Определение № 4294 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4294 гр. София, 27.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002102666 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4441/11.05.2023г., подадена от В. Т.

Б. и Л. Г. А., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.И. Г. от АК-П., срещу решение № 129 от 05.04.2023г., поправено с решение № 147 от 25.04.2024г., постановени по в.гр.д. № 159/2023г. на Окръжен съдПазарджик, ІІ граждански състав, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 30 от 12.01.2023г. по гр.д. № 2759/2022г. на Районен съд – Пазарджик, е уважен предявеният от Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.Пазарджик, като процесуален субституент на Държавата, срещу касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено по отношение на В. Т. Б. и Л. Г. А., че Държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване - друг вид застрояване, при съседи на имота: №***, №*** и *** и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и 1 постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на Конституционния съд, респ. произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Допустимо ли е по искане на държавата да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху административни актове за възстановяване на земеделски земи и гори, издадени въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ - производство, в което държавата чрез свой орган е била страна. По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. по тълк. д. № 5/2011г., ОСГК на ВКС.

2. Кои са земеделските земи - частна държавна или общинска собственост, върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование, върху които е имало мораториум, спиращ придобивната давност, и как следва да се тълкува и прилага в правораздаването обявяването на този мораториум за противоконституционен. По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на Решение № 3 от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г. на КС, обнародвано в ДВ, бр.18 от 04.03.2022г.

3. Дали един имот публична държавна собственост следва да е актуван като такъв в нарочен акт. По въпроса се поддържа допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.Пазарджик, представляван от директора П. И., чрез процесуалния представител адвокат Ч.

Ч., изразява становище, че не са налице основания за допускане до 2 касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Предявен е иск за признаване правото на собственост на Държавата върху ПИ с идентификатор ***, представляващ част от имот с пл.№*** в кв. *** по обезсиления план на [населено място] от 1959г.

Ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, като на неговата праводателка правото на собственост е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ и след заснемането на имота е последвало отписването му от актовите книги като частна общинска собственост. Поддържа, че владее имота от закупуването му, а преди това го е владяла праводателката му Н. Я., както и че в този имот не са били провеждани никакви мероприятия, които да възпрепятстват възстановяването на собствеността.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с Акт за държавна собственост № 1650 от 02.06.1963г. е обявен и зает като държавен, недвижим имот, находящ се в [населено място], местност “А.“, бивша собственост на Градски народен съвет-Пазарджик, като имотът включва 8 бр. едноетажни жилищни сгради с квадратури от 30 до 160 кв.м., построени през 1961г. в кв.137 и е предоставен на Сградостроителното училище. Съобразено е, че към този АДС на 03.12.1964г. са съставени под същия номер още четири АДС, с които се заемат като държавни недвижими имоти : 1. Дворно място бивша собственост на М. А. Н. (П.), находящо се в [населено място], [улица](м.“А.“), като одържавяването е извършено на основание Разпореждане №1822 от 04.11.1957г., одържавен от 01.01.1958г., съставляващо част от имот пл. №*** състоящ се 6396 кв.м. на [улица]; 2.

Четири дворни места бивша собственост на С. Х. Т., одържавени на основание разпореждане №1328 от 04.11. 1957г. и считано от 01.01.1964г., находящи се на [улица]местност “А.“, съответно съставляващи имоти пл.№№ ***, ***, *** и 3

***; 3. Дворно място в местността “А.“,гр. П. бивша собственост на А. и З. П., като актът е съставен на 03.12.1964г., основанието за одържавяване е Разпореждане на МС №1328 от 04.11.1957г., като отчужденият имот е част от имот пл. №*** в кв.***; 4. Четири дворни места бивша собственост на наследници С. К. И., отчуждени по същото разпореждане на МС, представляващи съответно имот пл. № ***, ***, част от и ***. За всеки един от тези недвижими имоти, отчуждени като дворни места, е отбелязано, че са предадени за ползване за строителна площадка на Сградостроителното училище.

Посочено е, че с акт за държавна собственост №2692 от 28.01.1966г. съставен от Д. И. О. - инспектор при отдел „Жилищно стопанство и държавни имоти“ на Градски народен съвет Пазарджик, е обявен и зает за държавен, недвижим имот с бивш собственик Г. С. Н., като имотът се намира в [населено място], [улица]и представлява незастроено дворно място част с площ от 810 кв.м. от имот пл. № *** в кв. *** по плана на [населено място]. Отбелязано е, че имотът е отчужден на основание заповед №1298/1959г. на МКСБ и е изплатено обезщетение на бившия собственик с пл.№ 18701/31.12.1965г., като имотът се счита за държавен считано от 01.01.1966г. и е предаден за строителна площадка на Сградостроителния техникум.

Взето е предвид, че с акт за имот публична държавна собственост №3079/21.03.2000г., издаден от Областен управител на област Пазарджик, с правно основание в чл. 2, ал. 2 ЗДС, имотът е описан като Техникум по строителство, с дворно място от 25132 кв.м., със сгради, описани в приложение №1 неразделна част и е отразено, че предходния съставен АДС за имота е само този под №*** от 03.12.1964г. Описанието на този имот е следното: Парцел *** в кв.*** по плана на [населено място]. Границите на имота са описани по следния начин: север - ул.К.С.; юг - ул. К. Ч.; изток - С.

В.; и запад - парцел спортен комплекс и църква. Отразено е, че този имот е предоставен на МОН със заповед №РД-1421 от 21.04.1998г. В същия акт са описани още застроени в парцела 11 вида сгради, описани с площ, етажност и година на построяването, а именно училищна сграда; физкултурен салон; помпена станция; административна сграда; столова с кухня; склад за нафта, общежитие; сладкарница; учебни работилници; складове и складове и гаражи.

Съобразено е, че е съставен е и още един акт за публична държавна собственост № 6150 от Областен управител на Пазарджик на дата 09.10.2012г., 4 с правно основание чл. 68 ЗДС; чл. 2, ал. 2 ЗДС; чл. 71, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал.

1 ПЗДС, като имотът е описан с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 25 678 кв.м. с трайно предназначение на териториятаурбанизирана; начин на трайно ползване за обект Комплекс за образование, като сградите, които попадат върху имота са: 1. сграда с идентификатор *** на 695кв.м. на 4 етажа-сграда за образование и 2. Сграда *** застроена на 198 кв.м. на 2 етажа -също сграда за образование. Записани са още 13 сгради, намиращи се на територията на ПИ, а като един от съседите на имота е посочен процесния имот с идентификатор ***.

Посочено е, че съгласно скица № 4873 от 30.07.2012г. имотът с идентификатор *** е записан като обект Комплекс образование и е с площ по скицата от 25 678 кв.м., като училищният комплекс „Сградостроително училище“ е разположен на три улици - ул.“К. Ч., ул. № *** и ул.№*** и единствено от западна страна граничи с други ПИ.

Констатирано е, че с решение на Кмета на Община Пазарджик №257 от 09.04.1998г. е постановен отказ по повод постъпила молба по §2 от ПЗР на ЗОСОИ, вх.№44-Г48 от 27.01.1998г. на наследници на Г. С. Н., а именно Н. Н.

Н. и Н. Г. С., с която е поискано отменяне на отчуждаването на имот пл.№*** в кв.*** по плана на града, извършено по оценителен протокол от 01.11.1969г на Комисията по §85 от ППЗПИНМ. Прието е, че съгласно преписката процесният имот с пл.№*** в кв.*** е отчужден за построяване на строително училище и мероприятието е реализирано, като имотът се намира в двора на училището, поради което не са налице условията на чл. 1 ЗВСОНИ, ЗТСУ и други закони. Съобразено е, че отказът за отмяна на отчуждаването е обжалван по съдебен ред пред Окръжен съд Пазарджик, който с определение от 11.01.1999г. постановено по адм.д. №931/1998г. е прекратил производството по делото поради просрочване на жалбата подадена от Н. С. срещу процесното решение на Кмета на Общината. Със свое окончателно определение №2720 от 26.05.1999г. по адм.д.№1458/1999г., ВАС е оставил в сила определението на Пазарджишки окръжен съд.

Взето е предвид, че по предявен иск с правна квалификация чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от Н. Г. С. против ОСЗГ, с решение №276 от 13.01.2005г. по гр.д.

№724/2004г. на Пазарджишки районен съд, е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Пазарджик, че Н. Г. С. като наследник на Г. С. Н. има право да й бъде възстановена собствеността върху земеделски имот 5 зеленчукова градина от 1 дка, находяща се в местността“ А.“ в землището на гр.П., намиращ се в регулацията на [населено място] и представляващ част от имот пл.№*** в кв.***, целия с площ от 1000 кв.м. Съобразено е, че с решение №5Д042 от 24.03.2005г., ОСЗГ-П. въз основа на постановеното съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. С. Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на основание чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ върху нива от 1 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.“А.“, като в решението е допълнено, че понастоящем имотът попада в регулацията на [населено място] и представлява част от имот пл.№*** в кв.***.