Определение № 403 от 25.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 144/2025
- Вид
- Определение № 403
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 т.1 - т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 т.1 - т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 т.1 - т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 т.1 - т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403 гр. С.З., 25.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
А. Д. А.ов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.423 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по възражение на Р. П. Т., ЕГН – **********, с адрес : с О., общ.О., обл. С.З. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8376/2010 г. по описа на Районен съд - Р..
Във възражението си Р. П. Т. твърди, че заповедта никога не му е била връчена; че не му е била връчена надлежно; не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение; че в периода, когато е издадена заповедта за изпълнение трайно е бил установен на територията на Ф.Р.Г..
Съдът, като обсъди направените във възражението оплаквания и като взе пред вид данните по настоящото дело и служебно изисканото извлечение от деловодна програма САС, касаещо електронно дело ч.гр.д. № 8376/2010 г. по описа на Районен съд - Р., намери за установено следното:
Видно от приложеното извлечение от деловодна програма САС, касаещо електронно дело - ч.гр.д. № 8376/2010 г. по описа на Районен съд - Р. , делото е било образувано на 05.10.2010 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, със заявител „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и длъжник Р. П.
Т., като заявлението е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение 1
№ 5462/06.10.2010 г.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.11.2010 г. и с разпореждане от същата дата е разпоредено издаването на изпълнителен лист срещу Р. П. Т..
Делото е било унищожено в цялост, поради изтичане на срока за съхранението му.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.
Възражението по чл.423 ГПК е подадено в законния срок от узнаване за заповедта - съобщението на ЧСИ до Р. П. Т. му е връчено на 14.02.2025 г., а възражението е подадено на 24.02.2025 г.
Възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл.423, ал.1 т.1 - т.4 от ГПК.
В настоящият случай подаденото от Р. П. Т. възражение се основава на твърдения за наличието на две самостоятелни обстоятелства - по чл.423, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – твърди се, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, както и че не му е била връчена лично, а към онзи момент той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
По отношение на твърдението, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на Р. П. Т. липсва изложение на конкретни обстоятелства, които да обуславят нередовността на връчването.
По отношение на твърдението, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, а към онзи момент той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България Р. П. Т. не ангажира доказателства, които да го установяват.
В доказателствена тежест на длъжника е да установи твърденията си, с които обосновава основателността на своето възражение, а в настоящият случай Р. П. Т. не ангажира никакви доказателства, че към датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение на 03.11.2010 г. той е имал обичайно местопребиваване на територията на Ф.Р.Г..
2
Тъй като ч.гр.д. № 8376/2010 г. по описа на Районен съд – Р. е унищожено и липсват доказателства за начина на връчването на заповедта за изпълнение, то не са налице основания съдът да приеме, че е налице допуснато процесуално нарушение при връчването й на Р. П. Т., което да е препятствало упражняването на правото му да подаде възражение по чл.414 от ГПК.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да приеме подаденото възражение против издадената заповед по чл.410 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.423, ал.3 от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423, ал.1 ГПК на Р. П. Т., ЕГН – **********, с адрес : с. О., общ.О., обл. С.З. срещу заповед № 5462/06.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8376/2010 г. по описа на Районен съд - Р..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3