Решение № 145 от 29.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200601371 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимите З. А. Н. и М. З. А. срещу присъда № 68 от 01.10.2025г. постановена по нчхд № 1515/2023г. по описа на РСБлагоевград, с която подсъдимият З. А. Н. е признат за виновен в това, че на 23.04.2023 год. за времето от 14 до 15 часа в дворното място на къща, находяща се в гр. С., на ул. * в съучастие, като съизвършител с М. А. са се заканили с престъпление против личността на тъжителя и имот, както и против личността на неговите деца М. Н. и Д. Н. и внучето му Д.

М. Н. с думите: „***”, ’’***”, ***”, „***”, „***”, като започнали да изваждат дървени колове от двора за да ги бият, като З. Н. тръгнал с брадва към тях, а М. Н. му нанесъл побой, при който му причинил лека телесна повреда и съборил изградената тухлена стена с височина около 60 см, които закани са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им, с което осъществил състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание същия текст вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 / хиляда/ лева.

С присъдата подсъдимият М. З. А. е признат за виновен в това, че на 23.04.2023 год. за времето от 14 до 15 часа в дворното място на къща, находяща се в гр. С., на ул. * в съучастие, като съизвършител със З. Н. са се заканили с престъпление против личността на тъжителя и имот, както и против личността на неговите деца М. Н. и Д. Н. и внучето му Д.

1

М. Н. с думите: „***”, ’’***”, ***”, „***”, „***”, като започнали да изваждат дървени колове от двора за да ги бият, като З. Н. тръгнал с брадва към тях, а М. Н. му нанесъл побой, при който му причинил лека телесна повреда и съборил изградената тухлена стена с височина около 60 см, които закани са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им, с което осъществил състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание същия текст вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода ” за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

Подсъдимият М. З. А. е признат за виновен и в това, че на 23.04.2023 год. за времето от 14 до 15 часа в дворното място на къщата, находяща се в гр. С., ул. * е нанесъл побой на Д. Н., като му нанасял силни юмручни удари в областта на главата и ритници по тялото, с които му причинил следните увреждания: в областта на лявата теменна и предната част на дясната теменна област, наличие на палпаторна болка, кръвонасядания, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка, с което осъществил състав на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание същия текст вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода ” за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК, да му е причинено увреждане, изразяващо се в цикатрикс /белег/ леко уплътнен и хлътнал под околната кожа с размери около 0.4/1 см.

На основание чл.66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 (три) години.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду наказанията, определени по-горе, като е наложено на подсъдимия М. З. А. със снета по делото самоличност най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три / месеца.

На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимите З. Н. и М. А. са осъдени да заплатят на Т. Н., наследник на частния тъжител Д. Н. сумата в размер на 700 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. Н. неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 23.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимите З. Н. и М. А. със снета по делото самоличност, са осъдени да заплатят по сметка на Благоевградски районен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща 4 % - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.45 вр. чл. 52 от ЗЗД, подсъдимият М. З. А. е осъден да заплати на Т. Н., 2 наследник на частния тъжител Д. Н. сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. Н. неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, от датата на деянието 23.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият М. З. А., със снета по делото самоличност е осъден да заплати по сметка на Благоевградски районен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща 4 % - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В съдебно заседание всеки от жалбоподателите поддържа направеното с жалбата искане за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Защитникът адв.П., анализира събраните по делото гласни и писмени доказателства които счита за безспорни досежно невиновността на всеки от подсъдимите. Иска се да бъде постановена нова присъда, с която те да бъдат признати за невиновни.

Повереникът на наследници на частния тъжител, конституирана и като граждански ищец в производството Т. Н.

- адв.Д. изразява становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда както в наказателната, така и в гражданската й част, тъй като счита същата за правилна и законосъобразна.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, след като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си по чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна районният съд е изяснил правилно относимите обстоятелства по делото, като е извършил анализ на събраните по предвиденият процесуален ред писмени и гласни доказателства и експертните заключения. От тях се установява следното:

Подсъдимите Н. и А. били съответно внук и племеник на частния тъжител и неговата съпруга, като същите имат наследствена къща в гр.Симитли, по повод на която между страните съществували спорове, по повод на което и било образувано гр.д.№1451/2022г. по описа на РС-Благоевград, което към датата на постановяване на присъдата не е приключило с окончателен съдебен акт.

Понастоящем частния тъжител е починал, като в хода на първоинстанционното производство се е конституирала като частен тъжител и граждански ищец негов наследник - съпругата му Т. Н..

Семейството на частния тъжител живеело на втория етаж на къщата, а подсъдимият З. Н. обитавал гаражния етаж, като двата етажа имали отделни входове. На 23.04.2023г., около 11.30-12.00ч. Д. Н. и неговия син св.М. Н. започнали да изграждат преградна стена на стълбищната площадка, за да нямат пресечни точки със семейството на З. Н.. Действията на Д. и М. Н.и били забелязани от съпругата на З. Н. - св. М., която уведомила съпруга си.

Около 14.00ч., 15.00 ч. двамата подсъдими пристигнали на мястото и между тях и Д. и М. Н.

3 възникнал конфликт, в хода на който двамата подсъдими започнали да отправят закани към частния тъжител и неговия син, като конкретните думи, които били възприети от тях били:

„***”, ’’***”, ***”, „***”, „***”.

Докато заплашвали на висок тон, двамата подсъдими взели дървени колове от двора.

Напрежението ескалирало, но свид.Д. и Ю. Р. успели да ги разтърват. Спорът обаче продължил пред къщата, където се събрали множество хора сред които св.Д. Н., св.Г. Д., майката на подсъдимия А., която се намесила и отправила обидни думи към Д. Н., който и отвърнал, което провокирало нов скандал, при който подсъдимият А. нанесъл удар в главата на Д. Н., от което последния паднал на земята, а А. продължил да му нанася удари с ритници.

Присъстващите на място свидетели преустановили боя, като междувременно св.Н. и подсъдимия подали сигнал на НС - 112. По повод сигнала на място бил изпратен полицейски патрул в състав свидетелите К. Н. и Г. Х., които на място съставили предупредителни протоколи на участниците, като при пристигането им спорът продължавал. Свидетел на станалото било и детето на св.М. Н., за което по делото е представена психологическа оценка относно преживяното. На следващия ден тъжителят посетил съдебен лекар д-р З., който по данни на пациента и преглед установил следните находки: 1.В областта на лавата теменна и предната част на дясната теменна област наличие на палпаторна болка, без промяна на цвета на кожата 2. Подобно оплакване от болка, усилваща се при палпация, посочва и по лявата челна област - над вътрешния край на веждата, където се вижда наличие на цикатрикс (белег), леко уплътнен и хлътнал под околната кожа с размери около 0,4/1см. /от старо нараняване/.

В заключение съдебния експерт е посочил, че при Д. Н. се установява оплакване от отшумяващо главоболие с лек световъртеж и отпадналост, болки по лява теменна, предната част на дясната теменна, и лява челна области на главата, без наличие на видими охлузвания, кръвонасядания и др. Според д-р З. неустановяването на видими травматични увреждания, не изключва възможността, за инцидент по начин и време посочени от освидетелствания в предварителните сведения, при които да са му причинени, сочените от него болки. /МУ л.8/.

На 03.05.2023г. Д. Н. подал жалба в РП - Благоевград с твърдения за нанесен му побой от А. и от З. Н., както и отправени заплахи от същите по повод, на които била образувана преписка №1106/2023г. В хода на проверката са снети обяснения от засегнатите лица, като с постановление от 11.07.2023г. е отказано образуване на досъдебно производство с мотив, че се касае за престъпление от частен характер. След като получил постановлението Д. Н. депозирал тъжба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В хода на съдебното следствие била назначена съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителя. Според заключението на д-р З., при същия не се установяват обективни находки, което обаче не изключва възможността, за инцидент по начин и време посочени от освидетелствания в предварителните сведения на медицинското свидетелство.

Според експерта при този инцидент е възможно да са му нанесени удари по главата с тъпи и 4 не много твърди предмети, каквито са и човешките ръце, вследствие на което да му е причинена част от сочената от него болка, изразяваща се в умерено силна болка в посочената област, по време на причиняването й и след това, без изгледи да остави по-късни и трайни последици в здравословното му състояние. В съдебно заседание вещото лице допълва, че когато ударът е в окосмената част на главата с не- много твърд предмет, какъвто е човешката ръка, е възможно да няма видимо травматично увреждане.

Видеотехническата и допълнителна към нея експертизи изясняват обстановката, при която е извършено престъплението относно държани от З. Н. и М. А. уреди наподобяващи тръба.

Експертът излага становище, че не може да се потвърди с категоричност самоличността на лицата.

Изложените експертни изводи кореспондират със събраните гласни доказателствени източници, също подкрепящи авторството на подсъдимите към извършените от всеки от тях деяния.