Решение № 6505 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6505 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110122412 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск, предявен от Е. Л. С., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С. Й. Д., със съдебен адрес в ... против „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред, представлявано от В.Т. и Ф.Д..

Твърди се в исковата молба, че на името на ищцата в ответното дружество е открита партида с абонатен номер 1005224686 за имот, находящ се в .... За периода от месец август 2022 г. до месец декември 2023 г. ответното дружество е начислило следните задължения на ищцата: по фактура № 116542852 от 26.08.2022 г. – сумата от 11,74 лв. (единадесет лева и седемдесет и четири стотинки), по фактура № 117287793 от 30.09.2022 г. - сумата от 11,74 лв. (единадесет лева и седемдесет и четири стотинки), по фактура № 118006252 от 28.10.2022 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 118723564 от 28.11.2022 г. - сумата от 11,74 лв. (единадесет лева и седемдесет и четири стотинки), по фактура № 119455814/29.12.2022 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 120933597 от 28.02.2023 г. - сумата от 11,74 лв. (единадесет лева и седемдесет и четири стотинки), по фактура № 121658710 от 29.03.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 122402739 от 28.04.2023 г. сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 123131268 от 30.05.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 123881311 от 28.06.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 124627171 от 28.07.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 125356372 от 28.08.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 126086255 от 29.09.2023 г. – сумата от 8,81 лв.

(осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 126828162 от 27.10.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 27594369 от 28.11.2023 г. - сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки) и по фактура № 128326579 от 29.12.2023 г. – сумата от 8,81 лв. (осем лева и осемдесет и една стотинки). Общият размер на начислените задължения възлиза на сумата от 161,49 лв.

1

Ищцата твърди, че не дължи горепосочената сума. На първо място, сочи, че между нея и ответното дружество не е възникнала облигационна връзка, тъй като не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. На второ място, сочи, че ответникът е отчитал потребените ВиК услуги по общия и индивидуалния водомер в нарушение нормативните изисквания. На последно място, Е. Стоянова сочи, че начислените в „Софийска вода“ АД задължения са погасени по давност, тъй като от датата на падежа им е изтекъл срок, по-дълъг от три години.

Като излага тези факти, процесуалният представител на Е. С. обуславя правния интерес от предявяването на иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 161,49 лв. (сто шестдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), начислени за периода от месец август 2022 г. до месец декември 2023 г,. за имот, находящ се в ... с абонатен номер 1005224686.

С исковата молба ищцата не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца се явява и заявява, че поддържа предявения иск, представя и писмена молбата-становище. Оспорва депозираният отговор от ответника. Не ангажира допълнително доказателства. Представя списък на разноските.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи се в отговора, че ищцата е ползвател на В и К услуги, като облигационното отношение между нея и ответното дружество е възникнало ex lege, тъй като Е. С. е общински наемател на водоснабденият имот, както и че сумата, която ищцата претендира, че не се дължи на ответното дружество, представлява стойността на предоставени В и К услуги, остойностена въз основа на реални отчети на изправно средство за търговско измерване. Дружеството твърди, че не са предприемали доброволни или принудителни действия за събиране на процесната парична сума. Твърдят че не са станали повод за водене на делото и разноските следва да са в тежест на ищеца.

За датата на съдебното заседание ответника не изпраща законен или договорен представител.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо ответникът „Софийска вода“ АД, че ищецът Е. С. не дължи суми за ВиК услуги за имот находящ се в ..., поради липсва на облигационно отношение между страните и при условията на евентуалност поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че ответникът е открил служебно партида на името на ищцата без правно основание, между страните липсва облигационна връзка, защото ищцата нито е собственик, нито е вещно-правен ползвател, поради което не е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ. Ищцата е била само наемател на процесния имот. Сочи, че сумите не се дължат поради недоставяне на услуга, също имотът не е водоснабден, а измервателните уреди не са преминали необходимите метрологични проверки и сертификати и не отговарям на Закона за измервателните уреди. При условията на евентуалност се твърди процесните суми да са погасени по давност. Твърди, че дори да се приеме, че в исковия период е била наемател на жилището по силата на договор за наем със собственика, а именно Столична община, то не е давала съгласие за откриване на партида на нейно име.

В отговора си на исковата молба, ответникът твърди, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги, твърди се че ищецът е наемател на процесния имот, който е общинско жилище и е водоснабден.

2

При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорно право факти. Такава тежест е възложена на ответника, защото се твърди той да е титуляр на оспореното право. В тежест на ответника е да докаже основанието, от което правото е възникнало, както и неговият размер.

Установява се от приетите по делото доказателства, че в исковия период ищцата Е. С. е била наемател на процесния имот с адрес: ..., до който са доставяни ВиК услуги. Договорът за наем е със срок до 31.01.2006 г., но страните не спорят, че след изтичането на срока му наемателят е продължил да ползва наетия имот без противопоставянето на наемодателя, поради което наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно. Съгласно договор за временно ползване на имот между кмета на район „Искър“ и ищцата, същата е наемател на процесния имот, който представлява общинско жилище. По силата на чл. 3.5 от договорът наемателят Е. С. се е задължила да заплаща разходите свързани с ползването на жилището, в това число и вода, както и да открие на свое име партиди пред съответните ведомства.

Видно от издадените фактури на името на Е. С. служебно е разкрита партида относно имота. Не е представена по делото писмена декларация-съгласие за откриване на партида на нейно име относно процесни водоснабден имот.

Видно от писмо във връзка с писмо с вх. № О/Ж-1765 от 20.03.2025 г. че процесните суми се претендират от наемателят Е. С..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, следното:

Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за установяването на недължимостта на процесното парично вземане спрямо „Софийска вода“ АД, тъй като процесните парични суми са отразени като задължения на ищцата в счетоводството на ответното дружество.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18 от 25. 02. 2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са публикувани на интернет страницата му и са общодостъпни.

Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ответника потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгл. чл. 2, ал. 3 ОУ потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В този случай обаче лицето по ал. 1, т. 1 на чл. 2 /или това е собственикът на имота/ се задължава солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните В и К услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация съгласие.

3

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.

2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на имота, което включва и разходите за водоснабдяване за имота. По същество същото правило е възпроизведено в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, според която разпоредба неплащането на консумативните разноски за имота (включително и за ВиК услуги) е основание за прекратяване на договора за наем на общински имот. Това правило се съдържа и в договора между ищцата и собственика на имота - Столична община - в т. 3.5 от Договор за наем от 01.02.2005 г. Посочените отношения обаче са между наемодателя и наемателя по договор за наем. Възможно е наемателят да изпълни задължението си за заплащане на потребените за имота, отдаден под наем, ВиК услуги, като ги заплати не на своя наемодател, а направо на предоставящото ги дружество. Това обаче не означава, че се променя предвиденото в цитираните по-горе разпоредби, а именно че потребител на ВиК услуги е лицето, което притежава вещно право върху имота и съответно това лице е в облигационни отношения с ВиК дружеството, по силата на които дължи да заплаща цената на потребените за имота ВиК услуги. Ако собственикът или ползвателят е отдал имота под наем на друго лице, той остава задължен за заплащане на цената за ВиК услуги, а неговият наемател дължи на него като наемодател заплащането на разходите за ВиК услуги. Следователно наемателят на имота не е страна по правоотношението с ВиК дружеството и не е потребител на ВиК услуги по смисъла на закона, поради което не дължи на ВиК дружеството заплащане на цената на предоставените ВиК услуги. Това задължение наемателят има само спрямо наемодателя си.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5d345f5-5523-49f4-8c4c-ed16656b0ee7