Решение № 240 от 06.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. П. при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.” гр.София, Булстат 177124360, представлявано от адв.Х. Х. И., срещу решение №1162/06.12.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№202410100715 по описа за 2024г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против Д. П. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Кюстендил,ул.***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовата банка следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2811/2023г. по описа на КнРС: главница в размер на 210.61 лева, дължими по Договор за потребителски кредит CREX-19025615 от 12.12.2021г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. П. Ф., като считано от 01.06.2023г. „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, при което правата и задълженията му преминават върху приемащото дружество, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно плащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1.47 лева за периода от 15.01.2023г. до 15.03.2023г.; мораторна лихва в размер на 20.14 лева за периода от 15.02.2023г. до 22.11.2023г.

1

Въззивното дружество обжалва решението изцяло, приемайки го за неправилно, поради постановяването му при грубо нарушение на процесуалните права на ищеца, изразяващо се в едностранчиво и формално посочване на доказателствата, без реалната им оценка при решаване на делото по същество. Счита, че съдебният акт е постановен при грубо нарушение на нормите на чл.9 от ГПК и чл.8 от ГПК, доколкото едва в мотивите на решението ищецът е узнал, че представения договор ще бъде разгледан за неравноправни и нищожни клаузи, както и, че не е представил доказателства за сключена от кредитополучателя застраховка и съответно за заплащане на застрахователна премия. Сочи, че разпоредбите на чл.7 ал.3, чл.8 и чл.9 от ГПК задължават съда да даде пълни и ясни указания на страните с доклада по чл.146 от ГПК, че ще разгледа договора за нищожни клаузи и да им даде възможност да ангажират доказателства за това, като цитира съдебна практика, относима към случая.

Твърди, че липсва оспорване от страна на ответника, както относно формата на договора, така и досежно сключването на застраховка от кредитополучателя и заплащането на застрахователна премия. Приема за необоснован извода на районния съд за несъответствие на договора с разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, твърдейки, че размера на шрифта не би могъл да бъде установен от съда с просто око без приложен по делото оригинал на процесния договор и назначена по реда на чл.195 ал.1 от ГПК експертиза. Сочените от въззивното дружество процесуални нарушения на районният съд се свързват и с липсата на адресирани до ищеца указания относно задължението му да докаже сключване на застрахователен договор от кредитополучателя, както и заплащането на застрахователната премия. Пояснено е, че „Юробанк България“ АД не е застраховател по договора за застраховка, както и че сключването на застраховката не било задължително условие и не обуславяло сключването на договора за кредит.

Сочи, че доколкото кредитодателят бил финансирал обезпечаване на застраховката, плащайки застрахователната премия, то с действията си ищеца на практика предоставил средства за сключване на застраховка. Именно поради изложеното заплатената застрахователна премия не била допълнителна такса, а била включена в главницата по кредита и като част от главницата била разсрочена с всяка месечна вноска. Акцентирано е, че това не е отделно вземане, а еднократно плащане, каквото е било и закупуването на стоката, за която е отпуснат кредита. Поради тази причина, според жалбоподателя, заплатената застраховка не е включена в ГПР и не е отделно вземане, разсрочено в погасителния план. Посочено е, че съгласно §1 т.1 вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК разходът за застраховка се включва в ГПР само когато сключването на застрахователен договор е задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит. В случая такава задължителност не се установявала нито от клаузите на основния договор между страните, нито от други доказателства по делото, поради което следвало да се приеме, че застрахователният договор е сключен доброволно, обезпечавал изпълнението на кредитното задължение и ползвал не само кредитора по договора за издаване на кредитна карта, но и самия длъжник (евентуално негови наследници) при настъпване на застрахователно събитие. Именно поради изложеното застраховката не следвало да бъде включена в размера на ГПР.

Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Д. П. Ф., представлявана от назначения от съда особен представител адв.Р. А. от АК – Кюстендил. Сочи, че, за да постанови атакувания акт, с който претенциите на ищцовото дружество са отхвърлени изцяло, като неоснователни 2 и недоказани, Районен съд - Кюстендил е констатирал несъответствие на договора за кредит с императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗПК, установяваща изискването за писмена форма на договора и в частност - за размера на шрифта (не по-малък от 12).

Излага, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, договорът за потребителски кредит, какъвто е процесният, е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Пояснява, че в процеса не било спорно, че полученият от ответницата кредит е в размер на 1249.00 лева, а платената от него по сметката на ищеца сума е 1354.52 лева. Този неоспорен факт налагал категоричния извод, че щом платената от ответницата на ищеца сума е по-голяма от размера на получения кредит, то потребителят е върнал чистата стойност на кредита.

Посочено е, че изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК относно задължителна писмена форма на договора и размер на шрифта не по-малък от 12, е императивен.

Формата е за действителност и според чл.22 от ЗПК неспазването й води до недействителност на договора. Посочено е, че за спазване на изискуемата от закона форма съдът е длъжен да следи служебно, т.е. дори, когато липсва възражение от страна в процеса, доколкото се касае до приложение на императивни правни норми, неспазването на които по правило обосновава нищожност на правните сделки - ТР №1/27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, цитирано и във въззивната жалба.

Посочено е, че законодателят не е установил изричен процесуален способ, чрез който съда да установи размера на шрифта, поради което и липсвало пречка същият да бъде служебно установен от съда посредством визуална съпоставка с предлаганите от текстообработващата програма шрифтове и размери.

За несъстоятелно се приема твърдението, изложено във въззивната жалба, че застраховката не е включена в ГПР и не е отделно вземане, а еднократно плащане.

Пояснено е, че в посочения общ размер на отпуснатия на ответницата потребителски кредит - 1398.88 лева, освен цената на закупената стока - 1249.00 лева, е включена и цената на застрахователната премия в размер на 149.88 лева. За изплащането й банката е отпуснала общия размер на кредита на ответницата, макар сумата да не й е реално предоставена, а да е преведена директно по банковата сметка на застрахователя. В тази връзка, според въззиваемата, застрахователната премия се явявала част от главницата, която тя погасява, като върху нея е начислявана и договорената възнаградителна лихва.

Акцентирано е, че щом сумата по застрахователната премия е включена като част от главницата, т.е. станала е елемент от договора за кредит, то по отношение на всички уговорки между страните във връзка със застраховката също следва да се прилагат изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК относно писмена форма и размер на шрифта не по-малък от 12.

С оглед изложеното се заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията 3 си по чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл.269 изр.2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Производството пред РС-Кюстендил е започнало като заповедно по ч.гр.д.

№2811/2023г. по описа на РС-Кюстендил, инициирано от „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д. П. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр.Кюстендил, ул.***, произтичащи от сключен между последната в качеството на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството на кредитор, Договор за потребителски кредит CREX-19025615 от 12.12.2021г. за главница в размер на 210.61 лева, представляваща незаплатен остатък от предоставена в заем сума по така сключения договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.12.2023г., до окончателно изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1.47 лева, начислена за периода от 15.01.2023г. до 15.03.2023г. и мораторна лихва в размер на 20.14 лева, начислена за периода от 15.02.2023г. до 22.11.2023г. Поради връчване на издадената по посоченото делото заповед за изпълнение на длъжника в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, заявителят е предявил искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване спрямо Ф. съществуването на вземане за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът, съответно – заявител, е твърдял, че считано от 01.06.2023г. „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, при което правата и задълженията му са преминали върху приемащото дружество.

Ищецът е поддържал, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит CREX-19025615 от 12.12.2021г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е предоставило на Д. Ф. потребителски паричен кредит в размер на 1 398.88 лева за закупуване на посочена в договора стока – климатик марка HAIER, чиято цена, представляваща заемна сума, кредиторът заплатил директно на търговеца, а кредитополучателят се съгласил да върне получената в заем сума разсрочено, на 15 месечни погасителни вноски в размери от по 104.44 лева всяка, с краен падеж 15.03.2023г. Посочил е, че страните се съгласили върху заемната сума да се начислява възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент от 17.17 %, както и при забава плащането на погасителна вноска да се дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва за забава. Дружеството е поддържало, че ответницата е извършвала плащания по договора, но е преустановила същите, считано от 15.01.2023г., а задължението за процесните суми е станало изискуемо при настъпване на крайния падеж на договора – 15.03.2023г.