Решение № 47 от 23.08.2021, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 324/2021
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 23.08.2021
- В сила
- 15.09.2021
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 126а ал.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 88 ал.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 88 ал.1 и ал.2 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 9 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- Чл. 76 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Асеновград , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20215310200324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14/2021г. от 06.04.2021г. на Директора на ТД Тракийска на Агенция „Митници“ - А.Л.Х.-П. на „КУМИНЯНО ФРУТ“ ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: с.Катуница, ул.“Искра“ № 8, представлявано заедно и поотделно от М.С.П.С – управители са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
2. На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
3. На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
4. На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
5. На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – 1
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
6. На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
7. На основание чл. 126а ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.76 ал.2 т.2 б.А и Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС.
Срещу НП е депозирана жалба от „Куминяно фрут“ ООД, чрез пълномощника му адв.
А.П.. В жалбата и в съдебно заседание се излага становище за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по съставянето на АУАН и за неправилно приложение на материалния закон. Основното възражение е , че в данъчния склад на дружеството не се формира нова акцизна стока, а само се извършва смесване на череши с етилов алкохол и експедиция, поради което и не е необходимо отразяването и в ДСН. Алтернативно се застъпва тезата за маловажност на нарушението и се иска отмяна на санкцията или нейната редукция.
Въззиваемата страна – ТД “Тракийска“, Агенция „Митници“ се представлява от юрист В.Г., която моли за потвърждаване на НП като законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че: „Куминяно фрут“ ООД е лицензиран складодържател за управление на данъчен склад с ИНДС BGNCA00215001 намиращ се в с.Катуница, ул. „Искра“ № 8 за производство и складиране на акцизни стоки: етилов алкохол, череши с прибавка на етилов алкохол и плодове с етилов алкохол. Дейностите, които могат да се осъществяват в данъчния склад, съгласно издадения лиценз са калибриране, сортиране и смесване на пресни череши с етилов алкохол. Със Заповед на Директора на Агенция Митници била извършена данъчна ревизия на дружеството, при която било установено, че през ревизирания период „Куминяно фрут„ ООД е получавало от „Агри България“ ЕООД под РОПА дозирано количество в бидони, всеки по 23,5 кг. или по 24.5 кг етилов алкохол с код по КН 2207 10 2
00. След добавянето на 80 кг. пресни череши във всеки бидон, дружеството е извеждало обратно за „Агри България“ ЕООД бидоните, под РОПА, като е декларирало в е-АД отново етилов алкохол с код по КН 220710 00. Съгласно предоставената технология за издаване на лиценза 80 кг. череши се смесват с 27 литра спирт на 95°vol, за да се получи продукта „Череши в етилов алкохол“ с код по КН 2008 60 39. Полученият след смесването нов продукт „Череши в етилов алкохол“ е акцизна стока по смисъла на чл. 9 от ЗАДС: „Етилов алкохол“ е всеки продукт включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем превишаващо 1,2% vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава по КН.
След проверката в електронния регистър ДСН е установено,че за данъчния период от 01- 31.05.2019 г. дружеството „Куминяно фрут“ ООД, в качеството му на лицензиран складодържател не е отразявало в регистър ДСН произведената акцизна стока с търговското и наименование „Череши в етилов алкохол“ с код по КН 20096039 и нов допълнителен код на стоката, който съответства на търговското и наименование – след добавянето на череши към бидоните със спирт 95°vol. Същите констатации била направени и за следващите данъчни периоди, попадащи в обхвата на ревизията, а именно 06 / 2019 г., 07/2019 г. 08/2019 г. 05/2020 г., 06/2020 г. и 07/2020 г.
За така констатираните нарушения, които проверяващите квалифицирали по чл. 76 ал.2 т.2 б. А и б.Г от ППЗАДС, във вр. с чл. 88 ал.1 от ЗАДС бил съставен АУАН срещу дружеството „Куминяно фрут“, като актът бил съставен в присъствието на управителя Р.С..
В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, срещу акта постъпило писмено възражение, което било счетено за неоснователно и въз основа на АУАН срещу дружеството било издадено атакуваното НП, в което за горното нарушение за всеки данъчен период – общо седем данъчни периода, била наложена имуществена санкция в размер на по 500 лева на основание чл. 126 а ал.1 от ЗАДС
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя, законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:
НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Конкретните обстоятелства по извършването на нарушението , периодите и мястото и механизмът на нарушението, са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, както и от свидетелските показания. От доказателствата, събрани в рамките на съдебното производство, безспорно се установява, че в експлоатирания от лицензирания складодържател данъчен склад е формирана нова акцизна стока чрез добавянето на черешите към спирта, като се е получавал нов продукт „Череши в етилов алкохол“. Именно тази дейност е включена в получения Лиценз на дружеството и тя е извършвана в данъчния склад, като се е получавал нов 3 продукт. Като не е отразявало в ДСН произведената акцизна стока с търговското и наименование „Череши в етилов алкохол“ с код по КН 20086039, дружеството безспорно е реализирало състава на горното нарушение. Съгласно чл. 88 ал.1 и ал.2 от ЗАДС лицензираният складодържател трябва да води задължително регистър Дневник складова наличност /ДСН/ ,в който да отразява произведените и /или складираните стоки, стоките поставени под РОПА, както и стоките освободени за потребление. Съгласно чл. 88 ал.3 ат ЗАДС лицензираният скрадодържател е длъжен да подава заедно с АД за съответния данъчен период и и информацията от водения регистър ДСН на електронен носител. Чл. 76 ал.1 от ППЗАДС въвежда правилото за водене на регистър ДСН ,който е задължителен за лицензираните складодържатели. Съгласно чл. 76 ал.2 т.2 б.А и б.Г от ППЗАДС регистърът трябва да съдържа: б. А – търговското наименование на стоката, б.Г - Код по КН и допълнителен код на стоката, който съответства на търговското и наименование.
Описаното в НП нарушение правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 126а ал. 1 ЗАДС, която разпоредба от своя страна предвижда за всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, да се наказва с глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
Правилно административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция в размер на 500 лв. за всяко от установените нарушения, съответстващо на ревизираните данъчни периоди. Санкцията за всяко от нарушенията е наложена в минималния размер на предвидения в закона диапазон, което е съобразено с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, а налагането и в минимума прави безпредметно осъждането на допълнителната и редукция.
Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговарят на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗАДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 126, 4 ал. 1 т.1 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Агенция „Митници“.
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5d30185-7ea7-4f7f-bf76-f234a370dee7