Решение № 20057 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20057 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110108893 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „КЕМ“ ЕООД твърди, че на 01.08.2014 г. сключил, в качеството си на комсионер с Етажна собственост „КСС“, в качеството си на комитент с адрес: гр. София, район „Т“, ул.

„ЕС“ № 2А Договор № КЕМ-К-38, с който комисионерът се задължавал да закупува необходимото количество природен газ и електрическа енергия за захранване на котелните инсталации и чилъри, отопляващи общите части на ЕС и да разпределя ежемесечно индивидуалните разходи на всеки етажен собственик, да фактурира същите. Списъкът с етажните собственици бил неразделна част от договора като Приложение № 2. Един от тези собственици е ответникът, който е собственик на апартамент № 3, намиращ се в сградата на описания административен адрес. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 6.3 и чл.

11, ал. 3 от договора, всеки собственик в ЕС, между които е и ответникът се задължавал да заплаща на ищцовото дружество стойността на разпределеното му индивидуално количество природен газ и електрическа енергия, както и възнаграждение за ежемесечно извършвана услуга за отчитането на показателите на измервателните уреди на котелната станция и на индивидуалните имоти. За периода 01.09.2022 г. – 28.02.2023 г. ответникът не ползвал топлинна енергия за отопление и охлаждане, а само за топлинна и електрическа енергия за битово горещо водоснабдяване. Имал задължението да заплаща разпределеното му количество природен газ и електрическа енергия, необходимо за производството на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Това разпределение между етажните собственици се основавало на договорка между страните, съдържаща се в чл. 11, ал. 3 от договора. В Приложение № 3 към договора бил посочен отопляемият обем на имота на всеки един от собствениците, като за този на ответника той бил в размер на 313,3 куб.м.

Отопляемият обем имал значение за определяне на количество природен газ и електрическа енергия, необходими за производството на топлинната енергия, отдадени от сградната инсталация при извършване на изчисленията по чл.11, ал. 3 от договора. Задължението на ответника за заплащането на топлинна енергия възниквало на основание чл. 3, ал. 3 от договора в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на потребление. Било предвидено за потребителя възможност да предяви възражение срещу начислените му суми – чл. 4.4 от договора. Подаването на подобно възражение не го освобождавало от заплащане на дължимите суми – чл. 13, ал. 4 от договора. Поради спиране на плащанията от страна на 1 ответника след дата 22.09.2022 г. незаплатените от него задължения били в общ размер на 2 608, 10 лв. – главница по следните: Фактури № **********/11.10.2022 г.; Фактура № 500005103/11.11.2022 г.; Фактура №

5000052144/10.12.2022 г.;Фактура №

5000053558/13.01.2023 г;

Фактура

№5000054714/10.02.2023 г.и

Фактура

5000055926/10.03.2023 г. За периода 21.10.2022 г. – 10.03.2023 г. била начислена лихва за забава в размер на 66, 79 лв. на основание чл. 14, ал. 10 от договора. По този начин общото задължение на ответника било в размер на 2 674, 89 лв. За този сума било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парична сума по чл. 410 ГПК с вх. № 103809/13.04.2023 г., по което било образувано ч. гр. дело № 19797/13.04.2023 г. в рамките на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12237/27.04.2023 г. Срещу нея постъпило възражение въз основа на което бил подаден и искът, дал повод за образуване на настоящето дело.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 2 608,10 лева, представляваща главница за ползвани, но незаплатени услуги за периода от 01.09.2022г. до 28.02.2023г. за апартамент № 9/3, намиращ се в гр. София, ул. „ЕС“ № 2 А по Договор № КЕМ-К-38 от 01.08.2014г., сключен между „КЕМ“ ЕООД и етажните собственици на блок 9 в „КСС“, находящ се в гр. София, район Т, ул. „ЕС“ № 2А, страна по който, в качеството си на етажен собственик, е и ответникът, и сумата от 66,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2022 г. до 10.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 13.04.2023 г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г. по ч.гр.д. № 19797/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав. Иска установяването на дължимостта на държавна такса в размер на 54 лв. за образуване на заповедното производство и на сумата от 360 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Ответникът А. А. К. оспорва предявените искове. Поддържа, че има неяснота относно начинът по който е определен размерът на претенциите, като развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че на 30.01.2023г. между страните бил подписан двустранен протокол за пломбиране на находящите се топломер и водомери в апартамента му, както и че считано от тази дата не е ползвал топлинна енергия и топла вода, доставяни от ищеца. Сочи, че претендираните суми от ищеца били прекомерни. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. Оспорва като нищожни и неравноправни клаузите на чл. 11, ал. 4 и ал. 6, както и на чл. 12 от договора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет Договор № КЕМ-К-38/01.08.2014 г. сключен между Етажна собственост „КСС“ с адрес: гр. София, район „Т“, ул. „ЕС“ № 2А /комитент/ и „КЕМ“ ЕООД /комисионер/.

Етажната собственост възложила на комисионера да закупува от свое име и за сметка на членовете й необходимото количество природен газ и електрическа енергия за захранване на общите на всички етажни собственици на Комплекса котелни инсталации и чилъри. Второто задължение било ежемесечно да разпределя между етажните съсобственици индивидуалните разходи на всеки от тях за потребените за производството на топлинна енергия в комплекса природен газ и електрическа енергия, чрез отчитане на произведената в котелните инсталации и потребената във всеки от индивидуалките имоти толлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/, както и на индивидуалните разходи за електрическа енергия, необходима за производство на енергия за охлаждане и потребявана от общите на етажните собственици на комппекса чилъри, чрез отчитане на потребеното във всеки индивидуален имот количество енергия за охлаждане. Третото задължение било да издава индивидуални месечни фактури на всеки от етажните съсобственици эа разпределения му индивидуален разход за природен газ и електрическа енергия, потребени от котелната инсталация за производството на топлинната енергия в комплекса и електрическа енергия, потребена от чилърите за производство на енергия за охлаждане в 2 комплекса, на база разпределението на разходите – чл. 1, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от договора.

Горепосочените задължения възниквали от датата на сключване на договора и били дължими до края му, уговорен между страните с дата 31.12.2014 г. – чл. 2, ал. 1. Било предвидено автоматичното му продължаване със срок от една година при липса на предизвествие за прекратяването му, като това автоматично удължаване могло да бъде прилагано многократно. Срокът за заплащане на месечните задължения бил до двадесето число на месеца, следващ месеца на потреблението. Заплащането било заедно с възнаграждението за комисионера, което било в размер на 10 лв. без ДДС, договорено от страните в чл. 3, ал. 2 от договора. Възнаграждението се актуализирало ежегодно от първи януари на всяка година, като се завишавало с официалният процент на годишната инфлация в Б за изтеклата година. Тази корекция се извършвала автоматично без да било необходимо подписването на нов анекс – чл. 3, ал. 5 от договора.

В разпоредбата на чл.4.1 било договорено в срок до десето число на всеки месец индивидуалният собственик на имота да получава от комисионера индивидуално месечни фактури за разпределени индивидуални разходи эа природен газ и електрическа енергия, придружени с индивидуални месечни справки: а/. за измереното количество природен газ и електрическа енергия, потребени от котелните инсталации; б/. за измереното количество електрическа енергия, потребена от чилърите; в/. за измереното количество топлинна енергия в котелните помещения; г/. за измереното количество енергия за охлаждане, произведена от чилърите; д/. за отчетените количества топлинна за БГВ и енергия за охлаждане на индивидуалния имот е/. за разпределение индивидуалните разходи за природен газ и електрическа енергия за производството на отчетените количества топлинна енергия за отопление и БГВ на индивидуалния имот на съответния собственик. На това право на комитентите било договорено задължението на комисионера да го изпълни със същото съдържание – чл. 9, т. 4 от договора. Било договорено в т. 4 от цитираната договорна разпоредба всеки индивидуален собственик да има право на възражение по отчитането на доставените количества, тяхното остойностяване и фактуриране.

Едно от задълженията на индивидуалните собственици на обекти в комплекса било да заплащат в срок възникналите към комисионера задължения – чл. 6, т. 3 от договора.

В чл. 11, ал. 4 било договорено, че при липса или повреда на топлостуденомер или неосигураване на достъп за извършване на отчитането по чл. 10 от даден комитент, количеството топлинна енергия и енергия за охлаждане за съответния индивидуален имот се определя като произведение на обема на този индивидуален имот и максималния специфичен разход /МСР/ на комплекса за отчетения период. МСР представлява найголямото частно на отчетената за индивидуалния имот в комплекса топлинна енергия или енергия за охлаждане и обема на индивидуалния имот. В чл. 11, ал. 6 било договорено, че при липса или повреда на топлостуденомер или неосигураване на достъп за извършване на отчитането по чл. 10 от даден комитент, количеството гореща вода за обитател от индивидуалния имот на този комитент се определял при разходна норма от 140 л. за едно денонощие, като определената на тази база топлинна енергия за БГВ не можела да бъде поголяма от произведението на специфичния разход за подгряване на 1 куб. м. вода за БГВ в комплекса за отчетения период по отчетената разлика между показанията на общия и индивидуалните водомери.

В чл. 12 било договорено, че всеки от комитентите чрез упъпномощения представител има право да съобщи на комисионера за открити от него грешки при отчитането, дефекти или други недостатъци на общите или индивидуалните топлостудомери и водомери, като едновременно с това е длъжен да организира проверката им в седемдневен срок от уведомяването. Разходите за проверката на индивидуалните топлостудомери и водомери са за сметка на съответния комитент, а тези за общите - на етажната собственост на сградата.

Грешките при отчитане на топлостудомер или водомер се считат за допустими, ако не излизат извън границите на допустимите грешкн, съгласно стандарта на съответния уред. В този случай, не се прави преизчисление на разходите. Ако установените при проверката 3 грешки в измерването са по-гопеми от допустимите по стандарта за съответния уред, комисионерът преизчислява индивидуалните разходите на природен газ и електрическа енергия за периода на последното отчитане, предхождащо датата на получаване от комисионера на информацията за установените грешки. При повреда на индивидуален топлостудомер или водомер, съответният комитент е длъжен да го замени за своя сметка, а при повреда на общ топлостудомер ипи водомер замяната се извършва за сметка на етажните собственици на сградата.

В чл. 14, ал. 10 е предвидено от страните, че при неизпълнение на задълженията на всеки комитент, изпаднал в забава, дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавянето до момента на заплащането на дължимата сума на основание чл. 86 ЗЗД. Изпадането в забава е от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.