Определение № 196 от 26.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Велико Търново, 23.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000171 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 638, ал. 2 от ТЗ.

С Определение № 260126/11.06.2024 г. по т. д. № 53/2017 г. Ловешкият окръжен съд оставил без уважение като неоснователна молбата на „Инвестбанк“ АД от 06.06.2024 г. с пр. осн. чл. 638, ал. 2 от ТЗ да бъде разрешено продължаване на изпълнителните действия по изп. дело № 97/2021 г. по описа на ЧСИ С. А. и по изп. дело № 320/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д.

Частна жалба против това определение е подадена от „Инвестбанк“ АД чрез юрисконсулт В. Панова с оплаквания, че същото е неправилно. Изложените от съда доводи са ирелевантни. Съдът не е взел предвид обстоятелствата, които водят до липса на реализация в продължителен период от време на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и които обосновават необходимостта от продължаване на индивидуалното изпълнение. Разпоредбата на чл. 638, ал. 2 от ТЗ дава превес на интересите на обезпечения кредитор над интересите на останалите хирографарни кредитори, а съдът е приел обратното. Налице са предпоставките на чл. 638, ал. 2 от ТЗ, включително и реално увреждане на интересите на обезпечения кредитор, предвид липсата на реализация на имуществото в един изключително продължителен период от време. Опасността от увреждане на обезпечения кредитор се състои в отлагане и проточване - необозримо във времето, на удовлетворяването му и едновременно с това - в увеличаване размера на вземанията му. Интересът на кредитора вече е увреден предвид целенасоченото забавяне на производството чрез неизпълнение на задълженията на синдика, синхронизирано с действията на мажоритарния кредитор – тъст на длъжника. Интересите на другите кредитори не са застрашени, тъй като банката е обезпечен кредитор и би се удовлетворила от цената на имотите преди 1 другите кредитори. Факторите, които обосновават настъпилото вече увреждане са кумулираните разноски в индивидуалното изпълнение, начислената законна лихва върху дълга, съглашението между мажоритарния кредитор, синдика и длъжника за шиканиране на производството, неизпълнението на задълженията на синдика, нереално завишените цени на имуществото, понасяне на разноските по издръжка на производството по несъстоятелност единствено от банката. В събранията на кредиторите мажоритарният собственик се представлява от своята дъщеря – съпруга на длъжника. През неопределен период от време мажоритарният кредитор прави искания за смяна на синдика. На събранията на кредиторите се вземат еднолични решения при ощетяване интересите на другите кредитори. Изложени са твърдения и относно действията на синдика. Жалбоподателят не споделя мотивите на съда, че забавянето във времето не мотивира увреждане интересите на кредитора, тъй като се компенсира от стойността на имотите, защото имуществото се амортизира и стойността му намалява. Вредите от това ще бъдат понесени от обезпечения кредитор.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да разреши продължаване на изпълнителните действия по двете изпълнителни дела.

В писменото си становище по жалбата С. Б. - синдик на ЕТ „Авлон – П. Ц.“ (в несъстоятелност) оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Собствеността върху движимите вещи в имота в кв. Драгалевци следва да бъде установена, тъй като изпълнението не може да бъде насочено върху несеквестируеми вещи. Етапът на изпълнителното производство е без значение, след обявяване на търговеца в несъстоятелност, какъвто е настоящият случай. Правилно съдът е приел, че относно твърденията за свързаност между мажоритарния кредитор и съпругата на длъжника, се е произнесъл ВТАС и за синдика остава единствено задължението да изпълнява „тези решения“.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С молба от 06.06.2024 г. „Инвестбанк“ АД - кредитор на несъстоятелният длъжника ЕТ с фирма „Авлон – П. Ц.“ е направил искане по чл. 638, ал. 2 от ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по изп. дело № 97/2021 г. по описа на ЧСИ С. А. и изп. дело № 320/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д. което с обжалваното определение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

Частната жалба срещу определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Производството по несъстоятелност на длъжника ЕТ „Авлон – П. Ц.“ е открито с Решение № 50/19.09.2017 г. на ЛОС по т. д. № 53/2017 г., а с Решение № 1/03.01.2018 г. по същото дело търговецът е обявен в несъстоятелност и е постановено започване на 2 осребряване на имуществото му. Производството по несъстоятелност е било спряно на осн. чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ТЗ с Решение № 26003/06.01.2021 г. и е възобновено с Решение № 26003/06.01.2021 г.

„Инвестбанк“ АД е кредитор на П. Т. Ц., действащ като ЕТ с фирма „Авлон – П.

Ц.“, по отпуснат с Договор от 27.11.2006 г. банков кредит, обезпечен с учредена законна ипотека върху жилищна сграда с гараж в гр. София, кв. Драгалевци. Въз основа на издаден изпълнителен лист от 07.03.2017 г. по ч. гр. д. № 11603/2017 г. на СРС е образувано изп. дело № 480/2017 г. по описа на ЧСИ А. Б., впоследствие преобразувано в изп. дело № 97/2021 г. по описана ЧСИ С. А.. Видно от представеното по делото Удостоверение от 13.02.2024 г., издадено от ЧСИ С. А., по изпълнителното дело са наложени запори върху вземания на длъжника към банки, вписана е възбрана върху имота, извършени са опис и оценка на имота и в периода м. март 2018 г. – м. април 2019 г. са извършени три публични продани на имота – последната при нова оценка, които са обявени за нестанали поради неподадени наддавателни предложения.

„Инвестбанк“ АД е кредитор на „Кийра“ ООД по отпуснат с Договор от 16.04.2013 г. кредит (кредитна линия), обезпечен с втора по ред ипотека върху имота в гр. София кв. Драгалевци и с ипотека върху недвижим имот в с. Бели Осъм – дворно място с хотел-ресторант „Беклемето“, сега „Виа Траяна“. Въз основа на издаден срещу „Кийра“ ООД изпълнителен лист от 21.04.2016 г., по ч. гр. д. № 20904/2016 г. на СРС и изпълнителен лист от 03.05.2017 г. по т. д. № 7438/2016 г. на СГС, е образувано изп. дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Р. Д. Видно от представеното Удостоверение от 09.02.2024 г., изд. от ЧСИ Р. Д. по изпълнителното дело са наложени запори върху автомобили и възбрани върху имотите в гр. София, кв. Драгалевци и в с. Бели Осъм, както и запори върху вземания, върху които е учреден залог по реда на ЗОЗ. За имота в с. Бели Осъм са проведени три публични продани, като производството е спряно въз основа на определение на съда от 25.07.2017 г. и е възобновено по отношение на длъжника „Кийра“ ООД на 23.07.2018 г.

Съгласно списъка на приетите от синдика вземания „Инвестбанк“ АД е кредитор на длъжника с прието вземане, обезпечено с ипотека и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Кредитор с най-голямо вземане е С. М. М..

От становището на синдика на търговеца С. Б., се установява, че недвижимият имот - хотел „Виа Траяна“ и движимите вещи в него са описани и оценени от лицензиран оценител (пазарната им стойност е 3 123 781 лв. общо). С определение от 02.04.2024 г. съдът е отказал да разреши публичната продан на този имот, тъй като не е приключил спора за законосъобразността на решенията на събранието на кредиторите от 11.10.2023 г. По тази причина синдикът не е назначил и оценка на имота в гр. София. Посочил е, че за движимите вещи в този имот следва да се 3 установи кои от тях са лични на длъжника, съответно – несеквестируеми.

Кредиторът „Инвестбанк“ АД е правил два пъти искания по чл. 638, ал. 2 от ТЗ за продължаване на принудителното изпълнение по двете изпълнителни дела, които са оставени без уважение от съда по несъстоятелността с Определение от 01.09.2021 г. и Определение от 12.01.2023 г.

Като съобразява така установеното, въззивният съд намира, че подадената от „Инвестбанк“ АД на 06.06.2024 г. молба за разрешаване продължаването на принудителното изпълнение по изп. дело № 97/2021 г. по описа на ЧСИ С. А. и изп. дело № 320/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д. е неоснователна. По следните съображения:

При преценката си за наличие на основанията по чл. 638, ал. 2 от ТЗ съдът следва да прецени дали спирането на индивидуалното принудително изпълнение по силата на закона – с откриване на производството по несъстоятелност съгласно ал. 1 на същата норма, създава опасност от увреждане интересите на обезпечения кредитор.

Такава опасност би съществувала, когато действията в изпълнителното производство са в напреднал етап на реализиране на обезпечението и на осребряване на имуществото чрез предприетите изпълнителни способи. В този случай, за да не се накърнят правата на обезпечения кредитор, предприел действия за удовлетворяване на вземането си, които са в своя финален стадий, съдът по несъстоятелността следва да разреши продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, независимо от започналото универсално изпълнение. Разрешението е обосновано само в този случай – когато реализацията на обезпеченото имущество е в напреднал етап и предстои да приключи, за разлика от производството по несъстоятелност, по което не са предприети никакви или са предприети първоначални действия, подготвящи същинските процедури по осребряване на имуществото за удовлетворяване на всички кредитори в несъстоятелността.

В този смисъл, основателни са доводите в частната жалба, че приоритетно значение при преценката по чл. 632, ал. 2 от ТЗ имат интересите на обезпечения кредитор и конкретно - дали те биха били увредени от спирането на изпълнителното производство по силата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Като изхожда от това разрешение, въззивният съд приема, че в случая не са налице основанията по чл. 632, ал. 2 от ТЗ за разрешаване продължаването на принудителното изпълнение по двете изпълнителни дела. Публичните продани по тези дела са били насрочени от съдебните изпълнители в период, значително преди датата на разглеждане на настоящото искане и са обявени за нестанали поради неподаване на наддавателни предложения, т. е. етапът, на който се намират двете изпълнителни производства, не предполага бърза и скорошна продажба на имотите за удовлетворяване вземанията на обезпечения кредитор. От друга страна, независимо каква оценка следва да бъде дадена на темпото, с което се развива производството по 4 несъстоятелност, към настоящия момент осребряването на имуществото е започнало и синдикът е предприел действията, подготвящи и обезпечаващи продажбата, съответно – удовлетворяването на кредиторите, включително на жалбоподателя, който е обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност с привилегия по чл. 722, ал.

1, т. 1 от ТЗ.

По тези съображения молбата по чл. 638, ал. 2 от ТЗ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Всички останали доводи и оплаквания в жалбата, както и в молбата пред съда по несъстоятелността, касаят отделни действия в производството по несъстоятелността, в т. ч. и на синдика, които са неотносими в производството по чл.

638, ал. 2 от ТЗ, тъй като преценката дали интересите на обезпечения кредитор в тази хипотеза са охранени, е различна и конкретна, както е посочено по-горе.

Продължителността на производството по несъстоятелност и забавянето му във всички случаи уврежда интересите на обезпечения кредитор, защото отлага във времето удовлетворяването на вземането му. Доколкото обаче събирането на неговото вземане е сигурно, предвид наличието на вписани върху имотите ипотеки в негова полза и привилегията му при удовлетворяването, забавянето на производството по несъстоятелност уврежда в значителна степен хирографарните кредитори и най-вече длъжника, защото върху задълженията му се начисляват лихви и се кумулират разноски.