Решение № 1275 от 15.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 324/2023
- Вид
- Решение № 1275
- Подписан
- 15.11.2023
- Състав
- Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1275 гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Коледжикова
Членове:
Мария Яначкова
Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 263236 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 16433/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен искът на Е. Г. Г., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Г. П. Г. срещу ЗД „Бул Инс” АД за заплащане на сумите от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба, настъпила при ПТП на 15.07.2018 г., както и сумата от 12 083,33 лв., представляващо обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от 08.10.2018 г. – датата на предявяване на извънсъдебната претенция към застрахователя, до датата на предявяване на иск – 16.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2019 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 от КЗ. Решението е обжалвано от ищцата с въззивна жалба изцяло. Жалбоподателката се оплаква от необоснованост на извода за липса на силна и дълбока емоционална връзка с починалата й баба, съответно за липса на сериозни морални вреди от смъртта й. Твърди, че привързаността между баба и внучка в този случай се е отличавала с изключителност. Моли решението да бъде отменено и исковете за обезщетение да бъдат уважени.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от Е. Г. Г., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Г. П. Г. срещу ЗД „Бул Инс” АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба, настъпила при ПТП на 15.07.2018 г. по вина на водач на застрахован при ответника автомобил. Твърди се в исковата молба, че смъртта на А. Ф. П., към която ищцата била изключително привързана, й 1 причинила непоправими емоционални вреди.
Ответникът е оспорвал иска като е направил възражение за недължимост на претендираните обезщетения и липса на основания за заплащането им.
В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира следното:
Оплакванията във въззивната жалба са досежно материално-правната лигитимация на ищцата да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на своята баба.
Не се спори по пасивната материално-правна легитимация на ответника като застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП-то водач. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателката, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основание за ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба А. Ф. П.. Ангажираните доказателства – свидетелски показания и писмени такива не установяват между ищцата и баба й да са били установени и поддържани отношения на емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.
В настоящия случай от събраните доказателства по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата, че между нея и починалата й баба е съществувала такава трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която за ищцата да са настъпили толкова сериозни по продължителност и интензитет морални болки и страдания, които да се характеризират с някаква изключителност. От разпита на свидетелите М. С. - леля на ищцата и Е. Д. - учител и класен ръководител на Е. се установява, че между починалата А. Ф. П. и ищцата, нейна внучка, която към смъртта на баба си е била на ненавършени 11 години, е имало нормални отношения между баба и внучка. Бабата е живеела в гр. Главеница, а ищцата с майка си и баща си в гр. София.
Поддържали редовна връзка по телефона. Редовно са си ходили на гости, като Коледа и ваканциите ищцата е прекарвала при баба си. Там баба й се грижила за нея, записала я на кръжок и лагер. Когато идвала на гости в гр. София, А. П. носила допълнително храна на семейството и давала на Е. пари. Грижила се за внучката си, като я водила и връщала от детска градина, а по-късно и от училище. Купувала й подаръци. След смъртта на А. П. Е. страдала много, обвинявала се за смъртта на баба си, приела го много тежко, но в последствие превъзмогнала тези чувства.
Класният ръководител на Е. си я спомня, като емоционално, весело, контактно и чувствително дете. След смъртта на бабата й Е. била разстроена, успехът й през годината спаднал, вече не била същото весело дете с приповдигнато настроение. Била се затворила в себе си.
От заключението на приетата по делото КСПСПЕ се установява, че изградената емоционална връзка между Е. Г. и нейната баба А. П. е била, близка, положителна, отговаряща на обичайната връзка между баба и внучка. Смъртта на бабата А. П. е причинила интензивни негативни емоции и преживявания на скръб, тъга и временно самообвинения у Е., без тази реакция да се отклонява от обичайната за подобна загуба – нито като характер, нито като продължителност.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че смъртта на бабата на ищцата е довело и ще доведе до влошаване на психичното развитие на ищцата. От показанията на класният й ръководител е видно, че това е било през определен период от време, след което детето се е върнало към нормалното си поведение. Внезапната смърт на баба й е довела до силен шок и тъга у ищцата, но не и до влошаване на нейното здраве. От доказателствата по делото не се доказа, ищцата да е била финансово зависима при отглеждането и посрещане на ежедневните грижи от починалата й баба. Това не е довело до съществени неблагоприятни промени в бита и начина на живот на Е.. Не се установи в производството, че ищцата е преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по 2 интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с отношенията между починалата баба и нейната внучка. Поради това съдът приема, че не е налице изключителен случай.
Така установената фактическа обстановка налага извод за липса на изключителност в отношенията между ищцата и нейната баба А. П. приживе, както и за липса на необичайно силно душевно страдание от смъртта на бабата у детето. Неоснователни са оплакванията за нарушения при обсъждане на доказателствата и за неправилност на правните изводи на съда по основанието на иска. В случая ищцата е роднина извън кръга, очертан от постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, и правото й на обезщетение за вреди от смъртта на бабата е обусловено от установяване на изключително силна привързаност, надхвърляща обичайните за българското семейство чувства на обич и емоционална близост. Такива обстоятелства не се установяват по делото. Не се установяват и преживени от ищцата морални болки от смъртта на нейната баба А., с интензитет над обичайния за тази родствена връзка. Ето защо за ищцата не е възникнало правото на обезщетение на неимуществените й вреди от смъртта на А. П.. Предявените искове са неоснователни и правилно са отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивницата не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и следва да бъде осъдена заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски в размер на 9861 лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съобразно доказателството за извършено плащане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263236 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 16 433/2019 г. на Софийски Градски съд.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. от гр.***, ж.к.“***“ , бл.***, вх.*, ап.*, ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща и законен представител Г. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата 9861 лева /девет хиляди осемстотин шестдесет и един лева/ за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3