Определение № 132 от 06.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 06.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600172 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е с правно основание чл.72 НПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано по частна жалба на адв. С. С. /АК-Варна/ и адв. Д. Н. /АКВарна/в качеството им на повереници на Й. И. и И. И. срещу определение № 268/12.05.2023 година по ЧНД № 293/2023 година по описа на Окръжен съдВарна. С атакуваното определение първоинстанционният съд, на основание чл.402 ал.1 от ГПК е отменил частично допуснато с Определение № 17/09.03.2023г обезпечение върху редица имоти /описани подробно в акта/ чрез вдигане на възбраната върху тях.

За да стори това, съдът е приел, на първо място, че е оправомощен да се произнесе, на второ място - това да е по реда на чл.402 от ГПК, т. к. от представените от молителя адв. Й. Р. доказателства и служебно събраните от съда се установява, че част от недвижимите имоти за които първоначално e претендирано от молителите, са съсобственост с други лица с обвиняемия И.П., и поради това следва да отпадне действието на обезпечителната мярка „възбрана“ върху конкретно изброени имоти по първоначално допуснатото обезпечение с определение № 167/09.03.2023г.

Варненският апелативен съд, след като прецени материалите по делото 1 и направи служебна проверка за допустимост и правилност на първоинст. производство по отношение на постановения съдебен акт, констатира неправилност в подхода и действията на първоинст. съд по следните съображения:

Първостепенният съд - ВОС с Определение № 17/09.03.2023г по описа на същия съд, в производство по реда на чл.73 ал.2 от НПК, вр. чл.389 и следващи от ГПК е допуснал обезпечение на бъдещи осъдителни граждански искове с правно основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителни мерки „запор“ върху всички банкови сметки и „възбрана“ върху недвижими имоти на И. И. П. по искане на Й. С. И. и И. В. И.наследници на пострадалата Валентина И. В.а, с оглед повдигнато обвинение по чл.115 от НК спрямо И. И. П..

Съгласно указанията, дадени в т.6 на ТР№ 6/2013г на ОСГТК на ВКС, легитимирани да обжалват този съдебен акт п о обезпечение на иска, са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.

Два месеца по-късно, на 09.05.2023г, ВОС е бил сезиран с жалба /вх.№ 11353/ от адв. Й.Ж.Р. , в качеството й на съсобственик на недвижими имоти с обвиняемото лице И. И. П. срещу така постановеното с искане за отмяна на наложената им като обезпечение на бъдеща осъдителна претенция обезпечителна мярка „възбрана“ на конкретно описани съсобствени имоти, за което е представила писмени доказателства.

Вместо да администрира жалбата по предвидения в нормата на чл.396 от ГПК ред /въпреки, че същата е била неправилно адресирана до ВОС, вместо до АпС-Варна/ и доколкото за жалб. - адв. Й.Ж.Р., явяваща се лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка и за което определението не е влязло в сила, първостепенният съд я е разгледал по реда на чл.402 от ГПК и се е произнесъл по същество на направеното искане.

Този съдебен акт- определение № 268/12.05.2023 година е недопустим, доколкото е постановен на първо място, от некомпетентен съд - подадена е жалба против определение на първоинст. съд по допускане на обезпечение, компетентен по която да се произнесе е АпС - Варна.

Извън горното, се констатира, че жалбата е с неустановен петитум, 2 доколкото в титулната му част се сочи, че се обжалва определението за допускане на обезпечение, а петитумът противоречи на горното – формулирано е, че се иска съда сам да отмени обезпечението, което съответства на искане по реда на чл.402 от ГПК, без обаче да се сочат основания, предвидени в нормата на чл.402 от ГПК.

Изложеното налага този съдебен акт да бъде обезсилен, а делото да бъде върнато на ВОС за администриране на жалбата /вх.№ 11353/09.03.2023г/ н а адв. Й.Ж.Р. , в качеството й на съсобственик на недвижими имоти с обвиняемото лице И. И., срещу допуснатото обезпечение по предвидения в чл.396 от ГПК ред. Първоинст. съд следва да укаже на жалбоподателката да конкретизира, дали както е посочено в титулната част, се обжалва определението от 09.03.2023г за допускане на обезпечение в качеството й на заинтересовано. лице, съгласно разрешението по цитираното ТР на ОСГТК или се позовава на новонастъпили /и какви/ обстоятелства след допускането му по см. на чл.402 от ГПК и се иска, който го е допуснал – да го отмени.

Жалб. следва да посочи и правният си интерес, като уточни на кои недв. имоти, върху които е наложена обезп. мярка, тя твърди, че собственик, като представи и доказателства за собственост /съсобственост /.

Водим ог горното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 268/12.05.2023 година по ЧНД № 293/2023 година по описа на Окръжен съд-Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на жалбата /вх.№ 11353/09.05.2023г/ на адв. Й.Ж.Р. , съобразно дадените в обстоятелствената част указания.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4