Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 29.01.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Административно дело 352/2025
Вид
Решение № 149
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Ива Ковалакова-Стоева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 149

Разград, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700352 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. Ф. Х. от [населено място], обл. Разград, подадена чрез адвокат Ц. Н. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 1655382/ 17.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно със следващите от това законни последици.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно изричната норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Приложените към делото писмени доказателства установяват, че вечерта на 17.10.2025 г. по повод подаден сигнал за настъпило ПТП е извършена проверка от служители на РУ Разград. При нея установили самокатастрофирало МПС марка „БМВ 320“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя. Същото било със служебно прекратена регистрация от 30.09.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тези данни е прието, че той е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и срещу него е съставен АУАН серия GA, бл. № 4667006/ 17.10.2025 г. Както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, М. Х. последователно и непротиворечиво твърди, че не му е било известно обстоятелството, че процесното МПС е с прекратена регистрация. Доказателства, установяващи противното не са преддставени.

Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от административния орган, който преценил, че с противоправното си поведение жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Въз основа на тези фактически и правни основания е издадена процесната ЗППАМ № GPAM- 1655382/ 17.10.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ ЗДвП временно е отнето СУМПС на М. Х. до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед № 330з-2920/09.09.2025 г. на директора на ОДМВР. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

ЗППАМ обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследвана от него цел. Този извод се налага по следните съображения:

В оспорения акт е прието, че М. Х. е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като на посочените там дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 30.09.2025 г. Според цитираната разпоредба (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Според цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 КЗ). Това става чрез автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането, което съдържа следните данни:

1. дата на изпращане на уведомлението до МВР;

2. регистрационен номер (номер на регистрационна табела) на превозно средство;

3. идентификационен номер на превозно средство – номер на рама (VIN);

4. вид на МПС;

5. номер на регион на регистрация;

6. дата на проверка за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;

7. номер на уведомление на собственика;

8. дата на изпращане на уведомлението до собственика.

По делото няма доказателства, че жалбоподателят, който е и собственик на процесното МПС, е бил надлежно уведомен от ГФ по реда и при условията на КЗ.

Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо. То обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и е от съществено значение за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС.

В казуса не са ангажирани доказателства, които да установяват, че към 17.10.2025 г. жалбоподателят е узнал за служебно прекратената регистрация на процесното МПС, поради което не може да се приеме, че неговото поведение съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съответно, че са били налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ от ЗДвП. С оглед на това съдът намира, че процесната ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон. Наред с това по делото са представени доказателства, че жалбоподателят е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите непосредствено след като е узнал, което предполага, че вече е възстановена регистрацията на автомобила, при което е преустановено противоправното деяние и изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието ѝ занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

По така изложените фактически и правни съображения съдът намира жалбата за основателна, поради което следва да се отмени ЗППАМ № GPAM- 1655382/ 17.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Разград, с която на М. Ф. Х. от [населено място], обл. Разград на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размер на 410 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид въвеждането на еврото като национална валута, считано от 01.01.2026 г. и в съответствие с принципите за приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) определената сума следва да се превалутира при спазване на правилата, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Следователно дължимата сума за разноски от ответната страна възлиза на 209, 63 евро, получена след превалутиране на сумата от 410 лв. по фиксирания курс 1.95583.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1655382/ 17.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на М. Ф. Х. от [населено място], обл. Разград сумата от 209, 63 евро- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: