Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.07.2020, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
197/2020
Подписан
20.07.2020
В сила
16.09.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш E Н И Е

№ 300 гр. Перник, 20.07.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 197/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността с. М., чрез адв. В.К.,*** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, представляващи претърпени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на наказателно постановление № 34-0000079 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник, по което е образувано АНД № 1528/2019г. по описа на Районен съд-Перник. С решение № 683/28.11.2019г., постановено по АНД № 1528/2019г. е отменено изцяло като незаконосъобразно оспореното наказателно постановление. В хода на съдебното производство по отмяната дружеството е упълномощило адвокат, който да го представлява. Сключен е договор за правна защита и съдействие № 14093 от 30.08.2019г. и е заплатена сумата от 300.00лв.. С исковата молба е заявена и претенция и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на поканата за доброволно плащане-17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и се иска присъждане направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 10.07.2020г. ищецът не се явява и на изпраща представител. В постъпила по делото молба от адв. В.К., с характер на писмени бележки се подържат исковите претенции. Излагат се съображения предявения иск като основателен и доказан да се уважи, както и да се присъдят сторените в настоящото съдебно производство съдебни разноски.

Ответникът

- Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпила молба от гл. юк. С. Г.се прави изявление за признаване на предявения иск в размер на 300лв., и за признаване на претенцията за присъждане на законната лихва, считано от датата на поканата за доброволно плащане-17.01.2020г.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящето дело.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прокурор Росица Ранкова дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан. Предлага да бъде уважен изцяло.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателно постановление № 34-0000079 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник е ангажирана административно-наказателната отговорност на „***“ЕООД, за това, че на 06.06.2019г. е нарушило чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за което на основание чл. 104а от същия закон е наложено административно наказание-„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

Наказателното постановление е обжалвано. Образувано е АНД № 1528/2019г. по описа на Районен съд-Перник. В хода на съдебното производство настоящият ищец е ползвал адвокатска защита. Представляван е от адв. В.К.,***, съгласно пълномощно от 30.08.2019 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева. С решение № 683 от 28.11.2019г. е отменено наказателно постановление № 34-0000079 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник. Решението на Районен съд-Перник не е обжалвано и е влязло в сила на 19.12.2019г..

С нарочна молба, ищцовото дружеството е поканило ответната страна да му заплати сумата от 300лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с № 14093 от 30.08.2019г.

Поканата е получена от ответника по иска на 17.01.2020г., като в предоставения срок не е извършено плащане.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Съдът намира, че не може да постанови решение при признание на иска, тъй като няма искане на ищеца в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно постановление. ИА“АА“ е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, като издателят на наказателното постановление е част от структурата му. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането, което място е и седалището на увредения, поради което и настоящия съд е компетентен да се произнесе по него, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца наказателно постановление, издадено от ответника е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията.

Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесното наказателно постановление, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.

Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1528/2019г. на районен съд-Перник в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на наказателното постановление пред съда. В приложения по АНД № 1528/2019г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че договореното възнаграждение от 300.00лв. е заплатено в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно по делото е безспорно доказано, че уговорената сума дължима за осъществяване на правна помощ и съдействие по АНД № 1528/2019г. в размер на 300.00лв. е действително заплатена от настоящия ищец.

Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменено по съдебен ред наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт издаден от ответника. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издадения от администрацията акт. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на поканата за доброволно плащане-17.01.2020г. е основателен и доказан.

Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 1528/2019г. по описа на районен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат В.К.. Между адвоката и наказаното лице на 30.08.2019г. е сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено. Това възнаграждение е и в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ бр.