Определение № 28184 от 04.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28184 гр. С., 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110116706 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Представените с исковата молба писмени доказателства съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. д. № 774/2026 г. по описа на РС С..

С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице-помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира интереса на третото лице „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б. Б.“ ООД) решението да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 190 ГПК за изискване от трето лице-помагач на посочените в исковата молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период.

Исканията на ищеца за назначаване на СТЕ и ССчЕ следва да се оставят без уважение, доколкото обстоятелствата за установяването на които са направени, не са спорни между страните по делото.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал.

1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК , доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

1

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 30.09.2026 г. от 16.20 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 774/2026 г. по описа на РС С..

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице помагач – „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б. Б.“ ООД), на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач – „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б. Б.“ ООД), в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период, и посочени в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора може да бъде използван способът медиация.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т. С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Е. Д. за заплащане на следните суми: сумата 2023,70 евро, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. С., бул.

„Х. Б.“, № 26, на четвъртия надпартерен етаж, абонатен № 261969, за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 29.04.2026 г. до изплащане на вземането, сумата 288,00 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 20.04.2026 г., сумата 50,44 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 29.04.2026 г. до изплащане на 2 вземането, сумата 12,47 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 20.04.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 774/2026 г. по описа на РС С.. След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б. Б.“ ООД). Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Е. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, като твърди, че не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва и претенцията за предоставена услуга дялово разпределение, като в тази връзка на първо място излага, че липсва облигационна връзка между ответника и дружеството, предоставящо услугата – „Д.“ ООД, а на следващо място посочва, че ищецът не е легитимиран да претендира стойността на услугата.

Оспорва изпадането в забава досежно двете главни задължения. Моли да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като изрично посочва, че не оспорва обстоятелствата, за доказване на които са направени тези доказателствени искания. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

3

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти и обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното задължение да е срочно) и настъпване на падежа.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146 вр. чл. 153 ГПК , съдът отделя като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че през исковия период процесният имот апартамент, находящ се на адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“, № 26, на четвъртия надпартерен етаж, абонатен № 261969, е бил топлофициран; че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е била присъединена към топлопреносната мрежа; че през исковия период е доставена топлинна енергия в съответното количество и качество в процесния имот, на стойност 2023,70 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност 50,44 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; че не са извършвани плащания за погасяване на процесните вземания.

На основание чл. 155 ГПК не подлежи на доказване общоизвестния, а и служебно известния на съда факт, че посочените в исковата молба Общи условия са публикувани във в. „М.“, брой от 11.07.2016 г. и в местния вестник „19 минути“ , бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпни на електронните страници на вестниците.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4