Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 717 от 06.12.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 440/2023
Вид
Определение № 717
Подписан
06.12.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Габрово, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500440 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане №274/03.11.2023г. по ч.гр.д.№210/2023г. по описа на РС Трявна, с което е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника В. М. Д. за сумата от 2072,34лв.-възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №3026603124/18.12.2017г. и ОУ към него, 30,19лв.-лихва за забава за периода 02.06.2018г.10.09.2019г. и сумата от2386,02лв.-лихва за забава за периода 10.09.2019г.-30.10.2023г.

Твърди се, че обжалвания съдебен акт е неправилен. В българското право присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск и тъй като не се предявявал като самостоятелен иск не се дължала и държавна такса. Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. Кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Твърди се, че заявителят е конкретизирал лихвата за забава по периода и размер. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно вземанията предмет на разпореждането. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. М. Д., за 2072,34лв.-възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №3026603124/18.12.2017г. и ОУ към него, 30,19лв.-лихва за забава за периода 02.06.2018г.-10.09.2019г. и сумата от2386,02лв.-лихва за забава за периода 10.09.2019г.-30.10.2023г.

Първоинстанционният съд е приел, че уговорката за заплащане на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и нормата на чл.10 А, ал.2 и ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Тъй като в заявлението не било посочено от кои суми е образувана главницата, върху която е изчислена лихвата за забава е възможно 1 в нея да е включена и сумата за възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, поради което е отхвърлил заявлението и в частта относно искането за лихви.

Настоящият състав намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни услуги кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби. Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл.

21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

По съществото си този пакет касае управлението на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е повече от половината от стойността на предоставения кредит. Видно е, че така направената уговорка изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя е неравноправна.

С посочения пакет допълнителни услуги кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на близо 50 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона. Поради неспазване на императивни законови изисквания процесния договор за потребителски кредит следва да се приеме за недействителен, на осн. чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи ( в това число и възнаградителна лихва). Поради изложеното претенцията за присъждане на лихви за забава правилно е оставена без уважение.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на Тревненски районен съд следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №274/03.11.2023г. по ч.гр.д.№210/2023г. по описа на РС Трявна

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2