Определение № 23429 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23429 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110118129 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ж. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: ................, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б. Ищецът претендира заплащане на сумата от 2600 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско+“, ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложените в исковата молба фактически твърдения, намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 405 КЗ и от съдържанието на исковата молба и приложенията към нея съдът намира, че ищецът Ж. М. Ж. отговаря на легалната дефиниция за потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 3, т. 1 от Директива (ЕС) 2020/1828. Това е така, защото ищецът е физическо лице, а в правото на ЕС и националното право потребителското качество е признато на физически лица, които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният договор за застраховка „Каско“ е за лек автомобил, който по своя характер е предназначен за лично ползване, доколкото в документите за регистрация на автомобила като ползвател е посочен ищецът. Обстоятелството, че автомобилът е предмет на финансов лизинг, не лишава лизингополучателя от качеството му на потребител. В отношенията със застрахователя, лизингополучателят е страната, която плаща премията и ползва 1 застрахователната услуга, поради което той е „застраховано лице“ с правата на потребител съгласно чл. 384, ал. 2 от КЗ.

Съгласно чл. 113 от ГПК, исковете на потребители се предявяват пред съда по техния настоящ или постоянен адрес, за което съдът следи служебно (чл. 119, ал. 3 ГПК). Тази разпоредба е въведена в изпълнение на европейските стандарти за защита на потребителите и цели да предотврати ситуация, в която потребителят е принуден да води дела в отдалечени райони, например, както в конкретния случай, по седалище на застрахователна компания.

От служебно извършена справка за адресна регистрация се установява, че към датата на подаване на искова молба ищецът е с настоящ адрес в гр.

Шумен, обл. Шумен.

Предвид императивния характер на потребителската подсъдност, настоящият съдебен състав намира, че делото не му е местно подсъдно.

Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК, когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той следва да го изпрати на надлежния съд. С оглед гореизложеното, производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18129/2026 г. по описа на СРС, 51 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2