Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 662 от 22.04.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Касационно административно наказателно дело 105/2026
Вид
Решение № 662
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Миглена Раденкова, Татяна Коцева, Ива Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 662

Враца, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20267080700105 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба от В. М. В. от [населено място], против Решение № 33/06.02.2026 г., постановено по АНД № 1252/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0967-001373/24.11.2025 г. на Началник група в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неоснователно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата си.

Ответникът, Началник група в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява представител.

Представителят на ОП-Враца дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 33/06.02.2026 г., постановено по АНД № 1252/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0967-001373/24.11.2025 г. на Началник група в ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. М. В. от [населено място] е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

От правна страна районният съд е приел, че при съставяне на акта за административно нарушение и издаване на оспореното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

За да потвърди НП съдът е приел, че с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място касаторът е управлявал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като на сигнализирана пешеходна пътека с знак Д17 и маркировка М8.1 не пропуска стъпилите и преминаващи по нея пешеходци от дясно на ляво.

От фактическа страна, касационният състав приема за установено, че въз основа на съставения АУАН е издадено и НП, видно от съдържанието на което, административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението е дадена правна квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционните норми на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДП на касатора е определено административно наказание – „глоба“ в размер на 150,00 лева.

Посочената фактическа обстановка, правилно е установена и възприета от въззивния съд, въз основа на събраните гласни доказателства; акт за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДвП; справка за нарушител и др.

Решението на РС - Враца е правилно.

Въззивният съд правилно е приел, че оспореното наказателно постановление и АУАН са съставени при спазване на процесуалните правила - при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно лице, в кръга на неговите правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

Административнонаказващият орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП. Правилно е преценена санкционната норма и отговорността на нарушителя е ангажирана съобразно чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.

Наказанието е определено правилно по своя вид, като същото е с императивно определен размер. В касационната жалба липсват конкретни твърдения за нарушения на закона.

Въз основа на изложеното, касационната инстанция приема, че въззивният съдът е направил правилен, верен и обоснован извод за установените факти.

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

По отношение на общото твърдение за незаконосъобразност на обжалваното решение, следва да се отбележи, че касационната жалба е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от касационната инстанция. Само за пълнота на изложението е необходимо да се подчертае, че в постановеното от Районен съд – Враца решение изрично е изследвано спазването на изискванията относно компетентността, формата и съдържанието на издаденото НП, и на тази основа е направен законосъобразен извод за липсата на процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

В тази връзка е уместно да се посочи и че напълно голословно се явява възражението, направено в с. з., че контролираната инстанция не била извършила дължимата пълна служебна проверка на обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила. В жалбата до районния съд не се съдържат искания за ангажиране на допълнителни доказателства, а по делото, вкл. и с оглед релевираните в нея отменителни основания, не се установява необходимост от служебното събиране на други такива за разкриване на обективната истина.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/06.02.2026 г., постановено по АНД № 1252/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: