Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5288 от 17.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14298/2015
Вид
Решение № 5288
Подписан
17.07.2017
В сила
29.08.2017
Състав
ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.55, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.197 · Кодекс за застраховането
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 266 · Кодекс за застраховането
  • § 22 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 17.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 14298 по описа за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.И.В.-С., А.И.П. и П.Н.В. срещу „ДЗИ- О. З.” ЕАД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 08.11.2010 г. около 16,30 часа в гр. София на автомагистрала „Тракия“ в района на 11 км е настъпило ПТП, при което л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. № ********управляван от К. А. Г. се движел по автомагистралата в посока от гр. София към гр. Пловдив и в района на 11 км удря навлезлия на пътното платно и пресичащ пешеходец И.М.В., който пресякъл в посока отдясно наляво на посоката на движение на автомобила, като в резултат на удара В.починал. Поддържа се, че починалият е баща на първите две ищци и съпруг на третата. Твърди се, че л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. № ********към датата на ПТП е бил застрахован в ответното дружество със застрахователна полица за гражданска отговорност № 065100303011 от 06.10.2010 г., със срок на застрахователно покритие от 07.10.2010 г. до 06.10.2011 г.

Поддържа се, че във връзка с процесното ПТП ответното дружество е предявило срещу първата ищца искове с правно основание чл.213 КЗ /отм./, въз основа на което е образувано гр.д. № 30352/2013 г. по описа на СРС, 41 състав. Твърди се, че по делото е постановено решение, което не е влязло в сила и с което са отхвърлени като неоснователни исковете на ответното дружество. Прието е, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните действия както на водача на МПС, така и на пешеходеца, като е определен процент съпричиняване в размер на 50%, уважено е възражението за прихващане на ищцата. Поддържа се, че смъртта на бащата и съпруга на ищците е тежък удар, непрежалима загуба.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата Н.И.В.-С. сумата от 45 104,46 лв.-неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от причинената смърт на баща й И.М.В., като тази сума е получена след като от сумата от 100 000 лв. е намалена с 50 000 лв., представляваща 50% съпричиняване на вредоносния резултат от починалия И.М.В., а сумата от 50 000 лв. е намалена със сумата от 4895,54 лв., погасена чрез прихващане съобразно Решение постановено по гр.д. № 30352/2013 г. по описа на СРС, 41 състав,

На ищцата А.И.П. и П.Н.В. да заплати суми от по 50 000 лв. за всяка една от двете ищци, които са пряка и непосредствена последица от причинената смърт на бащата и съпруга на ищците - И.М.В., като тази сума е получена след като от сумата от 100 000 лв. е намалена с 50 000 лв., представляваща 50% съпричиняване на вредоносния резултат от починалия И.М.В., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на увреждане-08.11.2010 г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Кантарджиев, надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.

Оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни. Заявява възражение за давност на основание чл.197 от КЗ по отношение на главницата, а по отношение на лихвите на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Възразява срещу искането за спиране на делото до приключване на спора по гр.д. № 30352/13 г. на СРС, 41 състав, поради липса на преюдициалност. Твърди, че неправилно СРС е приел за разглеждане направеното пред него възражение, тъй като същото е било за сума над 25 000 лв.

Оспорва изцяло наличието на виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач К.А.Г., като твърди, че същият се е движел с разрешената скорост за движение, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици. Твърди се виновно и противоправно поведение само от страна на пострадалия, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва исковете по размер като завишени. Евентуално завява възражение за намаляване на отговорността на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД с твърдението, че приносът на пострадалия е минимум 80%.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с която изцяло оспорват отговора на ответника и възраженията направени с него като неоснователни.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Претендира разноски, съгласно представен списък, включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Поддържа недопустимост на иска на една от ищците.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С констативен протокол за ПТП № К-104 от 08.11.2010 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.11.2010 г. и фотоалбум и скица към него, както и от свидетелските показания на К.А.Г. и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че на 08.11.2010 г. около 16,30 часа на автомагистрала „Тракия“ в средната пътна лента на платното за движение в посока към гр. Пловдив се движел л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. № *******, със скорост от порядъка на 110-130 км/ч. В района на километър 10+500 в същото време И.М.В. в качеството си на пешеходец, предприема пресичане на платното на АМ „Тракия“ предназначено за движение в посока към гр. Пловдив, в посока от дясно на ляво, като преди това е преминал над дясната предпазна мантинела. Водачът на автомобила е имал възможност да види и възприеме пешеходеца от момента, в който той преминава над мантинелата. Установява се, че водачът на автомобила е имал възможност да види и да предприеме аварийно спиране своевременно и спрямо момента, в който пешеходецът стъпва на лентата за аварийно спиране, той е имал възможност да спре преди мястото на удара и да не допусне ПТП. Установява се още, че при забелязване на опасността от достатъчно разстояние, посредством престрояване в съседната лента /лявата/, водачът е могъл да заобиколи пешеходеца, имайки предвид мястото на удара върху пътното платно и върху автомобила.

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 065100303011 от 06.10.2010 г., със срок на застрахователно покритие от 07.10.2010 г. до 06.10.2011 г. при ответното дружество.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че причината са смъртта на И.М.В. е съчетана травма с водеща гръдно-коремната травма. Описаните травматични увреждания добре отговарят да бъдат получени при ПТП на 08.11.2010 г. Между уврежданията получени при ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Приживе на пострадалия М. са поставени диагнози: хронична исхемична болест на сърцето, начална коксартроза, гонартроза, които заболявания и с оглед възрастта-80 години, обуславят ниска скорост на движение на пешеходеца.

От удостоверение за наследници №

АИОЗ-1198 от 26.10.2015 г. на СО, район И.се установява, че наследници по закон на починалия на 08.11.2010 г. И.М.В. са ищците по делото-първите две, негови дъщеря, третата-съпруга.

По искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „ДЗИ-О. З.“ ЕАД против Н.И.В.-С. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 7969,92 лв. и мораторна лихва в размер на 1802,81 лв. е било образувано гр.дело № 30352/2013 г. по описа на СРС, 41 състав.

По делото е постановено Решение № І-41-152 от 26.02.2015 г., поправено с Решение от 21.07.2015 г., което не е влязло в сила и с което исковете са отхвърлени за разликата над 3992,46 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски до пълния претендиран размер от 7969,92 лв. за главница и за разликата над 903,08 лв. до пълния претендиран размер от 1802,81 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради прието съпричиняване в размер на 50%, а исковете за сумите от 3992,46 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски и 903,08 лв.-мораторна лихва, или сума в общ размер 4 895,54 лв., дължими от Н.И.В.-С. на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на „ДЗИ-О. З.“ ЕАД, са отхвърлени като погасени чрез прихващане с дължимата от „ДЗИ-О. З.“ ЕАД на Н.И.В.-С. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл.45 от ЗЗД сума от 50 000 лв.-застрахователно обезщетение, до размера на по-малката измежду двете суми, т.е. до сумата от 4 895,54 лв.

След извършена служебна справка съдът констатира, че горното решение е потвърдено изцяло с влязло в сила на 28.06.2017 г. Решение № 3434/18.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 9119/2016 г. по описа на СГС, ІІІ-в състав.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите И.В.С.и И.Й.Л..

Свидетелката С. установява, че познава ищците повече от десет години, тъй като са съседи в бл. 345. Установява, че пострадалият дядо И. е помагал на целия вход. Като роднина винаги е събирал децата си на тържества, на Нова година, И.овден, правел страхотни купони.

Помагал винаги на децата си, на съседите.Той обединявал семейство, вход, блок.

Бил много добър човек. След смъртта му ищците изживели голям шок. Пострадалият гледал съпругата си, която е почти неподвижна. Сега това вършат дъщерите му Н. и А.. И. вършел абсолютно всичко, бил много работлив и отзивчив. Винаги се отнасял с уважение към деца, внуци, съпруга. Не се карали. И. живеел само със съпругата си, а дъщерите им живеели отделно. На всеки празник той ги събирал, той ги сплотявал.

Свидетеля Л. установява, че познава

И. от 1992 г. Били колеги, работели в строителството. Познава и дъщеря му Н., тъй като били и с нея колеги известно време. Познава и съпругата му, защото станали и семейни приятели. Бай И. бил много принципен човек, авторитет.

Последните години И. се движел малко трудничко, имал пейсмейкър. И. бил стожер за семейството. Загубата за ищците е огромна.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По отношение допустимостта на иска на ищцата Н.И.В.. Безспорно е, че предмет на исковата претенция на тази ищца е вземането й над сумата над компенсацията по гр.дело № 30352/2013 г. по описа на СРС, 41 състав в размер на 4 895,54 лв. и до пълния размер на вземането.