Решение № 14600 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14600 гр. С., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110141745 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искова от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16 594.22 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор № .г с предмет: „...“, във връзка с който е издадена фактура № .г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2024г. до окончателното заплащане на сумата, и сума в размер на 9772.11 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.01.2019г.. до 05.06.2024г.

Ищецът твърди, че на 25.09.2018г. между „.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и ДП „.“ /преобразувано в „.“ ЕАД/, в качеството на възложител, е бил сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се задължило да извърши работа, а именно - ...

Поддържа се, че било уговорено възнаграждение в размер на 47 040 лева с ДДС, което следвало да бъде заплатено в срок от 45 дни въз основа на двустранно подписан протокол за уст.яване на изпълнението на работата и издадена фактура. В исковата молба се посочва, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по процесния договор, като извършената работа е била прието от ответника с подписването на двустранен протокол обр. 19 от 07.01.2019г., в който било прието, че изпълнителят е изпълнил задълженията си и подлежи на заплащане уговореното възнаграждение. Предвид това се подчертава, че ищцовото дружество е издало фактура № .г. за сума в общ размер от 47 040 лева с ДДС. Излагат се твърдения, че на 14.01.2019г е било подписано тристранно споразумение между ищеца, ответника и трето за спора лице – „.“ АД, с което било уговорено, че „.“ АД като длъжник на ответника се задължава да заплати на ищеца 12 445.78 лева с ДДС, след плащането на което ответникът остава да дължи сумата от 34 594.22 лева. Сочи се, че на 15.03.2019г ответникът е заплатил 1 част от дължимото възнаграждение в размер на 12 445.78 лева, а на 01.03.2019г и на 14.03.2019г. е заплащал по 5000 лева. Подчертава се, че след това до м.05.2022г плащания от ответника не са извършени, като са били водени преговори с изпълнителните директори на ответното дружество, в резултат на което на 30.05.2022г по банков път била заплатена сумата от 8000 лева, като е останала дължима сумата от 16 594.22 лева с ДДС. Твърди се,че на 10.05.2024г от името на ищцовото дружество е изпратена покана за плащане до ответника, но такова не е последвало. Излагат се аргументи относно значението на осчетоводяването на фактурата като признание на задължението по нея, както и относно изпадането на ответника в забава. С оглед изложеното се моли да бъдат уважени предявените искова, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции, с аргумента, че вземанетията са погасени по давност. Посочва се, че съобразно сключения между страните договор възнаграждението е следвало да бъде заплатено до 22.02.2019г., поради което на 22.02.2024г., преди депозиране на исковата молба, се твърди, че е изтекла погасителната давност за вземането. Подчертава се, че дори и да се приеме, че подписването на тристранно споразумение представлява признание на дълга, то вземането, предмет на настоящото производство, би било погасено по давност на 14.01.2024г, съответно на 15.03.2024г. Излагат се аргументи и относно приложението в практиката на ВКС досежно заплащането на ДДС и значението му на признание на задължение, като се изтъква, че в конкретната хипотеза в нито един от документите за плащане не е посочено, че се погасява ДДС по фактурата.Същевременно не оспорва факта на сключване с ищеца на процесния договор, посочен в исковата молба, както и изпълнението на задължението по договора. Не се оспорват и твърденията, че процесната фактура е била осчетоводена от страните. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за уст.ено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че са обвързани с валиден договор . от 25.09.2018г с предмет: „...“, по силата на който е уговорено заплащане от страна на ответника на възнаграждение в размер на 47 040 лева с ДДС, като това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото. Същото се потвърждава и от представения от ищеца и неоспорен от ответника договор . от 25.09.2018г, в който изрично е посочено, че ДП „.“ в качеството си на възложител възлага на „.“ ЕООД в качеството му на изпълнител осъществяването на услуга по разкомплектоване, сортиране и стифиране на площадки за разкомплектоване на железен път, намиращ се в . .. В чл. 2 от договора е посочено, че същият е с цена 39 200 лева без ДДС или 47 040 лева с ДДС. В чл. 3 от контракта между страните е уговорен и срок за заплащане на възнаграждението, а именно 45 дни въз основа на двустранен протокол, изготвен от възложителя и изпълнителя за уст.яване на изпълнените количества работа и при условия, че е издадена фактура от изпълнителя в оригинал.

2

Не се спори между страните, че ответното дружество е правоприемник на ДП „.“.

Видно от приетия по делото протокол № 1 за уст.яване на завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, неоспорен от ответника, двете страни са подписали протокола на 07.01.2019г, с което са потвърдили извършването на работата и нейната стойност, а именно 47 040 лева с ДДС.

Съгласно предвиденото в чл. 3 от договора е била издадена и фактура № 179/08.01.2019г., от ищеца с получател ответника, като в нея е посочено, че същата се издава във връзка със . по договор ./25.09.2018г. и протокол № 1/07.01.2019г.

Между страните не се спори, че след издаване на процесната фактура е било подписано и тристранно споразумение № 53/14.01.2019г. между ищеца, ответника и трето за спора лице – „.“ АД. По силата на това споразумение „.“ АД се задължава да заплати на ищцовото дружество сумата от 12445.78 лева с ДДС,с което плащане ще погаси свое задължение към ответника по фактура. В чл. 4 от това споразумение е уговорено, че след извършване на плащане от „.“ АД в полза на ищеца, за ответника по процесната фактура 179/08.01.2019г. ще остане дължима сумата от 34594.22 лева.

Представени по делото са и извлечения по сметка, от които е видно, че от ответника са извършвани плащания по сметка на ищеца, както следва: на 01.03.2019г. е извършено плащане от ответника в размер на 5000 лева с посочено основание за плащане „по фактура 179 частично“; на 14.03.2019г. са платени 5000 лева с посочено основание „по ф 179 частично“ и на 30.05.2022г. плащане в размер на 8000 лева с основание за плащане „по ф.

179 от 08.01.2019г“. Представено е и извлечение от сметка, от което се уст.ява, че на 15.03.2019г от „.“ АД е заплатило на ищеца сумата от 12445.78 лева.

Приета като доказателство е и покана с вх.№ 1087/10.05.2024г. от „.“ ЕООД до ответника с искане за плащане на сумата от 16594.22 лева. В поканата е посочено, че сумата се дължи на основание сключен между страните договор от 25.09.2018г.

По делото е представено и потвърдително писмо с изх.№ 2020-00-8/20.02.2020г., изпратено от „.“ ЕООД до „.“ ЕАД с искане за потвърждение на задълженията, които имат дружествата едно към друго. В писмото е посочено, че ищецът няма задължения към ответника, но че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 594.22 лева. Отправено е искане ответникът да потвърди тези суми или в случая на евентуални различия да уведоми, като в писмото е обективиран формуляр за потвърждение с искане същия да бъде попълнен с подпис и печат от представител на ответника и изпратен на ищеца. По делото е представен имейл, от който е видно, че поканата е била изпратена по електронен път до ответника, но не са ангажирани доказателства от ответника да е било извършено потвърждение на посочените суми.

Приложени са и справка за аналитичност, от които се уст.ява, че ищецът е осчетоводил процесната сума.

Представен по делото е и препис от Дневник за раздаване /приемане/ на магнитните карти на посетителите на ГУ на ДП „.“ и на поделение „.“ – С.. От същия е видно, че . е 3 посетил сградата на ДП „.“ на 10.05.2019г за среща с И. В., на 05.06.2019 за среща с Кр.В., на 16.07.2019г за среща с В., на 19.07.2019г. за среща с Кр.В. и на 10.05.2022г. за среща с Я..

В представените списъци с имена на посетители никъде не фигурира името на ., който съгласно приложено по делото пълномощно /л.21 от делото на СГС/ е прокурист на ищеца.

Пред Софийски районен съд са разпитани и трима свидетели – един по искане на ищеца - . и двама по искане на ответника – Б. Н. Д. и И. А. Я..

Разпитан пред съда свидетелят Т. заявява, че в качеството си на прокурист на дружеството ищец е запознат със сключения между страните договор през 2018г, като подчертава, че договорът е бил изпълнен надлежно и във връзка с дължимото възнаграждение била издадена фактура. По фактурата според показанията на Т. били извършени две плащания на сума от по 5000 лева от ответника. Бил поет ангажимент през 2019г от законния представител на ответника - Д. остатъкът от дължимата сума да бъде заплатен на два транша, като този ангажимент бил поет на среща проведена в кабинета на Д. през лятото на 2019г, на която присъствал и управителя на „.“ ЕООД. Свидетелят си спомня, че след това настъпила Ковид-кризата и в многократни разговори между страните на ищеца било посочвано, че ответникът, когато има финансова възможност, ще заплати вземането. Свидетелят Т. си спомня и за проведена през 2022г среща с директора на ответника към онзи момент – Я., с когото била постигната договорка да бъде извършено плащане на дължимата сума на три транша – два по 8000 лева и един транша в размер на малко над 8000 лева. Тази среща била проведена в кабинета на Я. в присъствието и на управителя на ищцовото дружество. След извършване на плащане на първия уговорен транш от 8000 лева, свидетелят си спомня, че е разговарял по телефона с Я., но той му заявил, че имат финансови затруднения и след като ги разрешат, ще платят остатъка от сумата. Т. свидетелства, че мястото, където е проведена срещата е кабинета на Я., в сградата на ответното дружество в кв. И., на ул. „.“. Били водени разговори и между представители на счетоводството на ищеца и счетоводството на ответника.

По делото като свидетел е разпитан и И. Я., който си спомня, че е бил изпълнителен директор на ответното дружество в периода от 11.04.2022г до 31.08.2023г. и познава . – управителя на ищцовото дружество като бивш служител на .. В последствие свидетелят посочва, че е разбрал, че М. е управител и на дружеството „.“ ЕООД. Спомня си, че е била проведена среща през май 2022г между него и . в кабинета на свидетеля, но на тази среща били само двамата – свидетелят Я. и .. Я. свидетелства, че по време на тази среща М. му разказал за наличието на задължения на ответника към „.“ ЕООД по една фактура, за която свидетелят твърди, че не е знаел. Предвид това след срещата с М. свидетелят си спомня, че е назначил проверка, при която счетоводния отдел да му докладва дали има финансови документи, представени в предишен момент за плащане. Я. посочва, че след няколко дни от счетоводния отдел му съобщили има издадена фактура за услуги предоставени преди той да заеме поста изпълнителен директор и във връзка с това ответното дружество наредило плащане на някаква сума, която била подадена от счетоводния отдел. С това плащане Я. твърди, че са приключили взаимоотношенията по този въпрос с М.. Във връзка с тази среща 4 свидетелят е категоричен, че не са водени последващи телефонни разговори и че не познава В. Т.. Я. е категоричен, че фактурата е била изплатена така, както е била подадена информацията от счетоводството на ответника, а след това свидетелят твърди, че не е извършвал справки в счетоводството за наличие на други задължения към ищеца.

Разпечатката съдържа 27 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5d720c6-ba0c-4d4a-86a1-61653d31a591