиза от третокласен път ІІІ-10123 на път с предимство и предизвиква тежко ПТП, в резултат на което настъпва летален изход за возещия се на задната седалка в л.а.„Опел Астра“ П. В.

П.. В хода на производството са разпитани като свидетели лица, възприели непосредствено настъпването на произшествието, както и ситуацията непосредствено след установяване на участвалите в ПТП автомобили в покой. От свидетелските показания се установява, че 3 водач на л.а. „Опел Астра” е бил мъж, а не жена. В хода на образуваното във връзка с процесното ПТП НОХД №73/2019г. по описа на ОС Монтана, подсъдимият В. А. Д. признава, че именно той е управлявал л.а.„Опел Астра" с per. № *** към момента на настъпване на събитието. Съгласно заявеното от в.л.доц. А. А., изготвил АТЕ, в случай, че водачът на л.а. „Опел Астра“ бе спрял на знак „Стоп“, ПТП не би настъпило. Видно от посоченото на стр. 10 от САТЕ, отстоянието, на което е бил л.а. „БМВ Х6“ към момента, в който л.а, „Опел Астра“ навлиза в лентата му за движение, е било не повече от 14 метра, което е по-малко от опасната зона за спиране на л.а. „БМВ Х6“ както при скорост от 102 км/ч, така и при скорост от 50 км/ч, от което следва изводът, че водачът на л.а. „БМВ Х6“ не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието.

Предвид горното, макар да се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък, скоростта на движение на л.а. „БМВ Х6“ не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП. Затова твърди, че неправилно и необосновано, при постановяване на своето решение, първоинстанционният съд приема, че водачът на л.а. „БМВ Х6“ с per. № *** също има принос за настъпване на процесното ПТП, макар и в размер само на 10%.

Изтъква факта, че водачът на л.а „Опел Астра"/в лицето на ищеца/ е управлявал МПС, без да притежава необходимата правоспособност за това, след употреба и под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща поне два пъти максимално допустимата такава /между 1,00 и 1,27 промила /, не е спрял на знак „Стоп", не се е огледал, внезапно е навлязъл в кръстовището, като е имал възможност да възприеме наличието на движещите се по пътя с предимство автомобили, да спре, да ги пропусне, отнел е предимство на движещите се по път с предимство л.а. „БМВ Х6“ и л.а. „Алфа Ромео“, в резултат на което е реализирал ПТП. Водачът на л.а. „Опел Астра" дори не е намалил скоростта си на движение, преди да навлезе в кръстовището. В случая, приносът на ищеца за настъпване на процесното ПТП, в резултат на което е починал П. В. П., е преимуществен, съществен, надвишаващ 90%, предвид което се касае за самоувреждане, което изключва отговорността на водача на л.а. „БМВ Х6“, респ. на ЗАД „Армеец“.

Доколкото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и тъй като поведението на ищеца, в качеството му на водач на л.а. „Опел Астра“, е единствената причина за реализиране на ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на возещия се на задната седалка в управлявания от него автомобил П. В. П., исковата претенция на В. А. Д. е изцяло неоснователна и неправилно е приета за частично основателна от първоинстанционния съд. Логично е ищецът да изпитва болки и страдания, свързани с обстоятелството, че собственото му поведение е причина за настъпване на произшествието.

Житейски логично и оправдано е изпитваните от страна на ищеца болки и страдания да са свързани с това, че именно той е причинил смъртта на двама души. Следва да се има предвид, че ищецът е мъж на 25 г. към датата на настъпване на събитието, който е живеел в отделно домакинство и е имал свое семейство - съпруга и деца (така свидетелства Р. М.).

Като пълнолетно лице, ищецът не се е нуждаел от родителска грижа или заместваща такава (с оглед липсата на категорични данни, че П. В. П. е негов биологичен баща). Релевира 4 отново възражението си за наличието на знание у починалия пътник П. В. П., че водачът на л.а. „Опел Астра" е управлявал МПС след употреба на алкохол. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: